С вилка от колело българи направиха от обикновена инвалидна количка електрическа

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7417626 www.24chasa.bg
Инвалидната количка на Стефан леко наподобява чопър. Тя се движи без физическа сила. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Същото постигнаха и с частите на китайски ховърборд

Обикновеният дизайнер, архитект, инженер или дърводелец в по-голямата част от времето си създава предмети, които са в полза на мнозинството - млади и здрави хора, които спортуват редовно, пътуват често и постоянно търсят ново хоби. Ами другите - тези, които използват инвалидни колички или страдат от болест, която затруднява общуването и движението им? За тях мислят хора като Ивелина Гаджева, специалистка по т.нар. включващ дизайн, която в момента работи в Кралската академия за изкуства в Лондон.

Тя пояснява, че при включващия дизайн се създава предмет, който е предназначен, за да задоволи нуждите на точно определен човек, като той може да се намесва в процеса на работа, давайки идеи. Така някой със специални потребности може да улесни всекидневието си. Включващият дизайн добива все повече популярност не само по света, но и в България.

Само преди няколко седмици десетки умни, находчиви и изобретателни хора от цялата страна се включиха в мейкатона ТОМ. В него само за 72 часа разработиха прототипи на изобретения, които помагат на хора със специални нужди. Един от тях е актьорът Иван, който използва инвалидна количка. Сцените на театрите в България обаче не са пригодени за хора с физически увреждания, тъй като са много високи, а Иван е част от самодейна трупа, която обикаля много градове из страната.

“В Пазарджик

например сцената

в Младежкия дом,

на която играе,

е 1,20 м висока”,

казва актьорът и режисьор Никола Стоянов, популярен с участието си в сериала “Революция Z”. Той е част от отбора “Феникс”, който изработи специална повдигаща платформа. Целта е количката да се качи на нея, а платформата да може да я издигне до 1,20 м височина. След това спускащите капачета отстрани образуват нещо като рампа.

“Феникс” трябваше да се съобрази и с искането на трупата платформата да бъде сгъваема и лесноподвижна, тъй като трябва да я носят със себе си по време на гастролите си. Екипът успява да я измайстори едва за 700-800 лв. 

Росица и Митко също са актьори. Те са глухи и това може да попречи на работата им. Ако например Росица е в ролята на Жулиета, тя няма как да чуе кога трябва да се събуди, за да продължи играта си. “Имат нужда от прост сигнал, който да им подскаже, че нещо се случва, да ги синхронизира”, казва Константин Шарков, който е на 24 г. Той е част от отбора ArtV, който се заема да създаде подобно изобретение.

Екипът се среща предварително с актьорите. “Те ни разказаха, че във всекидневието вибрацията им помага да се ориентират. Всъщност така се будят сутрин. Затова решихме, че ще използваме вибрация, а не светлина”, обяснява Шарков.

Създават малко устройство, което Росица и Митко могат да сложат в джоба си. За него ще има предавател, който ще се намира у режисьора. По този начин той ще може да им подскаже кога е време за следващото им действие. Устройството и приемникът имат Wi-Fi връзка помежду си, като

сигналът минава през

стени и не се губи на

поне 200 м разстояние

“Досега няма такова устройство”, казва 18-годишният ученик от Американския колеж Даниел Дилян. Себестойността на двата уреда е 140 лв. 

Мадлена Илчева е кинезитерапевт. Тя работи с деца със специални двигателни потребности и е част от третия отбор на мейкатона ТОМ, който се казва “Балонче хвърковато”. Той направи не един, а два прототипа. Вторият е пряко свързан с работата на Илчева. Той представлява електрическо устройство, което помага при преместване на човек от инвалидна количка на стол или плоска повърхност, като не се използва жива сила. По този начин грижещите се за хора със специални нужди ще бъдат облекчени.

По време на преместването има специален слинг, който държи главата на човека изправена, докато уредът го вдига. Идеята е родителите на всяко дете, което идва при Илчева, да слагат в количката му нещо като люлка, изработена от коприна за парашут. Тя е необходима, за да го прикачи към местещия уред.

Другият прототип, който отборът направи, е създаден за Славчо. Той има заболяване, което е засегнало двигателните функции на ръцете и краката му. Това не му пречи да бъде активен през деня, но не може да се изправи от легнало в хоризонтално положение сутрин. В дома си има специализирано легло с повдигащ се гръб. Проблем възниква, когато се наложи да пътува някъде и да спи в хотел или в къща за гости. 

Екипът създава преносима подвижна възглавница, към която има въздушна помпа. Благодарение на нея възглавницата се издува с натискането само на едно копче. Така легналият човек може да се изправи до 90 градуса.

Той е лесно преносим. Славчо би могъл да го вземе и в ръчния си багаж, ако лети със самолет. За създаването на възглавницата екипът използва 240 лв.

Дари е 10-годишно момиче, болно от аутизъм. Тя е невербална и за майка ѝ Милена е много трудно да разбере от какво се нуждае. Екипът “Козички” се зае с предизвикателството да подобри комуникацията им. “Създаваме приложение, в което има снимки от всекидневието на Дари, на които тя прави различни дейности”, казва Мартин, член на екипа. В приложението момичето ще може да натиска на екрана на смартфона си определената снимка, след което се възпроизвежда глас, който казва дали иска сладолед, чаша вода, или портокал.

“Има подобна система, която е с напечатани картички. Там има различни картинки, които са чисто схематични - усмихнато или тъжно човече и т.н. Тя е много известна, но единият недостатък е, че картинките са много абстрактни. Не всяко дете може да ги разбере”, обяснява той. Именно затова отборът решава да използва снимки от всекидневието на Дари. Предпочита да ги комбинира в приложение, а не в картонени карти, защото те по-лесно се късат и губят, а Дари ползва мобилния си телефон.

Петият отбор пое амбициозната задача да създаде 2 прототипа за студентите Стефан и Александра, които използват инвалидни колички. Всеки от тях се нуждае от индивидуално решение, чрез което количката по-лесно да преминава през различни терени, включително дупки и неравенства, като в същото време е много мобилна. Освен това придвижването трябва да е бързо, без да включва ръчно въртене на колелата.

За да помогне на Александра, екипът разглобява един ховърборд. От частите му създава устройство, което лесно се закачва на гърба на инвалидната количка и е в контакт с колелата ѝ. “Чрез джойстик, монтиран в подлакътник, и с батерията от ховърборда количката се движи изцяло електрически”, казва Веселин Георгиев, финансист на 45 г. Той е в един отбор със сина си Александър, който учи в Американския колеж.

“По желание на

Стефан превръщаме

количката му в

нещо като чопър”,

обяснява Георгиев. За младежа създават устройство, което се монтира отред на инвалидната количка. Най-просто казано, то е вилка от алуминиево колело с вграден електромотор. Към него прикрепват литиева батерия с драйвъри и контролери. Стефчо може сам да прикачи или откачи уреда от количката си.

Електрическите инвалидни колички струват по няколко хиляди долара, а отборът, от който е част финансистът, създава и двете устройства за по-малко от 400 лв.

Всички проекти, измайсторени по време на маратона, влизат в световната база данни на ТОМ. В България той се провежда за трета поредна година. “Участниците, които са тук, си взимат отпуск и не спят по цяла нощ, за да решават проблеми на други хора. Това е много вдъхновяващо”, казва основателя на ТОМ в България Поли Захариева.

Записването става онлайн. “Накрая правим селекция - виждаме какви хора имаме и дали предизвикателствата са осъществими за 72 часа. Има много голям проблем в България при панелните блокове. До площадката, където е асансьорът, има 9 стъпала. Това е предизвикателство, което сме получавали n на брой пъти. За съжаление, то не е във формата на ТОМ - ние не ходим да ремонтираме къщите и блоковете на хората, въпреки че бихме желали това да се случва”, обяснява Гаджева.

В момента основателката Поли Захариева с един отбор от първото издание на ТОМ доразвива бетаверсия на един от прототипите - четец на банкноти за незрящи. Парите се слагат в уреда, а той проверява дали са истински и каква е номиналната им стойност. “На българските банкноти много бързо се изтъркват знаците за незрящи. Това ги прави зависими - не могат сами да работят с пари”, казва Захариева.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Гледачите в столичния зоопарк вземат дезинфекциращ душ преди влизане при прасетата. Мярката е заради разпространяващата се африканска чума на територията на нашата страна. Въпреки че заразата все още не е достигнала Софийско, в зоологическата градина вземат мерки, за да опазят здравето на животните.

Дениз и Елица са секси морските патрули на "България Днес" Снимки: Ивайло ПЕТРОВ www.ivaylopetrovphotography.eu Черната и русата! Не една, а две горещи спасителки на плажа бдят за спокойствието на народа. И особено за мъжката част. Дениз Хайрула и Елица Младенова са секси морските патрули на "България Днес",

10 лева броят фетишисти, за да си купят носени и непрани дамски гащи. Ароматният бизнес набира популярност в платформите за онлайн търговия, а скандалните обяви зачестяват през последните месеци. "Гащичките ми са напоени със соковете ми и са с неустоимо възбуждащ аромат", гласи една от най-провокативните реклами,