Антологията включва произведения на 18 съвременни наши писатели
“Разкази от кръстопътя” се нарича антологията на съвременната българска литература, която бе издадена тези дни в Турция.
В нея са представени 18 съвременни автори с техни произведения главно в сферата на късия разказ. Изданието дава възможност на турските читатели да се запознаят с тематичното разнообразие на късия разказ и майсторите на този жанр в
българската
литература, която
е почти непозната
в Турция
въпреки географската близост с България - за разлика от турската литература, която е много по-добре представена и позната у нас. Антологията “Разкази от кръстопътя” може да се нарече първа стъпка за запълване на тази празнина. В нея са включени следните автори (по азбучен ред) - Алек Попов, Александър Секулов, Александър Шпатов, Ангел Игов, Весела Ляхова, Владимир Зарев, Георги Господинов, Деян Енев, Елена Алексиева, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Калин Терзийски, Леа Коен, Момчил Николов, Радослав Парушев, Петър Чухов, Петър Делчев и Христо Карастоянов.
Подбраните автори и заглавия са калейдоскоп от теми и герои - сляпата Вайша, обречена за цял живот да остане незряща за настоящето, надяващите се да оздравеят от къртиците на Таня, убиецът от Рейна, фантастиката на Solve et coagula и др.
Заслугата за издаването на тази първа по рода си антология на съвременния български разказ е на две жени. Издател е Нермин Моллаоглу, литературен агент, собственик на издателството за култура “Калем” в Истанбул (повече от 10 години е водещо в Турция). Съставител и преводач е Севджан Кендже. Двете имат дълбоки допирни точки -
родени са в
България, изселват
се по различно
време в Турция
Но тук, в другата им родина, допълнително ги свързва любовта към българската литература, живец от която носят в себе си още от училищните години, и желанието да я популяризират в Турция. Заемат се упорито и всеотдайно с тази нелека задача.
Трябва им немалко време, докато я осъществят.
Севджан Кендже в разговор специално за “24 часа” разказа:
- Аз съм от потока от насилствено изселените български турци през 1989 г. Имам педагогическо образование, специалност “Изобразително изкуство”. От 2014 г. насам се занимавам активно с литературна дейност, преведох на български език автори като Елиф Шафак, Дуйгу Асена, Оя Байдар, Нермин Безмен, всяка една от които е прекрасна литературна школа.
- Как се роди идеята да се заемете с подготовката на антологията на българската съвременна литература, една не много лека задача, особено за сам човек?
- Всъщност антологията е колективен проект. Един ден Нермин ми каза: “Виж, ние сме чеда на една и съща земя - България. В Турция с изключение на един-двама писатели (имат се предвид съвременните автори - б.а.) нищо не се знае за българската литература. А ние я познаваме, познаваме нейното богатство. Дай да я направим достояние на повече хора тук. И тъй като ти активно се занимаваш с литературна дейност, може да го направиш.” В първия момент се стъписах дали ще ми стигнат силите, все пак дотогава се бях занимавала само с преводи. В крайна сметка надделя желанието, волята да направим нещо значимо и започнахме.
Възползвахме се от едно английско литературно списание, отделихме имена на около 20 автори. Помогнаха ми приятели от литературните среди в България, Иглика Дионисиева например. Написах мейли на авторите, разговаряхме по телефона, разменихме мнения. Много съм щастлива, че всички ми отговориха, приеха с желание да бъдат включени в антологията, изпратиха творбите си. Всички, включени в това издание, са много добри, талантливи, с награди, известни в България и извън границите ѝ автори, които отразяват национални, универсални, човешки чувства и чувствителност. Интересното е, че макар че всички са от България, са много различни в същото време. Дължа им благодарност за отзивчивостта и участието, тъй като без тях нямаше да се получи.
- Защо нарекохте сборника “Разкази от кръстопътя”?
-В България казват, че
кръстопътят е
благословия и
проклятие
едновременно
Такъв кръстопът е малка България - между Европа и Азия, земя, където е имало мир, друг път войни, но винаги е устоявала, пускала е нови корени, носела е и е давала живот.
Решихме, че е много подходящо като смисъл и съдържание.
Българското посолство в Анкара в лицето на посланик Н.Пр. г-жа Надежда Нейнски се отзова с голямо желание и подкрепи издаването на антологията. Предложиха да направим официално представяне на книгата, за да съдейства за разширяване на културните и литературните връзки между България и Турция.
Използвам случая да изкажа специално благодарност на
г-жа Нейнски и нейния екип за огромната подкрепа.
“Разкази от кръстопътя” има много специално значение за мен. Това е първата книга, която направих на турски език. В същото време е израз на усилията, които положихме с целия екип (дизайнът на корицата е на Ела Дербент, племенничка на Седжан - б.а.) за сближаване между двете страни, които еднакво наричам родина и които обичам еднакво. Ще бъда безкрайно щастлива, ако съм успяла поне малко.
Официалното представяне на антологията на българската литература “Разкази от кръстопътя” беше в сряда, 17 април, в престижния университет “Богазичи” в Истанбул, под егидата на Н.Пр. посланика на Република България в Турция г-жа Надежда Нейнски, със съдействието на министъра на културата Боил Банов.
Специално за събитието от България пристигна група от 12 съвременни български писатели, чиито произведения са отпечатани в антологията.
Успехите на
българската култура
- визитната ни
картичка
“Антологията “Разкази от кръстопътя” е първото обстойно представяне на съвременната българска литература в Турция. То е резултат от развитието на културния диалог и добросъседските отношения между България и Турция. В същото време е красноречиво културно послание за ролята на съвременната българска литература в рамките на ЕС за развитието на приятелството, добросъседството, сътрудничеството. Литературата и културата са факторите, свързващи ни в света, който е обграден с граници и ограждения. Успехите на българската култура са блестящата визитна картичка на България”, посочи г-жа Нейнски.
В рамките на посещението на българските писатели в Истанбул те ще гостуват в университета МЕФ (Истанбул Гелишим университеси), много престижно висше учебно заведение. Едже Ердоуш ще бъде модератор на проявата.
Групата на писателите ще участва и в откриването на международния литературен фестивал на Истанбул ИТЕФ 2019, едно от важните събития в пролетния календар на културните събития на мегаполиса. Мотото на тазгодишното издание е “Литературен вълнолом”.
Гост на фестивала ще бъде Георги Господинов, който има издадени книги на турски език. Той ще има среща с участниците в международното събитие на 19 април.