У нас я наричат млечка и често я смятат за бурен
Еуфорбията играе най-добрата поддържаща роля във всяка градинска композиция. Подхожда си с почти всички цветя и е основа за всяка добра композиция.
Определено е
пренебрегвана
в нашите градини. Някои я смятат за бурен, а определението за бурен е ясно - растение, което не си е на мястото, и понякога бързо се разпространява.
Еуфорбията, наричана още млечка, е забележително, но рядко забелязвано и непретенциозно растение. Биологичното семейство Euphorbiaceae (млечкови) има над 2000 члена, което го прави един от най-големите родове сред цъфтящите растения. Варират между едногодишни, двугодишни и многогодишни, високи и ниски, растат на слънце и на сянка, листопадни и вечнозелени, някои са кактусоподобни. Понсетия (коледна звезда) и исусов венец също принадлежат към това семейство.
Всички
млечки
отделят
сок,
който дразни кожата и лигавиците. Работете с ръкавици, когато се грижите за тези растения, за да се предпазите.
Във всяка градина може да се намери място за еуфорбия. Още през ранна пролет тя обявява присъствието си със зелено-жълти или оранжеви цветове, за да привлече не само погледите, но и насекомите опрашители. Красотата ѝ е чак до късна есен. Нито е скъпа, нито капризна, издръжлива е и е подходяща за различните части в градината.
Трудно е да се подберат най-значимите еуфорбии, но ето някои:
Euphorbia cyparissias (обикновена млечка) – преди да цъфне през пролетта, е сребристосива, но после се превръща в лимоненожълто облаче, харесвано от насекоми. Висока оценка получава и заради нежните листа, приличащи на борови иглички. Срещаме я по поляни и покрай огради и толкова сме свикнали с нея, че дори не я забелязваме. През есента постепенно се превръща в оранжево кълбо. Относително ниско растение, но се разпространява бързо. Можем да го категоризираме като
дяволит хулиган
През зимата се скрива.
Euphorbia myrsinites (мирсинитска млечка) - много добри думи се казват за този екземпляр. Нищо не може да се сравни с нея по отношение на лесно отглеждане с максимум ефект.
Спирали от прецизно подредени сребристозелени листа, завършващи
с лимоненожълта топка, появяваща се след април - май. Неголямо растение, но полека се разпростира, което го прави идеално за алпинеум, каменна стена или на първа линия в цветната леха. Харесва слънчеви или полусенчести места.
Euphorbia martini (Еуфорбия мартини) – запазва листата си дори и през зимата. Невероятно яркозелени цветчета с виненочервени очи. Не израства много висока и е красива дори без цветове. Осигурете ѝ
слънчево и
закътано място
Euphorbia griffithii (на У. Грифит – английски доктор и ботаник) – още едно бижу в пролетната градина.
Многогодишна, с бронзовозелени листа и опушенооранжеви цветове. Чувства се добре на слънце или шарена сянка, стига да не е твърде сухо. Разпространява се чрез пълзящо коренище, през зимата издържа на ниски минусови температури скрито в земята. Достига до 70 см височина и цъфти през май.
Размножаване и поддръжка – ако не купувате растения в саксии от градинските центрове, можете сами да си отгледате от семе. Опитайте с едногодишната и красива Е. marginata (алпийски сняг) - популярна в българските градини.
Резници вземете през пролетта, премахнете долните листа с ръкавици, оставете ги леко да засъхнат и ги засадете в малки саксии. Оставете ги на проветриво място, докато се захванат.
Някои видове израстват високи и в края на сезона започват да изглеждат неугледни.
Отрежете
прецъфте-
лите
или пожълтели стъбла до долу, за да предизвикате нов растеж.
От жълто-зелено до оранжево-червено млечките имат красива форма и цвят, подходящи са за всеки вкус и лесно се комбинират.
Подберете или контрастиращи, или сходни цветове, но се придържайте към семпли комбинации. Например E. polyhroma (многобагрена млечка) с нещо лилаво като теменужки или нисък флокс, лилав арабис или незабравки.
Каква недооценена красота има във всички млечки!