“Много си харесвам държавата. И много бих се радвал да работя за нея, след като завърша!”, казва 18-годишният Симеон
Сбъдва се една скрита надежда на на най-известния математик в държавата Михаил Константинов - някой да наследи професията му. И ето, най-малкият му син Симеон избра да учи математика в Сорбоната.
Абитуриентът, който завърши с пълно отличие столичната 9-а френска гимназия, направи избора си сам.
“Не съм притискал
Симеон,
нито съм се опитвал да влияя на избора му. Изпрати свои разработки, държа изпити и го приеха! Това беше”, обясни щастливият баща по телефона във вихъра на евровота.
И преди е признавал пред мен, че съветва синовете си: “Правете това, което ви е интересно и което бихте работили, без да получавате пари.” И вероятно е наклонил везните към избора на Симеон индиректно. Впрочем преди време средният му син, Константин, ми беше споделил: “Татко не ни пришпорва, а ни влияе с авторитет!”.
Мишо Константинов е либерал и не натрапва насила професията си, в която той е сред най-добрите. Свободният избор на най-големия му син Михаил си е казал думата и младият мъж се радва на успешна кариера в киното и рекламата. Средният му син, Константин, следва с отличие химия. А внучката му Михаела, която е още ученичка, мечтае да стане моден дизайнер.
Професорът е
потомствен
математик,
нормално е да мечтае за приемственост: баща му е бил машинен инженер, професор, дядо му по майчина линия бил също инженер, но и отличен математик, майка му е от първия випуск завършили у нас архитекти, а баба му е учителка по математика, една от малкото жени математички у нас тогава. Другият му дядо, известен софийски адвокат, е починал преди войната.
Навремето професорът следвал инженерство в МЕИ, но не се дипломирал. “Поради глупост”, както е обяснявал неведнъж. После взел 5 години за една и така завършил математика в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
Онзи ден
цялото семейство
изпратиха
18-годишния младеж
на абитуриентския
му бал. До него неотлъчно беше най-близката му приятелка Катерина Джоуид, с която завършиха гимназията и са заедно от деца.
“Избрах да уча приложни математика и информатика с науки, към които винаги съм проявявал интерес - история, икономика, география”, обясни ми Симеон в приятно столично кафене, където с него и майка му Светослава си направихме среща.
Помня, че преди две години изборът на Симеон клонеше към инженерство, но май професорът е заинтригувал момчето си, което винаги присъства на ежегодните конференции по изборни системи, които баща му организира. Впрочем изборната проблематика не е чужда нито на Симеон, нито на братята му Михаил и Константин.
Симеон не крие, че в България не е намерил специалност, която да му допадне. Приет е да следва чиста математика в СУ, но кариерата на научен работник и преподавател му е чужда. Кандидатствал е и във френския факултет на Техническия университет и е приет да учи електроинженерство и машиностроене, но не е сигурен доколко са перспективни. Убеден е, че френската гимназия му е дала прекрасна подготовка и си струва да не я губи за нещо, което не му е по сърце.
“В Сорбоната записах
“Управление
на предприятия",
а в кръга на онова, което се учи в тази специалност са демография, статистика, социология, които са ми интересни”, сподели 18-годишният абитуриент. Повече от успешно е издържал и приемния си езиков изпит на перфектен френски. Говори добре и английски.
Добре е да се знае как се влиза в Сорбоната. Моля Симеон да обясни. Приели го, след като сам написал мотивационно писмо защо иска да учи точно тези специалности. В него е трябвало да обясни как точно ще допринесе за просперитета си в университета, а и за самия университет. И още - как вижда своето собствено бъдеще, след като завърши.
Радва се, че няма да бъде сам в Париж - негов съученик също е приет да учи в Сорбоната, но икономика, и вероятно ще заминат заедно.
Задавам му най-честия въпрос: “Ще се върнеш ли в България?”. Виждам в очите му надежда да го стори - ако има добри шансове да си намери работа след такова елитно обучение в чуждата страна. Симеон не спира да чертае перспективи за магистратура във Франция или в Англия. Споделя, че и майка му, и баща му са направили от него и братята му родолюбци и патриоти.
С тях е изкачил
всички български
планински върхове “Много си харесвам държавата. И много бих се радвал да работя за нея!”, искрен е той. Силно вярва, че след пет години, докато завърши, ситуацията в България ще се промени и у нас ще навлязат много нови фирми, сред които ще открие работното си място. ” Сигурен съм, че тук няма да става по-лошо, а все по-добро!”, надява се Константинов-младши.
Завивам към една по-деликатна тема - любовта, защото Симеон с крехките си 18 години е точно в епицентъра на тази възраст. Той обаче ми отговаря “Когато я намеря, тогава ще говорим за нея”. Не схваща любовта като чувство за притежание, а обратното - че тя трябва да дава свобода. И да бъде придружавана от много компромиси, за да могат двама влюбени и обичащи се да продължават напред.
Осъзнава, че текат последните му седмици в България. Признателен е на всичките си учители. “Искам специално да благодаря на г-жа Елана Боянова и на г-жа Петранка Димитрова, които бяха неотлъчно до мен през 5-те години в гимназията и ме подкрепяха. Убеден съм, че 9-а френска езикова гимназия ще остави голяма следа в живота ми”, споделя бъдещият математик. Наясно е, че ще тъгува за семейството, роднините, приятелите, учителите и съучениците, които го доведоха до тук. Майка му го окуражава:“Е, нали ще си идваш!”.
Важното е, че Константинов-младши е готов да се бори за бъдещето си, но още по-важно е, че има ясен план за това.