Едва 27-годишен, той вече има първа награда от “Златният Орфей”
Понякога Стефан Димитров изпада в безтегловно състояние. Поне така го определя самият той. Сякаш върви през мъгла, рядко сяда пред пианото, не е особено чувствителен към това, което се случва около него.
И сега е така - навръх 70-ата му годишнина. Но това в никакъв случай не е сатурнова дупка, която уж била типична за всеки рожденик. На него самия му се струва, че е изчерпване - направи симфонична премиера на балета “Сънят на Пилат” по романа “Майстора и Маргарита”, но само написването му отне 4 години.
След което организира грандиозен концерт за 70-ата си годишнина, на която покани на сцената над 30 от най-добрите български гласове да изпълнят песните му.
Впрочем никога не лежи на стара слава, въпреки че неговите песни са гениални и са сред най-големите хитове, създавани изобщо в българската музика. За концерта си все пак написа и няколко нови. С типичното си чувство за хумор
направи концерта месец
преди рождения си ден
Тогава била свободна зала 1 на НДК. “То не може, когато ти решиш, да имаш рожден ден”, обяснява сериозно.
И след всичко това е нормално композиторът да се чувства изчерпан и безтегловен. Само че при Стефан Димитров и това е различно. Защото след всяко такова негово състояние той създава поредния си музикален брилянт.
Иначе казано, безтегловността му обикновено е знак за музата, която всеки момент ще приседне в скута му.
Днес Стефан Димитров събира най-близките си приятели - Васил Найденов, Георги Мамалев и голяма част от онези, които пяха с него на големия му концерт. “Ще си спомняме и говорим за бъдещето”, казва композиторът.
А неговите истории край нямат. Отишъл навремето да се регистрира на борсата, след като сегашният генерален директор на БНР Александър Велев го пенсионира преди 3 години.
“Как да ви намерим работа, като все сте били директор? Няма свободно място за директор”, чудила се жената на гишето, разглеждайки пространната му биография. “Другият вариант е да ми търсите работа като придворен композитор”, съветва я Димитров. А тя: “И това е малко трудно”.
Историята е напълно истинска, биографията на Димитров - също.
17 години от нея
са в медиите и
все като началник
- директор на Канал 1, генерален директор на БНТ, изпълнителен директор на Нова тв, член на Съвета за електронни медии, последно беше директор на програма “Христо Ботев”.
Огромният му музикален талант на практика е непосилно да бъде описан. Може би е достатъчно само да се каже, че на 27 години създава дебютната си песен “Ладо ле”. И за нея още през 1976-а - годината на написването ѝ, получава първа награда на “Златният Орфей”.
Нея заедно с десетките последвали я и до днес си тананикат българите. Защото такива са песните, създадени от Димитров - част от всекидневието, бита ни, културата, образованието, част от сърцата ни. През годините те му носят още една първа награда (“Моя любов” в изпълнение на “Домино”) и две втори (“Нека да е лято”, изпълнена от “Тоника”, и “По първи петли” с Васил Найденов) на “Златният Орфей”. Има и първа награда от радиоконкурса “Пролет” с “Пролетна умора”, изпята от братя Аргирови.
През 1986 г. получава и специалната награда на ЦК на ДКМС за “Да бъде ден” - песен по текст на Михаил Белчев, с която е ознаменувано основаването на Дружеството на българските естрадни изпълнители. Затова и се изпълнява от сборна формация.
Впрочем Димитров има дълга дружба с Михаил Белчев. С него се познават от 3-и клас - пели са заедно в хор “Бодра смяна”.
“Ще станат над 60 години,
откакто се познаваме”
И се сеща за историята с 19-годишната телевизионна репортерка, която го кани на интервю. Говори той, но в един момент тя го прекъсва: “Все пак, г-н Димитров, разкажете ми за стара София”.
“Аз да не съм Димо Казасов”, жегнал се той. А тя му казва: “Да, ама сте роден в първата половина на миналия век”. Факт, роден е през 1949 г.
И въпреки върховете си, се описва с думите: “Никога не съм се правил на велик. Затова ме обичат”.
Пестелив за себе си и с гигантско чувство за хумор остава и след факта, че за малко да стане вицепрезидент. Преди години на поредни президентски избори му се обаждат от СДС. Той обаче отказва. От една страна, му се струва, че трябва напред да излизат вече други хора, а и не иска да е популярната патерица.
Политиката никога не го изкушава. Стигат му медиите и музиката.
СЪПРУГАТА
“Искам само да му пожелая да е жив и здрав. Да напише още много песни.
Ние сме толкова години заедно, минали сме и през хубаво, и през лошо. Един брак винаги е компромис и с детето, и с приятелите. Затова да е жив и здрав да напише още много музика, защото Бог го е погалил с този талант”, казва за мъжа си голямата певица Богдана Карадочева.
ПОЕТЕСАТА
Маргарита Петкова е една от най-добрите български поетеси и автор на много от текстовете, по които композиторът пише песните си.
"Стефан Димитров е гениален. Ние не само работим заедно, но сме и много добри приятели. Те с Богдана са може би най-близките ми приятели. Стефан е безкрайно ерудиран и добър човек, много верен приятел. Това е в човешки план.
А като композитор мисля, че в момента нямаме по-добър съвременен композитор, и то не само на т.нар. популярна музика. Той има произведения, които отиват в класиката, симфоничната музика и доказателство за това е “Сънят на Пилат”. Произведението миналата година имаше само симфонична премиера, а всъщност то е замислено като балет. Който е имал възможност да го чуе - не само музикалната публика, която се интересува от такива неща, но и имена на професионалисти в чужбина, които не могат да бъдат пренебрегнати, - също е възхитен от това, което е направил.
Страхотен е като човек, а като музикант е на върха, без изобщо нито веднъж да е демонстрирал, че е на този връх. Което също е много рядко. Обикновено творците леко се главозамайват и започват да окрякват пространството около себе си. Стефан е пестелив на думи, когато става въпрос за собственото му творчество, и разточителен на добри думи, когато става въпрос за приятели. Той е толкова скромен за собственото си творчество, че трябва да бъде изваден по някакъв начин от ъгъла, в който си седи и тихо и кротко си реди ноти, които се обичат една друга."
Маргарита Петкова е автор на текста на песента "Мъжът на 70", която Стефан Димитров написа за юбилея си. Ето стихотворението:
Мъжът на 70
МАРГАРИТА ПЕТКОВА
70 - прекрасна мъжка възраст,
достигне ли я всеки мъж, е бог.
Той няма вече закъде да бърза,
но още е готов за лъвски скок.
70 не е предел за този,
който знае как да продължи.
Животът хич не е цветя и рози,
но той юздите здраво му държи.
Сънува той спечелените битки
и често бива в плен на две очи,
в сърцето болките остават скрити,
а на лицето нищо не личи.
70 за никой мъж не стигат
да спре да се преструва на велик.
Какво, че вече знамето не вдига,
в запас излезе старият войник.