Виктор Захарченко: Мечтата ми е да пеем на литургия в български храм

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7441836 www.24chasa.bg
Виктор Захарченко пред любимия си бял роял СНИМКИ: АВТОРКАТА

Главният художествен ръководител и диригент на Кубанския казашки хор, като дете пише писмо на Сталин и получава акордеон

За първи път в България на турне пристига най-старият ансамбъл в Русия - световноизвестният Кубански казашки хор. Казаците от делтата на Кубан ще представят най-доброто от 208-годишния си репертоар в пет града. На 18 юни са в зала 1 на НДК, 19 юни - Велико Търново, 20 юни - Варна, 21 юни - Бургас, 22 юни - Пловдив.

От 1974 г. до днес художествен ръководител и диригент на ансамбъла е Виктор Захарченко, който през годините става народен артист на Русия, Украйна, република Адигея, Абхазия, Карачево-Черкесия, професор, композитор, герой на труда на Кубан и два пъти лауреат на Държавната премия на Русия. Под негово ръководство на сцената се внасят повече автентични фолклорни елементи. Самият той взима дейно участие в изучаването на казашката култура и събирането на народни песни и стихове. В този период хорът получава и най-големите си признания и почетното звание “академичен”. А по случай 200-годишния юбилей на името на Кубанския казашки хор е именуван астероидът 243204 като Кубанхория.

- Виктор Гаврилович, на каква възраст се запалихте по музиката?

- Убеден съм, че животът ми от гледна точка на православната вяра е предначертан. Роден съм и съм живял 18 години в най-забутаната провинция, забравена от Бога, където

нямаше нито ток,

нито радио

Не знаех що е туй музикален инструмент и никога не бях чувал вече съществуващото радио! На село имахме един високоговорител, закачен на стълб в центъра на селския площад, и това беше. Единствените музикални звуци, които имах възможността да чувам като дете, бяха песните на нашите родители и баби на маса по време на различни сбирки.

Роден съм в предвоенното време. Започна войната, нашето село попадна под немската окупация. Разбрал съм какво е глад, студ, война и всички нещастия и трагедии, които носи след себе си страшната война. Именно тогава за пръв път и чух някакви инструментални звуци. При нас имаше много немци, а те имаха хармоники.

Майка ми остана вдовица с четири деца. Един ден немците събраха покъщнината на хората в един голям куп и я запалиха. Брат ми Коля, който бе на 13 години, видял в тази купчина хармониката, грабнал я и я донесе вкъщи. Никога преди това не бях виждал такова нещо. Взех хармониката в ръце, на лявата страна подбрах ниските тонове и започнах да свиря. Бях на три годинки. Майка ми чу и се изуми. Момченце, което никога не е виждало музикален инструмент, свири готови акорди. Тогава тя казала:

“Това е лош знак!

Сигурно това дете

ще умре!

Това е невъзможно!” Още тогава музиката ме грабна. 18 години съм слушал само народно пеене. Самоук съм на акордеон. Единственото, което съм слушал, е как хората пеят на къра, на полето, в селото. Когато станах на 18 години, се преместих в град Краснодар.

Преди това, през 1949 година, в 5-и клас написах писмо на Сталин. Изписах една цяла тетрадка, в която подробно му разказах, че искам да съм артист, музикант, диригент, да съм на сцената и да свиря на акордеон. Прегънах я на две и я пуснах в централната пощенска кутия, адресирана до другаря Сталин. Дните минаваха, ден-два-три, цяла седмица. Мислех си, че Сталин ще ми отговори веднага, но отговорът дойде след повече от два месеца. Пазя го, публикуван е в моите книги. В отговор на моето писмо дойде голяма областна комисия, за да видят кое е това дете, написало писмо до самия Сталин.

Бил съм направил 36

граматически грешки

в писмото

и въпреки всичко получих музикалния инструмент, за който молих Сталин в писмото.

- Какви песни изпълнява Кубанският хор?

- Репертоарът ни е много разнообразен - народен, духовен. От 1996 година започнахме отново да пеем в храма, както е било едно време. И сега със специален указ на губернатора ние сме правоприемници на Кубанския военен певчески църковен хор. Затова пеем казашки песни, много народни песни, но и духовна, църковна музика. Участваме в божествените литургии в храма “Христос Спасител” в столицата, в Донския манастир в Москва, в катедралния храм в Рига, в Сърбия - в катедралния храм в Белград, в катедралния храм в Ташкент и в много други градове. Дълбоко се надявам, че ще пеем и в катедралния храм “Александър Невски” във вашата прекрасна столица София. Това е моя мечта!

- Освен музиката, имате ли хоби? Кое занимание ви е присърце?

- Обожавам шах и бокс! Много съм добър на шах, участвал съм в десетки турнири, освен това наистина се разтоварвам, когато гледам бокс! Знаете ли колко много философия крие в себе си “боят със сянката”! И боксът, и шахматът са абсолютно философски игри, където първо е мисленето! 

- Преживели сте жестока катастрофа преди години. Как успяхте да запазите духа си?

- Това се случи на 5 септември. Времето беше топло, слънчево. Пресичах улицата на правилното място. Светофарът започваше да мига предупредително за колите, но един автомобил мина през мен. Бедрото ми се счупи,

кракът ми се откъсна

от тялото и остана

като някаква пръчка

до него. Левият ми крак се озова от дясната страна на тялото ми. Всичките ми ребра влязоха в гръдния кош. Стъклата от колата се посипаха по главата ми. Спомням си крясъците на хората: “Убиха човек, убиха човек!”. От този момент вече нищо не помня. Изгубих съзнание и паднах в кома. Пет месеца лежах само по гръб. Още седем месеца лежах в болницата. Изписаха ме с две патерици. Четири години след това ходих с патерици. И до ден днешен съм с бастун.

В болничната стая, обсебен от болките и страданията, композирах.

Близо 600

произведения написах

след комата

- Коя сцена ви е най-мила?

- Сценичните трибуни биват най-различни. Храмът, разбира се, е молитвен дом. Молитвите съпровождат песнопението. В храма най-главното нещо е светата литургия. Концертите имат съвсем друга форма и предназначение. Затова нашият репертоар е много своеобразен. Носители сме на казашката култура, на народните песни на Русия и Украйна.

Посетили сме всички континенти. Пели сме на най-различни сцени - в Северна и Южна, в Латинска Америка, в Мексико. Били сме във всички европейски страни. Три месеца и половина в Австралия във всичките 16 щата. Стигнахме дори до Нова Зеландия. Гастролирали сме в редица азиатски страни, в Индия, в Китай, в Япония, в Близкия изток, в африканските страни. Разбира се, че сме били и на Светата земя. На Божи гроб дори изпяхме “Богородице Дево”.

Обхващаме всички езици, които можем. Пели сме и на немски, и на японски, и на арабски, и на иврит. И на китайски сме пели.

В България идвахме заедно с Йосиф Кобзон, който бе прекрасен народен артист на Съветския съюз и Русия, великолепен певец. С него заедно изпълнихме пет песни на български език. Сега отново обезателно ще ви приготвим изненада на български език!

- Какъв репертоар сте подготвили за българската публика?

- Аз самият съм истински потомствен казак, няма как да не пеем казашки песни.

Ще покажем изключително разнообразен репертоар - както исторически произведения, на повече от 200 години, така и съвременни. Всичко това ще бъде обвито в автентични и невероятно красиви ръчно бродирани костюми и прекрасна танцова програма, пълна с позитивно и ведро настроение.

За концертите пред българската публика ще дойде пълният състав от певци, музиканти и танцьори и всички солисти. Избрана е програма “Най-доброто за 200 години”. Сред песните са любимите “Любо братцы, любо”, “Ты прости меня, родная”, “Когда мы были на войне”, “Распрегайте, хлопцы, коней” и други емблематични казашки песни. Сред певците ще е и нашият емблематичен солист - Виктор Сорокин - харизматичният певец, който разтреперва с мощния си глас. Българската публика ще има възможността да чуе и великолепната ни солистка Марина Голченко.

Песните на казаците са с изключително силни текстове - за любовта към любимата, към родината, към родния край, за войната и жертвоготовността на казаците в името на свободата и отечеството. Българската публика ще може да се наслади на изпълненията на великолепните казашки атамани и кубански красавици, а програмата ни ще продължи толкова, колкото ще са аплодисментите на публиката.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бизнесмен и приятелката му оковани с железа и изхвърлени живи в река Камчия заради дълг към Краля на скрапа Невърнат дълг от едва 30 хиляди лева става причина за отвличане и последвало жестоко убийство в стила на италианската мафия на бизнесмена Венцислав Евтимов и неговата секретарка и интимна приятелка Димитринка Пекова.

Убитите нямат роднинска връзка Откритите дрехи в бидоните са евтини, произведени са преди 4-5 години Шивашки цехове и пазари са на мушката на криминалисти, разследващи двата разчленени трупа край Негован, научи "България Днес". Вече седмица от полицията не могат да разкрият самоличността на телата, намерени натъпкани в бидони край водоема на

Тирове със стоки минавали границата само на хартия заради схеми с ДДС Дело за митнически далавери през ГКПП "Кардам" от 2009 г. изискано от спецобвинението Далавери с фиктивен износ на зърно и брашно през ГКПП "Кардам" отпреди 10 години се нищят по делото срещу Миню Стайков! Към разследването срещу алкохолния бос за данъчни престъпления е изискан