Защо съкровището от с. Дълбоки се съхранява в Оксфорд?

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7368001 www.24chasa.bg
Елемент от Глаголическата алея

Времето се стопля и все повече си мислим за пътешествия и мечтаем за далечни дестинации. Ако все още не сте набелязали конкретни цели, ви предлагаме три града, извън България, свързани с нашата история, които да посетите.

Глаголическата алея в Хърватия, съкровище от гробницата до с. Дълбоки в Англия и скиптърът на Кубрат в Русия са три светини, които си заслужава да видите с очите си и да покажете на децата си. Така че защо това лято, не планирате екскурзия със семейството, именно, до някоя от тези дестинации. А за да сте по-подготвени, ви предлагаме откъс от книгата „50-те светини извън България, които всеки трябва да види”, от който ще научите повече за всяка една от светините.

1. Глаголическата алея

Трикилометрова пътека, свързваща Хум и Роч, в Хърватия

„Глаголическата алея” е трикилометрова пътека, свързваща Хум и съседното градче Роч. Украсена е с единайсет масивни каменни паметника, посветени на глаголицата. Скулптурите са издигнати между 1977 и 1985 г. в чест на историческата хърватска писарска традиция в глаголистичен стил. Пътят е дълъг седем километра.

Глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ през 855 г., идва в хърватските земи с ученици на солунските братя. Тук възниква ъглестият или илирийски вариант, който остава в употреба много дълго време – до средата на XVIII. Алеята показва пътя на исрийската, хърватската и славянската глаголическа традиция, илюстрира центровете на хърватската глаголическа средновековна литература в Истрия, предлагайки нейните славянски корени.

Мемориалът се състои от единадесет отделни паметника, десет от които са изработени от камък и един („Градската врата”) – от мед. Сред някои от паметниците, които се появяват по пътя, са:

– Масичка на Кирил и Методий (1978 г.) – трикрака маса пред два кипариса, които символизират двамата братя.

– Събрание на Климент Охридски (1978 г.) – Климент е бил ученик на Кирил и Методий и основател на първото славянско книжовно училище.

– Глаголически лапидариум (1984 г.) – копия на най-важните глаголически паметници от региони на бивша Югославия.

– Издигането на Истрия (1980 г.) – каменна врата под формата на глаголическата буква L, под която минава пътят и около която са разпръснати камъни, оформящи глаголистични букви, изписвайки думата Истрия.

– Паметник на съпротивата и свободата (1979 г.) – три каменни блока, представляващи Античността, Средновековието и съвременния период.

2. Изгубеното и намерено съкровище от гробницата до с. Дълбоки, Стара Загора

Ермитаж и Ашмолски музей в Оксфорд, Англия

„Могъществото на трайкийските владетели” – това разкрива намереното съкровище през 1879 г. край с. Дъблоки, област Стара Загора.

Гробната находка е открита през 1879 г. при подготовка на терен в близост до селото. През месец април поручик Н. П. Кляузов получава нареждане от генерал-губернатора на Румелия – Столипин, да замине за Старозагорски окръг, за да събере различни статистически данни. На 12 април Н. П. Кляузов се намира в с. Дълбоки, където случайно присъства на разкриване на гробница.

По това време голяма част от земите ни се намират под руско влияние, дори владение. Едва на 19 май 1879 година Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора от български произход Алеко Богориди. Но какво отношение има това върху историята на златното същровище? Легендата на местните хора твърди, че при разчистването на терен за ново гробище край село Дълбоки копачите попадат на голям обработен камък, който впоследствие се оказва капакът на гробница, намираща се на 60 см под повърхността. Местните веднага информират Пловдив и в резултат Столипин изпраща поручик Кляузов. В негово присъствие отварят гробницата, която е изградена от обработени варовикови плочи с размери: дължина 2,35 м; ширина 1,60 м и височина 1,50 м. Покрита е с четири плочи, издялани стреховидно. Вероятно над нея е била издигната могила. Находката твърде наподобява каменния гроб на Терес, който е открит повече от сто години по-късно в могилата „Светицата” край Шипка.

Вътре е открит скелет с бронзова броня. Върху нея е поставен златен нагръдник, а около скелета е имало фрагментирани железни предмети, предимно части от оръжия. При краката са открити 5 глинени, 3 бронзови, 4 сребърни съда и един железен канделабър (свещник) с три крака (счупен на две части). Открити са и фрагменти от изтлято дърво, вероятно от дървения саркофаг, в който е било положено тялото. Изследователите на Дълбошката находка я отнасят към V в пр. Хр., като подчертават, че тя е принадлежала на богат тракийски аристократ.

Още през 1879 г. находката е прибрана първо в Пловдив, а след това е изнесена в Русия. През 1914 г. директорът на Ермитажа откупува от археолога Спицин една от сребърните чаши. Останалите предмети стават притежание на Ашмолския музей в Оксфорд, Англия, където се съхраняват и до момента.

3. Скиптърът на Кубрат, неговата владетелска сабя и други знаци на ханската власт

Намира се в Ермитаж, Санкт Петербург, Русия

Край малкото селце Малая Перешчепина, близо до град Полтава, Украйна, в уханна борова горичка се извисява паметник от черен мрамор.

Най-отгоре е изографисан емблематичният знак IYI. А отдолу на украински пише „Съединението прави силата. Великият Кубрат – VI – VII в. от н. е.”, а на български „От бога поставен владетел на Стара Велика България. От българи и украинци. 18. 07. 2001 г.”. Всяка година на тази дата наши сънародници, живеещи в Украйна или наблизо, идват на поклонение на това място, защото се смята, че е свято. А то е свято, защото там е открито съкровището на хан Кубрат.

Съкровището от Малая Перешчепина е едно от най-значимите за България. А това се определя от факта, че е дешифриран мечът на хана. Той датира от 30-те години на VII век. Изработен е в Източната Римска империя и е подарък на Кубрат от император Ираклий.

Съкровището съдържа и няколко пръстена печати и други лични вещи. Съкровището е от погребението на хан Кубрат и е открито случайно от две селски момчета през 1912 г. Пасейки добитъка на своите семейства, те се натъкват на златната ваза, а новината се разпространява бързо из цялото село, като жадните за злато селяни в щурма си разрушават голяма част от предметите. Бързо в района пристига руският археолог Зарецки, чиято бърза намеса успява да спаси и опише над 800 предмета – сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500-грамова и по-малка тока за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и други предмети, сред които гребен за коса и шахматна фигура на кон. Общото тегло на съкровището днес е 25 кг злато и 50 кг сребро.

Постепенно властите успяват да намерят и още от препродадените от селяните предмети. А през 1926 г. те са изкупени от руски меценат, който ги дарява на Ермитажа. Запазената част на съкровището става значителна – 650 златни, 50 сребърни предмети и 69 златни монети.

През 50-те години на ХХ век виенският професор Зайбт разчита надписа върху един от пръстените и установява, че там е изписано името на хан Кубрат. А през 1984 г. немският археолог Йоахим Вернер твърди, че съкровището е именно на Кубрат, защото той успява да поддържа приятелски връзки с Византия много години. Той разчита и надписите на трите златни пръстена с гръцки монограми – символите на два от тях според него са „на Кубрат” и „на патриция Кубрат”.

Мечът на хан Кубрат е сред най-ценните реликви, запазени от съкровището. Той е с дължина близо 95 см, с тегло 1,150 кг. Обкован е със злато и стъклени инкрустации.

Из „50-те светини извън България, които всеки трябва да види”

Книгата може да поръчате тук!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Гледачите в столичния зоопарк вземат дезинфекциращ душ преди влизане при прасетата. Мярката е заради разпространяващата се африканска чума на територията на нашата страна. Въпреки че заразата все още не е достигнала Софийско, в зоологическата градина вземат мерки, за да опазят здравето на животните.

Дениз и Елица са секси морските патрули на "България Днес" Снимки: Ивайло ПЕТРОВ www.ivaylopetrovphotography.eu Черната и русата! Не една, а две горещи спасителки на плажа бдят за спокойствието на народа. И особено за мъжката част. Дениз Хайрула и Елица Младенова са секси морските патрули на "България Днес",

10 лева броят фетишисти, за да си купят носени и непрани дамски гащи. Ароматният бизнес набира популярност в платформите за онлайн търговия, а скандалните обяви зачестяват през последните месеци. "Гащичките ми са напоени със соковете ми и са с неустоимо възбуждащ аромат", гласи една от най-провокативните реклами,