Вечерните тромпети на художника
Румен Скорчев и поета Борис Христов
Според собствените му думи проф. Стоян Сгурев e в “семейния занаят”. Родителите му са дългогодишни научни работници, сестра му е математик по образование.
Той обаче не тръгва по технократския път. Завършва социология в СУ “Св. Климент Охридски”. После десетина години животът му е изключително динамичен.
Докторатът му по социология е от Станфордския университет в САЩ. Мести се от западното на източното американско крайбрежие в Бостън, където специализира в бизнесучилището на Масачузетския технологичен институт.
През 2006 г. интересът му към т.нар. креативни индустрии го води в Париж. В тях влизат пазарът на изкуството, архитектурата, дизайнът, киноиндустрията, операта, балетът...
Започва да преподава “Артмениджмънт” във Висшето училище по търговски и икономически науки във френската столица и вече 12 години е там.
Той е един от
малкото професори,
които преподават тази дисциплина, а освен нея чете и лекции по история на изкуствoтo.
Когато е в България, редовно участва в предаването “Артефир” на БНР. От началото на февруари Стоян Сгурев е в София, за да организира изложба на големия художник акад. Румен Скорчев, който почина през септември 2015 г.
Нарекъл е вернисажа “Вечерен тромпет: Графична сюита на Румен Скорчев”. Познава художника покрай родителите си, а сам общува с него най-вече през последните години от живота му.
“За мен Скорчев е личност, която обогатява с присъствието си и с широката си обща култура”, обяснява Сгурев. Всъщност истинската среща между двамата е в един период, когато социологът се обръща професионално към изкуството. И художникът го насърчава в тази посока.
Картините в изложбата са от личната колекция на Стоян - неща, които е събирал в продължение на десетина години. Освен 30-40 графики има и две живописни платна, както и рисунки. С всички тях Сгурев иска да бъдe обхванато времето от началото на 70-те години, през 80-те, 90-те и до смъртта на художника.
“Интересно e да се види как идеите, които се зараждат през 70-те години, впоследствие се очертават през следващите десетилетия в различна форма”, казва Сгурев.
Преди години той вижда графиката на Румен със заглавие “Вечерен тромпет”, рисувана през 1978-а, и е силно заинтригуван от нея. По това време не знае почти нищо за поета Борис Христов и неговото стихотворение “Вечерен тромпет”.
Заглавието го впечатлява, в интернет намира стихотворението на Христов, прочита го и това допълнително задълбочава интереса му към темата и
към метафората за
безпокойствието Защото според него тромпетът е точно инструментът на безпокойствието и на разрушаването на мълчанието. Oсобено вечерният тромпет.
Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.
Това е желанието на поета Христов.
А проф. Сгурев решава идеята за цената на нарушеното мълчание и “глухотата”, но не само на съседа, а на цялото общество, да стане централна в изложбата. Защото тази цена винаги е актуална.
И поемата, и картината с еднаквото име “Вечерен трoмпет” са създадени през втората половина на 70-те години - един интересен период от историята, в който
вече откровено
се говори за застой
в Съветския съюз, а и в цяла Източна Европа.
“По това време все по-осезаемо става усещането, че енергията в обществото започва да се изразходва, а не се знае какво ново идва, и че най-доброто може би вече е зад хората - казва проф. Сгурев. - Мисля, че това създава чувство за безпокойство, което се усеща от по-будните интелектуалци."
Според Сгурев има прилика между двете исторически времена. “Сега, 30 години след края на социализма и началото на промените, пак има усещане за застой. Има едно преосмисляне и усещане за необходимостта да не мълчиш, а да изразиш позиция, да си автентичен. Макар и без да се разбира добре какво всъщност значи това.
Всяка изложба е тържество на художника. Но амбицията на проф. Сгурев е по-голяма. Желанието му е тя да бъде положена в едно историческо пространство, в което се съхранява нашата колективна памет. Тази памет не е нещо абстрактно, а e поредица от събития, тя представлява една “събитийна мрежа”.
“И когато се връщаме към това, което е било през 70-те години, ние го реактуализираме - обяснява Стоян Сгурев. - За мен - може би като човек, който се занимава професионално с история - е интересно да се търсят тези мрежи. Какво е било актуално в края на 70-те години, как ние можем да се съотнесем към това, което е било тогава. Как тези хора са виждали настоящето и бъдещето си. И сега, като се връщаме към това време, да видим до каква степен техните надежди и страхове са актуални и днес..."
Освен всички тези обществени послания, изложбата е изпълнена и с много личностен смисъл за Стоян Сгурев. В нея той вижда възможност да върне част от дълга, който има към Румен Скорчев.
“Румен беше от тези хора, които не просто въздействат, а ти показват как да видиш нещата по различен начин. И мисля, че този поглед, който получих от него, остава с мене и след смъртта му”, казва с признателност проф. Сгурев.
Той откри изложбата на 13 февруари в галерията “Средец” на Министерството на културата на бул. “Ал. Стамболийски” №17. Може да я видите до края на месеца.
И докато гледате графиката “Вечерен тромпет” на Румен Скорчев, може би ще чуете раздиращия тишината “Вечерен тромпет” на Борис Христов:
Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.