Георги Христов: След голяма и умишлена пауза се завръщам в София на 23 април в зала 1 на НДК

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7325270 www.24chasa.bg

Забравихме да си казваме “Добър ден!”. Една добра дума не струва пари, но значи много. Изумен съм, че станахме черногледа нация, не се радваме на нищо

- На 23 април ще имате концерт в зала 1 на НДК, как върви подготовката, г-н Христов?

- В момента съм в творческа еуфория. За моя радост концертът “Моят път” вече е готов, с него гостувахме във Варна и в още няколко града на страната. Минава с голям успех, което може само да ме радва. Все пак направих много голяма и умишлена пауза. Това е моето първо появяване в София от 2015 година.

- Защо?

- Аз съм от артистите, които не обичат да досаждат на хората с безсмислени появявания. Не съм от тези, които са всеки ден на екран, в повечето случаи без повод, само и само да бъдат показвани. Нямам нужда от изкуствена популярност. Градил съм името си десетки години и не смятам, че появяването ми в безсмислени предавания би помогнало с нещо. Искам, като се каже Георги Христов, хората да знаят, че името ми е синоним на качество. Стремя се да го отстоявам през годините и бих се радвал, ако е така за моите почитатели. Не би трябвало човек да иска да се хареса на всички, да бъде всеяден. Искам да работя така, че посланията ми да стигат до моята публика. Разбира се, ако мога да приобщя и други с това, което правя, за мен е успех.

- Какво сте подготвили за почитателите ви в София?

- Концертът ще продължи между час и половина и два, това зависи от публиката, но не бива и да се досажда. Хората трябва да си тръгнат гладни за още, а не да си кажат: “Аман, защо не свърши по-рано?!”.

Ще изпълня големите си

хитове, които съм изпял

през годините

Автор съм на целия проект, аз съм продуцент, мениджър и последното, за което мисля, е пеенето. Както се казва, това си го знам! (Смее се.) За първи път в моята кариера над 80% от репертоара, който е включен в концерта, ще бъде изпълнен заедно със симфоничния оркестър на Варненската опера. Имам щастието да работя с маестро Ганчо Ганчев, който направи оркестрациите на всички произведения. Звучат много различно, но в същото време прекрасно. Чувствам се в кожата си, когато работя с оркестъра. Дано да успея да предам тази емоция на софийската публика.

Песните са мои авторски, с малки изключения и те са предимно на композитора Димитър Гетов. Ще изпълня заглавия като “Още”, “Щракам си с пръсти”, “Черно и бяло”, която е по текст на Иван Тенев, и др.

Ще участва и групата ми “Черно и бяло” и моите вокалистки. От няколко години не включвам балет, защото не смятам, че е подходящ за този формат, който предлагам сега. Ще има и малки изненади, но ще ги запазя за самия концерт. Мисля, че са доста трогателни и приятни за окото.

Правил е дуети с Нели Рангелова, с която са близки приятели.

Концертът

Този път на сцената няма да има балет.

няма да бъде

сниман и излъчван

С “Моят път” прави турне из страната.

по нито една национална телевизия, това е мое желание. Не смятам, че в момента се оценява българското изкуство. Напротив, то е силно подценено и в България телевизиите не купуват културен продукт. Когато се научат да го правят, добре са дошли!

- Създавате впечатлението, че има някаква обида у вас?

- Защо така съдите? Много е странно, защото често ми задават този въпрос. От какво да съм обиден? От това, че имам милионна публика, от това, че всички зали са продадени предварително месец по-рано, от това, че цялата зала става на крака на много от песните?! Не, не съм обиден! Дистанциран съм от медиите. Смятам, че това е необходимо за моето развитие, за моята кариера. Това е мое лично право. Не съм задължителен за никого. Прекаленото медийно преекспониране не води до нищо добро. Мое мнение, не го насаждам на никого. На фона на някои безобразни медии, които са изписали такива глупости по мой адрес, предпочитам да стоя далеч и да се смея отстрани! Разбира се, моите адвокати си вършат работата. В момента текат четири дела, които ще спечеля при всички положения, защото единственото вярно нещо е името ми в тези гадни, зловредни писания, целящи уронване на престижа, авторитета и името ми, за които съм работил години наред. Не прощавам такива неща! Просто си мълча, стоя отстрани, забавлявам се, както го правят и моите близки. Те знаят как живея и какво е обкръжението ми.

Българинът не е свикнал да си търси правата по принцип, но аз не съм от този тип. Докато някои не се научат, че в тази държава има закони, които важат за всички, ще продължавам своята борба под една или друга форма. Когато 100 човека осъдят дадена медия и тя банкрутира, ще се разбере, че така не може.

- Напоследък значително се увеличиха новите имена на музикалната сцена, имате ли наблюдения върху тях?

- Някои ми доставят удоволствие да слушам, на други просто не обръщам внимание.

- Има доста обвинения, че песните на част от младите артисти се доближават до попфолка, какво мислите за тези нападки?

- Всеки има право да избира какво да изпълнява и как ще го прави. Друг е проблемът в нашата музика - голяма част от това, което се прави, е изпразнено от емоция.

Изпълнителите

пеят без душа

Ако една песен не стигне до сърцата на хората, няма да остане във времето. Новата българска музика се прави по шаблон. За съжаление, се появиха хора, които се занимават с определен брой артисти и ги превръщат в копия на самите себе си. Звучат еднакво. Може да имат някакъв успех, но той е временен. Много е лесно да блеснеш, дори да стигнеш върха, но е трудно да се задържиш през следващите 10-20-30 години. Колегите ми, които успяха да го направят, и сега са имена, достойни за уважение! А ние като нация забравихме да уважаваме тези хора. Не е необходимо да харесваш и обичаш някого, важно е да имаш уважение към него. Това се отнася за всички сфери. Изумен съм, че станахме черногледа нация, не се радваме на нищо. Забравихме да си казваме “Добър ден!”. Една добра дума не струва пари, но значи много.

- Защо се получи така?

- Целенасочено се убива духовността и културата на нацията.

Безсилието на неталантливия и неможещия човек се изразява само в това да плюе, това е и неговото единствено оръжие. Но не му помага да стане по-успял, не му носи дори духовно удоволствие.

- Кога ще представите нова песен?

- С композитора Димитър Гетов и Димитър Керелезов, който е автор на текста, направихме сингъла “Защото бях наблизо”. За първи път ще я представя на концерта в София. Текстът е изключително разтърсващ!

Аз пея само неща,

които ми

въздействат,

а когато това се случва, те неминуемо влияят и на моята публика.

Много пъти ме питат дали песните ми са биографични. Не бих казал, че са такива 100%. В живота си човек има възходи и падения, моменти на щастие, тъга, болка. Ако това, което правя, не минава през душевността на моята публика, тогава е безсмислено.

- Скоро не сте издавали албум, защо?

- След последния, който излезе през 2014 г., съм решил да не пускам, поне засега. В момента е безсмислено, от 10 песни в албума радиата пуснаха една или две, въпреки че имаше много качествени парчета.

Хората питат: “Къде е Георги Христов, къде се загуби?”. Никъде не съм се загубил, но в момента радиата нямат нужда от моята музика и няма смисъл да им давам. Нищо не е задължително. Моите песни ги има в интернет. Тези, които искат да ги чуят, ги слушат там, другите си купуват моите албуми.

- В България пазарът е много малък.

- Аз съм от хората, които никога не си посипват главата с пепел. Родил съм се в България, тук публиката е създала името ми и винаги съм ѝ задължен. Колкото и да сме малки като пазар, колкото и да е трудно, трябва да продължавам да работя и да се развивам заради тези, които винаги са ме подкрепяли и подкрепят. Страната ни е малка, но сме народ с голямо сърце. Трябва да се опитаме да го отворим към хората, защото в противен случай кръвоносните съдове ще се запушат и то може да се пръсне. По-добре е да сме здрави и с туптящи големи сърца, които да дават топлина.

- Слушате ли музика вкъщи?

- Непрекъснато, тя ме зарежда. Обичам да пея и ако видите някой луд да се надвиква с музиката в колата на някой светофар, най-вероятно това ще съм аз (смее се). Работя над гласа си, обичам да експериментирам, следя новите тенденции като интерпретации.

- Качили сте се на сцената едва на 5-годишна възраст, помните ли тази случка?

- Разбира се, в бар “Москва” имаше вариете, леля ми ме качи на сцената и изпях една песен. Нашите не знаеха, а и никога не са се стремили да ме насочват към музиката, нямам музиканти в семейството си.

- Родителите ви какъв искаха да станете?

- Икономист, нещо такова. За да ми разрешат да кандидатствам в Консерваторията, трябваше да си подам документите и в Икономическия, но когато ме приеха в Консерваторията, затворих темите и им казах, че икономист от мен няма да излезе. Имам една песен, която изпях на “Златният Орфей” през 1984 г. - “Всеки избира сам своя път, всеки сам го следва”. Аз съм такъв, следвам това, което сам начертая. Никога не съм мечтал за неща, които са неизпълними. Реалист съм в живота си.

- Кога пяхте за последно в Русия?

- Отдавна не съм бил там. За съжаление, пътеките ни към тази страна се затвориха. Продължават да знаят имената на някои големи български артисти, но шоубизнесът им се разви по различен начин, превърна се в огромна индустрия. Руските артисти могат да работят много и зад граница, защото и извън пределите на държавата им има милиони емигранти, които подкрепят своите изпълнители.

- Имали ли сте трудни моменти през годините?

- Не всичко е било цветя и рози. Много държа на думата си. Когато кажа “да”, искам човекът срещу мен да знае, че 100% ще изпълня това, което съм казал. За цялата си кариера имам 3-4 отменени концерта, и то по вина на организаторите, които не са изпълнили това, за което сме се договорили. А аз съм изключително стриктен, взискателен съм. За да може публиката да получи 100% удоволствие от мой концерт, всичко преди това трябва да е перфектно организирано. За съжаление, в нашата работа има много организатори, които са откровени лъжци. Отменял съм концерти, защото организаторите са били мошеници. Единият беше в Стара Загора, някакъв продавал билети и лъжел хората. Отидох на място, бях с музикантите, с балета, с озвучаването и разбрах от директора на залата, че дори тя не е платена. Извиних се и отмених концерта, но до ден днешен нося отрицателните последствия заради непрофесионализма на другите. Дори и сега от Старозагорската опера отказват да ми дадат дата за проекта “Моят път”, защото преди десет години е отменен концерт заради измамник.

Друг случай - мошеник, който искаше да организира мой концерт в Шумен, се представял за мой мениджър. Три месеца живял в хотел, поръчвал си солидни вечери от мое име, правил бомбастични сметки, без аз изобщо да знам и да имам общо с това. Делегирал съм му единствено правата да организира концерт, на който ще изляза на обявената дата и ще пея. Каква вина имам, че хората са непочтени?! Имаше и такъв в Казанлък. Накарах го пред пълна зала да излезе и да каже на хората защо няма концерт - отново неизпълнен договор. Но моето име носи последствията.

Цялата тази болка се отмива, когато видиш хората в залата - щастливи, усмихнати. Когато те аплодират с цялата си душа, лошите неща се забравят. И това е смисълът да продължавам да работя, това ме прави щастлив. Щастието не продължава 24 часа в денонощието, то е нещо много малко и ценно. А ние трябва да се научим да го ценим.

Не знам дали сте забелязали, че в България повечето артисти медийно се превъзнасят и хвалят, но има няколко, които се оплюват умишлено. Това е кампания срещу големи имена. Малките камъни не пречат на никого, пречат големите и затова - дайте да ги унищожим и обезличим.

- С кои от вашите колеги сте приятели?

- Приятелството е силна дума, моята среда е съвсем различна. Хората около мен са далеч от музиката и те са по-верен барометър за работата ми. Музикантите сме професионално обременени. Аз търся само грешките, никога не харесвам това, което съм записал, и винаги питам тези, които са около мен, дали е хубаво, или не. Обикновеният слушател е важният. Публиката възприема със своите сетива и тя е тази, която казва дали нещо е качествено и ще остане. Тя те вдига или те праща в забвение.

- Какво е всекидневието ви, когато не сте ангажиран с работа?

- Хората си мислят, че твоят живот е на сцената. Но когато слезеш от нея, ти продължаваш да живееш своя собствен живот. А моят е толкова обикновен, въпреки че за мен се пишат всякакви измислици и хората имат неверни илюзии. Водя затворен живот, обграден съм с много малко хора, но такива, които ценя, с които взаимно си помагаме. През годините се научих, че трябва да има реципрочност в отношенията - колкото получаваш, толкова трябва и да даваш, за да не се чувства никой ощетен. Опитвам се да контактувам с хора, които ме разбират. А аз в никакъв случай не съм лесен човек. Изградил съм се като личност с всички удари под кръста, които получавам и до ден днешен, и те са ме направили силен!

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Пребитият служител на "Левски" Цветан Вълчев е получавал заплахи отдавна, научи "България Днес". Те са били отправени от определена фенска групировка заради работата му в клуба. Първите подобни атаки към него са отпреди повече от година и половина, когато собственик беше Спас Русев. В основата са продажбата на рекламни продукти на "Левски".

С присъда заради неизпълнен договор се е уредила фирма на героя от ъндърграунда Димитър Вучев-Демби, показа проверка на "България Днес". С решение на Пловдивския районен съд Демби се задължава да изплати принудително 5398,09 лева главница заедно с натрупаните лихви и съдебни разноски за още над хиляда лева на местно транспортно дружество.

Ексхумация на тялото на легендарния банков обирждия Джон Дилинджър ще бъде направена през септември. Трупът му ще бъде изровен, за да се установи неговата самоличност. Гангстерът е направен на решето през 1934 г., след като влюбената в него българка Анна Акълиева го предава. До ден днешен се носят легенди за истината около смъртта му.