“Розовият данък” оскъпява дамските еквиваленти на продуктите по света, разликата в цената може да бъде и двойна
Розовото е за момиченца, синьото - за момченца. Това разделение на цветовете датира от времето след Втората световна война и “определя” пола на децата и до днес. Но в последните години цветовете се разделиха и по още един показател - розовото е скъпо, синьото - евтино.
Проучване на Нюйоркския департамент по потребителските въпроси показва, че женските еквиваленти на идентични продукти
струват средно със
7% повече от
мъжките им версии
Например детски скутер, боядисан в червено за момченца, се продава за 24,99 долара, докато розовият за момиченца струва 49,99 долара - разликата в цената е двойна. Подобен е случаят с конкретна марка предпазни каски за колело - тази във формата на акула е на цена 14,99, докато каска еднорог струва 27,99 долара. Проучването обхваща общо към 800 продукта, продавани в Америка, които имат мъжки и женски еквивалент. Те са сред 35 категории, между които играчки, аксесоари, дрехи, козметика, продукти за дома и други. В 42% от случаите дамските продукти са били по-скъпи.
Мъжките дрехи са с 8% по-евтини от женските. Най-голяма разлика била открита при козметичните продукти, където разликата е средно 13%. На всичкото отгоре според проучването женските продукти са в по-малки опаковки. Дамските шампоани са дори с 48% по-скъпи от мъжките. Именно за това феноменът е наречен “розов данък” - много често той се отнася за продукти, чиито опаковки съдържат розов цвят.
В символ на “розовия
данък” се превръщат
самобръсначките,
които на практика вършат еднаква работа, като единствената разлика между тях е розовият цвят.
Всъщност феноменът представлява начин за генериране на повече доходи от частните компании, които правят продуктите си да изглеждат по-персонални и подходящи за определена част от населението, обяснява адвокат Дженифър Вайс-Волф. Така че “розовият данък” до голяма степен е просто една маркетингова стратегия. Компаниите залагат много и на факта, че жените отдават по-малко внимание на цените на продуктите и са по-склонни да отделят повече пари. А всъщност дамите могат просто да си купят мъжка самобръсначка - но обикновено не го правят.
Причината обаче
може да се корени
и в разходите за
производство
Ако вземем примера с детските скутери, възможно е червените да се произвеждат масово, заради което са нужни повече средства за боядисването им в розово. В интервю за списание “Бостън” от центъра за иновации към производителя на самобръсначки “Жилет” обясняват, че дамските бръсначи трябва да са по-ергономични, защото жените обикновено се бръснат в по-влажна среда. Главата на бръснача също е различна, за да пасне на контурите на тялото на жената - зони като глезените, колената и задната част на краката са по-трудни за епилация. Затова и се обръща внимание на начина, по който тя държи самобръсначката, трябва да се осигури и почивка на пръстите. Подобно е и обяснението при цените на дрехите - дизайнът, особено контурът, който трябва да се напасне към женските пропорции, може да обясни по-високата цена при дънки, обувки, ризи.
Част от проблема в Америка идва и от
допълнителните мита,
с които се облагат част
от дамските дрехи,
обувки или ръкавици. Например данъкът за мъжките маратонки на границата е 8,5%, докато за женските - 10%. Докато стоките стигнат до директната продажба за клиентите, цените им вече са се вдигнали още повече.
Животът на жената като цяло е по-скъп от този на мъжа. Социалните норми притискат дамите редовно да отделят средства за фризьор, козметик, маникюр, епилация и гримове. В същото време в световен мащаб жените получават по-ниски заплати - средната разлика в брутното почасово възнаграждение в Европа е 16,2% в полза на силния пол, сочат данни на Евростат за 2016 г. България се доближава до това средно равнище, като дамите у нас печелят с 14,4 на сто по-малко.
Феноменът не се наблюдава само в САЩ. Проучвания във Великобритания, Германия, Франция показват наличието на дамския данък.
Но не във всички случаи ощетените са от нежния пол. Макар и не толкова разпространен, в публичното пространство
съществува и т.
нар. син данък
Проучването на нюйоркския департамент открива, че в 18% от случаите мъжките стоки са по-скъпи. Ясна тенденция има при бельото - боксерки и слипове струват с около 30% повече от дамските еквиваленти. Разлика има и при детското бельо, за което родителите на момченца плащат с 3% отгоре.
При някои услуги също мъжете са “ощетени” - американско проучване показва, че те плащат с 54% отгоре за кола маска в салоните за красота, както и с 43% повече за маникюр или педикюр. Типичен пример за полова дискриминация в полза на жените са и баровете. Много често заведенията обявяват вход свободен за дами с презумпцията, че жените в дискотеката ще привлекат повече клиенти мъже.
В България дамите плащат повече само за фризьор
“Розов данък” у нас е трудно откриваем. Разходка из български търговски център показва, че ясно изразена разлика в цените за мъжките и дамските продукти няма. Някои женски самобръсначки са по-скъпи, но има и обикновени розови и оранжеви бръсначи, които струват стотинки - точно толкова, колкото и сините. Същото се отнася и за шампоани, дезодоранти и друг вид козметика. Проверка в голям магазин за играчки дава същите резултати - един и същи модел велосипед за момчета и за момичета е на еднаква цена.
Навсякъде, включително и в България, фризьорските салони например таксуват жените повече от мъжете, тъй като дамското подстригване изисквало повече време и труд. Обезкосмяването обаче излиза по-солено за представители на силния пол - най-вероятно заради по-силното им окосмяване. За разлика от чужбина у нас цената на маникюра не зависи от пола на клиента.
При химическото чистене по света отново има разлика в цените, която се обяснява с това, че мъжкото облекло е по-семпло, а освен това женските дрехи са по-малки и тесни и не пасвали на машините. У нас разлика в тарифирането на услугите няма - те зависят от самата дреха, но не и от пола на клиента. Ако например ризата е копринена, почистването ѝ ще струва повече, независимо дали е дамска, или мъжка. “Женските дрехи наистина не пасват на машините. Но ако затова те се таксуват различно, тогава би трябвало и по-ниските мъже да плащат повече - хората са с различно телосложение”, споделя дама, която работи в химическо чистене в центъра на София.