Първата самостоятелна изложба на 27-годишния Ангеларий Димитров в рамките на платформата Resume 13 представя последните му работи, съсредоточавайки се върху артистичния му свят
Двете доминантни теми в творчеството му са прекомерното присъствие и отчайващата празнота. Заглавието подчертава замисъла на картините, но главна задача в селекцията е да се достигне до първопричината за тези послания. Какво провокира младият преподавател в художествената гимназия да изобразява сцена след сцена на апо(калиптично) отсъствие?
Има ли политически заряд в изображенията му на търговски вериги, масови продажби и свръхконсумация?
И ако осмислим двете заедно, то се появява въпросът, изконсумирани ли са липсващите неща в празните му пейзажи?
Изразът “места на липса, места на изобилие” (както е заглавието на изложбата) идва от политическата философия и се отнася до фундаментално разделение в материалния свят. Имане/нямане е дуализъм, подобен на ден/нощ, светлина/тъмнина, мъжко/женско, добро/зло и т.н.
Ангеларий се опитва да подреди в главата си околния свят. Какво да прави и мисли за него - и това не е толкова публична позиция, колкото лична загриженост. Картините му не са форма на политическа позиция, а изразяват личните му емоционални сътресения от заобикалящата го среда. В контрастния свят на Ангеларий няма философско послание, Художникът приканва публиката за себеоткровение, като признава собствените си кошмари.