“Остаряването - сега вече знам това, е загуба на самочувствие. Благодаря на академичната общност на вашето висше училище начело с ректора проф. Семерджиев за инжекцията самочувствие. Удостояването ми днес с това почетно звание е афродизиак за оставащите ми години професионален живот.”
Това емоционално каза полският актьор, режисьор и преподавател Ян Енглерт в събота в кино “Одеон”, където беше обявен за доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. Тържествената церемония беше уважена от преподаватели, студенти и любители на българското кино.
Всички станаха на крака под звуците на студентския химн “Гаудеамус игитур”, за да посрещнат полския гост. Проф. Пламен Марков прочете биографията на Енглерт, а ректорът на академията проф. д-р Семерджиев му връчи специалния документ за носител на почетното звание “доктор хонорис кауз”.
През 1975 г. Енглерт се снима във филма на Въло Радев “Осъдени души” и вече 45 г. е нещо повече от културен посланик между България и Полша. Благодарственото си слово полякът прочете на български език. “Вече изминават 45 г. от събитията, които свързаха професионалния ми живот с българската култура - каза той. - Това стана благодарение на актьорската ми професия, която упражнявам вече 60 г. Отец Ередия влезе в живота ми и като отец Ередия заставам тук пред вас, поемайки риска да изнеса лекция. Заставам пред вас и като дългогодишен педагог, академичен учител и ректор на Варшавската театрална академия от 12 г. Нека това ми послужи за оправдание: изправям се пред вас с надеждата, че това, което ще кажа, няма да бъде банално бълнуване. И за да не компрометирам лингвистичните си възможности, все пак ще премина на полски.” На родния си език той изнесе блестящо академично слово, което често беше прекъсвано от аплаузите на публиката.