Завладяващата история на човешкия геном

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7412272 www.24chasa.bg

Една от най-популярните книги за еволюцията на човешкия вид излиза в ново издание на български език! В “Геномът” (ИК “Сиела”) британският учен, журналист и популяризатор на науката Мат Ридли проследява историята на биологичния ни вид и проучва научните, философските и моралните въпроси, свързани с интелигентността, болестите, безсмъртието.

Книгата излиза в ново, редактирано и коригирано издание, след като отсъстваше от книжарниците през последните няколко години.

Ридли изследва човешките хромозоми, за да научи тайните, които крият наследените от милиони години еволюция гени - тези, които са в основата както на успеха ни като вид, така и на най-големите ни слабости и провали. От болестта на Хънтингтън до рака, от приложението на генната терапия до ужасите на евгениката, Мат Ридли проучва научните, философските и моралните въпроси, свързани с интелигентността, болестите, безсмъртието.

“Геномът” е забавен разказ за нашите гени, чрез който опознаваме миналото си, разбираме настоящето и мечтаем за бъдещето - способност, присъща единствено на човека.

Мат Ридли (1958) е зоолог, защитил докторат в Оксфордския университет. Като журналист и редактор работи в престижни медии, сред които The Economist, Daily Telegraph, Sunday Telegraph, The Best American Science Writing 2002, Wall Street Journal, The Times, BBC Focus. Освен на множество научни материали Ридли е автор и на редица научно-популярни книги, сред които са издаваните на български език “Червената царица. Секс и еволюция на човешката природа” (2013) и “Еволюция на всичко” (2018), както и участва в любопитното издание, което покори книжарниците преди по-малко от месец: “Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?” (заедно със Стивън Пинкър, Маклълм Гладуел и Ален де Ботон).

Преводът на “Геномът” е на Вихра Йомтова. Корицата на новото издание е на Фиделия Косева.*

“Елегантно написана, разбираема, достъпна, информираща, но преди всичко - човешка”, пише “Спектейтър”.

„Лисицата“ от Галин Никифоров – бреме ли е безсмъртието?

Свръхестественият мистичен трилър, който надскача границите на родната литература, е шестият роман на един от най-обичаните български автори.

След голямото завръщане на Галин Никифоров на българската литературна сцена с грандиозния му роман „Тяло под роклята“, се появява и „Лисицата“ – шестият му роман, вече в ново „прецизирано” – по думите на самия автор – издание.

Една удивителна жена, дарена с проклятието на безсмъртието и пренесла през вековете обичта към детето си. Един полицейски психолог, раздиран от демоните на собствената си вина, който разследва най-загадъчното убийство в кариерата си. И тяхната история за това как успяват да намерят трудния път един към друг, закриляни от една могъща и невидима сила, която бди над тленното им съществуване с необикновената си справедливост. Всичко това, преплетено с легендата за митичната лисица, която според китайската притча, знаела тайната за „златното хапче“ – безсмъртието, но не се възползвала от нея.

„Лисицата“ разгръща различни исторически епохи, артефакти и произведения на изкуството пред погледа на читателя, пречупвайки ги през наука и свръхестествени процеси. Свръхестествен трилър, в който болката, лъжата, справедливостта и любовта плетат историята на една загадка за смисъла на човешкия живот, за смирението пред неизбежността на смъртта и за всичко, което тази мъдрост поражда.

„Лисицата“ е роман за изкуството и неговите проявления, за живота като изкуство и за мястото на човека в един свят от полуистини и полулъжи, в който единствената човешка ценност е да намерим покой. И да обичаме – в малкото време, което ни е дадено.

Галин Никифоров е автор на седем романа, като най-известните сред тях са „Фотографът”, „Лисицата” и „Тяло под роклята”, получили многобройни номинации за най-реномираните литературни награди. Романът му „Лятото на неудачниците” печели наградата „Роман на годината”, а „Къщата на Клоуните” – наградата „Елиас Канети”.

Темите в творчеството му са свързани с човешката природа: за смисъла на смъртта, за феминизма, за флуидността на пола, за необикновената любов. Характерно за романите му е детайлно проучване на проблемите, използване и съчетаване на различни стилове, обогатяване на текста с поезия и с цитати, свързани с науката, психологията, медицината и другите изкуства. Един от малкото писатели, които следват принципа, че всяка книга трябва да бъде разказана в различен артистичен стил, определен от емоционалните особености и нюанси на сюжета. По новелата му „Нощта на мечтите“ през 2011 г. е създаден едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов. През 2019 г. последният му роман – „Тяло под роклята“, бе номиниран за наградите „Хеликон” и „Български роман на годината” на фонд „13 века България“.

Класация на издателство „Сиела“ за периода 8 – 14.4.2019 г.

1. „Свидетелства за прехода 1989-1999 г.”, Иван Костов

2. „Без изход”, Тейлър Адамс

3. „Измамата „Сан Стефано”. Руско-турската поробителна война”, Иво Инджев

4. „Блъф”, Георги Стоянов

5. „Нищо друго освен истината”, Анна Политковская

6. „Съли Ерна: Пътищата, които избираме”, Съли Ерна

7. „По моя начин”, Димитър Бербатов

8. „101 отбивки с деца”, Иван Михалев и Елина Цанкова

9. „Любима моя Кейт”, Нора Робъртс

10. „Училище за Добро и Зло”, Соман Чейнани

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Химическата кастрация като наказание за сексуално насилие и педофилия стана обсъждана тема през последните дни. След бруталното убийство и блудство над 7-годишната Кристин от 21-годишния Мартин Трифонов в сливенското село Сотиря от ВМРО предложиха и у нас химическата кастрация да бъде наказание за извергите.

Обезглавена е Пастирката в Русе! Емблематичната статуя, която се намира в Парка на младежта в дунавската столица, е грозно поругана, алармираха пред "България Днес" будни граждани. От монумента са отчупени части, а грозната гледка е факт повече от месец, като досега не са взети мерки за облагородяване на мястото.

Къща от слама и глина е започнал да строи актьорът Фахрадин Фахрадинов. Макар и да звучи като нов прочит на приказката за "Трите прасенца", звездата от сериала "Забранена любов" напълно сериозно е решил да превърне двуетажната постройка край София в свои дом. Макар и непозната, технологията за строеж със сламени бали от години се използва в