Тези нежни цветя растат най-добре на завет и полусянка в почва с добър дренаж
Една градина трябва да е красива и вълнуваща по всяко време на годината, а кокичетата се показват ненадейно, точно когато е нужно малко настроение и надежда, че пролетта настъпва.
В слънчев ден уханието им се стеле по повърхността на земята и прибавя радостно настроение от наближаващата пролет.
Не е за вярване, но съществуват около 20 основни вида и около 1500 разновидности на кокичето.
Трябва да си много наблюдателен, но не задължително експерт, за да откриеш разликите между отделните екземпляри, но определено трябва да си експерт с набито око, за да различиш една разновидност от друга.
Разликите се крият във формата и цвета на листата, формата и цвета на семенника, формата на външното венчелистче и шарката на вътрешното венчелистче (отвътре и отвън), а също и времето на цъфтеж.
Има и кокиче (plentiflorus) с надиплено вътрешно венчелистче, приличащо на фуста. В Англия любителите на кокичета - галантофили (идва от латинското наименование на кокичето - Galanthus), разпознават и търсят необикновени видове в клубове, където си разменят и продават кокичета. През февруари дори има и фестивали на кокичето.
Някои от най-необикновените екземпляри са безумно скъпи, но галантоманите са готови да платят огромни суми само да притежават някой рядък вид. За някои специални видове са нужни 18 години от семка до достатъчно количество, необходимо, за да развиеш бизнес - така че започнете отрано, докато сте млади!
Българският фармаколог и химик Димитър Пасков през 1956 година извлича от обикновеното кокиче (Galanthus nivalis) съставката галантамин, която по-късно е извлечена и от друго растение, блатното кокиче (Leucojum). Пречистен, галантаминът получава търговското име нивалин, който се използва в съвременната фармацевтика за лечение на болестта на Алцхаймер и детски паралич.
Размножаване и грижи. Когато размножавате кокичета, имайте предвид, че е много по-красиво да ги видите групирани заедно като големи облаци или по-скоро като купчини сняг. Когато са поединично, ефектът е незначителен.
За да не боледуват и да имат достатъчно място да се размножават, разделяйте ги на всеки 3 години. Това се отнася особено за обикновеното кокиче Galanthus nivalis и елвезиевото кокиче Galanthus elwesii (най-разпространеното в България, едро и много уханно), които са по-обикновени видове и туфите стават доста големи, ако ги оставите на спокойствие.
Кокичетата можете да размножите по три начина: разделяне на зелено - т.е. веднага след като са прецъфтели (април-май), но листата им са все още зелени. При това размножаване има най-голяма вероятност да се прихванат. Извадете туфата и полека, с пръсти отделете по 5-10 главички и ги засадете на новото място.
Вторият начин е с луковици, когато те са спящи - ваши или тези, които се продават по магазините през септември-октомври. Ако луковиците са във вашата градина, отбележете си мястото им, преди листата да пожълтеят и опадат, за да знаете къде са и да не ги нараните, без да искате, докато работите в лехата.
Когато туфите станат големи и луковичките са наблъскани една до друга, извадете ги от земята и ги разделете както е описано по-горе. Ако луковиците от магазина са сухи, то те може и да не се хванат, така че, когато ги купувате, леко ги стиснете, за да видите дали са твърди. И третият начин, разбира се, е със семе.
Не забравяйте, че всяка от 1500-те вариации на кокичето някога някъде е било семенце. Семената узряват в семенника, още докато са на растението, но след време той натежава и пада на земята. Семената са узрели, когато семенната капсула е яркожълта на цвят, въпреки че остава мека.
Трябва да благодарим на мравките, които обожават гъстата лепкава маса в семенника, за разнасянето на семената тук-там.
Как да се грижите за кокичетата – те растат най-добре на завет и полусянка в почва с добър дренаж. Това не значи, че ако са на слънце, няма да ви радват - дори ще цъфнат преди всички останали.
Пробвайте да ги засадите покрай оградата, живия плет или в тревата, но ги заобикаляйте, когато косите за първи път през пролетта. Ако са в цветната ви леха, твърде много мулчиране (процес, при който се извършва покриване на почвата около растенията с материали, регулиращи водните и въздушните режими в повърхностния слой на почвата) и наторяване може да не им се отрази особено добре, а в някои случаи може и да боледуват от това.
Кой не би изпитал удоволствие, докато рее поглед по нежните цветове на кокичетата, с техните кимащи деликатни бели главички и прекрасно ухание, привличащи погледа и обонянието.
В малките им камбанки се крие така нужният за насекомите цветен прашец.