Язденето на камила в Петра не е безплатно и не е включено в билета

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7372559 www.24chasa.bg
Може да яздите камили в пустинята Уади Рум. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Ако решите да посетите приказния скален град Петра, свещената река Йордан или червената пустиня Уади Рум, в която са заснети филмите “Марсианецът”, “Трансформърс” и “Прометей”, се пригответе да се пазарите много по-умело отколкото на Женския пазар в София. Имайте предвид, че надценката, която са сложили арабските търговци, е поне двойна.

Това важи в пълна сила за Петра. С приятелката ми седнахме да хапнем в едно от заведенията по пътя към Манастира - крайната точка на маршрута ни. Собственикът му реши, че ще ни прави компания. Попитахме го защо хората постоянно лъжат туристите в цената. Отговорът му беше честен: “За един от сандвичите, които ядете (арабска питка, в която имаше малко салата и още по-малко риба тон - б.а.) искам от човек 5 йордански динара. Ако той ги има, ще даде парите. Ако ги няма, ще поиска по-ниска цена. Тогава и аз ще я намаля”, каза собственикът на заведението. След това, може би почувствал се гузно от искреността си и разбрал колко е средната заплата в България в долари, реши да ни почерпи не само със сандвичите, но и с чаша чай.

В скалния град на всяка втора крачка ще видите

сергийки, отрупани с

магнити, сувенири,

шалове или килими,

зад които на развален английски език някой се провиква: Cheаp Price! (Евтини цени!). По пътя към Кралските гробници чух рус мъж на средна възраст, със зачервени от йорданското слънце бузи, с възможно най-възмутения си глас да се кара на една от продавачките на сувенири с думите: “Нямам вече пари. Връщам се от манастира. Твоите братя и сестри вече всичко ми взеха.”

Все пак продавачите не могат да ви изнервят достатъчно, че да отклоните поглед от красотата на Петра, но близо до това са бедуините, които още щом стъпиш в града, започват да ти предлагат кон, камила или магаре за яздене, защото пътят е дълъг. Някои от тях дори казват, че тази услуга е напълно безплатна, включена в билета ви. Това, разбира се, не е истина. Така и не приехме щедрите им предложения, но попитахме местните как след това бедуините ще ни поискат някакви пари. Казаха ни, че най-често,

преди да те свалят

от животното, търсят

бакшиш

за услугата, която са предоставили.

По-лошото е, че са много нахални. Не е достатъно да им откажеш веднъж. Един от бедуините не спираше да ни предлага промоционални оферти първо, за да яздим кон, и второ, за да ни заведе до изключително красиво място, за което знаят само местните. Това продължи поне 20 мин. Миг след като се отървахме от него, попаднахме на следващия, който ни предлагаше съвсем същите неща. Може би правилната стратегия в случая е да се правите, че не разбирате какво ви питат. Ако не знаете английски, няма как да ви предложат каквото и да е.

Специфичното при бедуините е, че изглеждат почти идентично. Около очите им има дебела линия черен пигмент, а цялостната им визия напомня на Джак Спароу от “Карибски пирати”. Докато вървяхме по каньона, който води до Съкровищницата, трима от тези млади и здрави мъже се бяха качили на скала над нас, а от телефона им силно се чуваше песента на Джъстин Бийбър “Бейби”, докато те клатеха глави в ритъм.

Имайте предвид, че се отнасят зле към камилите, магаретата и конете, които предлагат. Докато бяхме там, видяхме как ги удрят с нещо като пръчка, за да се движат по-бързо. Едно малко бедуинско дете се беше качило на магаре. Животното очевидно беше уморено и отказа да върви. Това не спря момчето да слезе и

да започне да го удря

с възела в края на

въжето, с което

яздеше

Въпреки всичко това Петра заслужава да се види. За да обиколите града напълно, без да бързате, и да може да направите хубави снимки, ви трябват поне 5-6 часа. Затова препоръчвам да сте там най-късно в 10,00 ч. Освен това се облечете добре, не се подлъгвайте по слънчевото време. В Петра е хладно и има вятър, така че носете шал.

Още в началото ще ви предложат срещу пари или да ви отведат до Манастира с кола, или да ви върнат от него, тъй като преходът е около 7 км. Не бива да се стряскате. Пътят не е толкова уморителен, а и има къде да поседнете. Просто си струва да видите гледката и на отиване, и на връщане.

Петра неслучайно е едно от чудесата на света. Докато вървите през каньона към Съкровищницата, ще видите странна скала, около която се събират много хора. Докато се намирате успоредно на нея, ще я виждате във формата на риба. Погледнете ли я отпред обаче, ще ви напомни на слон. След като стигнете Съкровищницата, навсякъде около вас ще забележите скалните фасади на сградите. Някои от тях са изключително добре запазени, но не във всяка може да влизате.

Щом сте в Йордания, не може да пропуснете и джип тура из червената пустиня Уади Рум. Той обикновено трае няколко часа и е за 4 човека. Те се качват в кола с открита каросерия и опитен водач им показва местата, на които са заснети холивудски продукции.

Красотата на природата наистина може да ви омае.

Единственият

недостатък е

пясъкът, който пълни

обувките ви

За да нямате проблем с него, може просто да се събуете, когато слизате от джипа. Пясъкът е достатъчно фин, за да не нарани стъпалата ви. Освен това забелязах, че голяма част от местните правят същото нещо.

Нашият водач на тура може и да не говореше добре английски език, но си личеше, че е отдаден на работата си. Никак не ни караше да бързаме на локациите, а освен това предлагаше да ни снима на всяко едно място. Предлагаше ни и различни пози, които да заемем за фотото.

Не на последно място реши да ни покаже как може да измием ръцете си в пустинята. Отчупи шепа връхчета от едно зелено растение, което вирее там. Сложи ги върху плоска скала, заля ги с малко вода и започна да ги удря с камък. След това ги взе в мокрите си ръце и започна да ги търка с тях. Появи се пяна, сякаш използваше сапун. Накрая само ги изплакна.

Имайте предвид, че голяма част от хората в Йордания не говорят английски език, включително и таксиметровите шофьори. Когато кацнахме на летището в Акаба, навън ни чакаше опашка от таксита. Опитахме се да заговорим един от шофьорите, но той ни каза нещо на арабски и ни посочи друг човек, който държеше книжка в ръцете си. Той беше единственият от групата, който знаеше английски и ни попита закъде сме. Оказа се, че отговаря за маршрута на всички таксита, като им урежда клиенти. Той

не беше шофьор, а

само играеше ролята

на преводач

В друг случай ни се наложи да вземем такси от центъра на Акаба до хостела, в който бяхме отседнали. Шофьорът знаеше няколко думи на английски, но реши да не рискува с езиковите си умения. Звънна, без да ни обясни защо, на някого по телефона, каза му няколко думи и ни връчи мобилния. Оказа се, че трябва да обясним на човека отсреща, който говори английски, къде искаме да стигнем, за да може той да преведе адреса на шофьора. Освен това в Йордания такситата не включват броячи. Още преди да се качите в някое, трябва да договорите цената, която накрая ще платите.

Хората могат и да не говорят английски, но по-голямата част от тях свободно владеят руски език. Заради това могат да се ориентират за какво си говорите на български.

Много се изненадах от гостоприемството им и готовността, с която помагат на всеки. Единия ден се връщахме от южния плаж в Акаба, който се намира малко извън града. Той е подходящ за европейците, тъй като те носят изрязани бански. Връщайки се от него към хостела, нашите шофьори видяха двама германци, които бяха тръгнали да извървят дългия път пеша към Акаба. Спряха бусчето до тях и им предложиха да ги закарат безплатно.

Не е ясно доколко се насладиха на пътуването, тъй като по едно време шофьорът ни реши, че ще се състезава с колата, която кара до него. Е,

победихме в това

неочаквано “рали”,

но германците, както и ние, се бяхме вкопчили здраво в седалките си. Не знам дали това е нормална практика, но накрая двамата шофьори се изравниха и започнаха да си говорят, сякаш са първи приятели. Не разбрахме какво си казаха, но определено не се караха.

Докато разглеждахме стария град в Акаба, един възрастен човек спря буса ни и попита нещо на арабски език. Шофьорът ни махна с ръка и отвори багажника. В него, без дори да забележим, се вмъкна момиче. Разбрахме за него едва когато го свалихме пред местното училище. Оказа се, че човекът, който ни е спрял, е помолил да закараме внучката му до школото.

Йорданската кухня не е за подценяване. Нея може да опитате в една от най-известните ресторантски вериги “Хашем”. Там ще пробвате традиционния хумус, в който се слага изключително много чесън. Повече препоръчвам мутабал, който леко наподобява баба гануш. Няма как да не опитате и йорданските фалафели.

Закуската обикновено е т.нар. арабска пица маникиш. Тя представлява кръгла питка хляб, намазана с олио и гарнирана с различни подправки, бяло сирене, яйца или месо. Традиционен десерт, който няма как да не опитате в Йордания, е кюнефето. Различното при него е, че е приготвено със сирене, върху което има грис или юфка, напоена със сироп с аромат на роза.

Всякакви подправки и чайове може да намерите на тамошните пазари. За разлика от българските пробвате от всичко напълно безплатно, включително от плодовете. Приготвят и чайове на място, които раздават на всички.

Не е задължително жените да носят хиджаб. Имаше много представителки на нежния пол, които свободно показваха лицата и косите си. Някои от тях се справяха добре и зад волана. Все пак европейците си остават атракция, с която местните не пропускат да си направят селфи.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

Терористи ли финансират подобни конференции?, питат антифашисти Мощен сблъсък между националисти и антифашисти бележи най-мащабното събитие в последните години - конференция на крайните патриоти от цяла Европа утре вечер в София, на който ще бъде създаден общ съюз. Мястото на събитието се пази в тайна за последно,

Пожари разрушават Зографския и Хилендарския в Атон Иво АНГЕЛОВ Пожар унищожи голяма част от катедралата "Нотр Дам" в Париж в началото на Страстната седмица. Колкото и ужасяващи да бяха кадрите от огнената стихия, това не е първият подобен инцидент. От червените езици на огъня през вековете страдат и български манастири светини.