40% от продаваните шедьоври в света са фалшификати

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7516567 www.24chasa.bg
Картината уж на Мирчо Качулев “Любов”

Треската за картини днес може да се сравни с треската за злато в САЩ през XIX век - всички искат да участват

И България вече може да се “похвали” със свой скандал с фалшифицирани творби, представяни за авангард и модернизъм. От няколко дни светът на изкуството у нас задава важни въпроси, на които отговор евентуално би могла да даде само прокуратурата.

Седем фалшификата разкриха досега художници и обикновени посетители на изложбата на близо 100 модернисти в галерия “Структура”.

Първи измамата

установи

изкуствоведът

Антон Стайков,

който разпозна, че представяната за рисунка на Сирак Скитник творба всъщност е графика на френската художничка Малика Фавър, използвана като корица на английското издание на “Камасутра”. Ученик от художествената гимназия пък с изненада установил, че портрет на Глен Клоуз от съвременния френски художник Киб, който той прерисувал за упражнение, е представен в галерията като творба на Мирчо Качулев (1901-1972). 

Малко познатият

Качулев е и

най-голямата

жертва на

скандала

засега. С неговото име са подписани още три рисунки, чиито оригинали всъщност са на Киб, Кунстман и Анастасия Зава. Може би най-скандална и нахална е творбата, приписана на Гео Милев, която всъщност е доста известната рисунка на Ернст Лудвиг Кирхнер “Танцьорка с вдигната пола”.

Галерията се извини на публиката и обяви, че ще потърси помощ от прокуратурата. Но скандалът се разраства като лавина, защото се оказа, че доста специалисти са изразили предварително съмнение в автентичността на представените “новооткрити” творби.

Собственик на колекцията е Николай Неделчев, управляващ директор на маркетинговата компания “Публисис Груп – България”. Той разказа, че е събрал колекцията си за 5 години, което според специалистите е твърде кратък срок. Все още не е изяснен въпросът

имат ли творбите

сертификати,

които удостоверяват тяхната оригиналност, и ако да – кой ги е издал. 

Сертификатите и историята на произведенията на изкуството са двата най-важни паспорта на всяка творба. Те са необходими и при продажба. Колкото по-ясна е историята на една картина, толкова по-голяма е гаранцията, че тя е оригинал. “Фалшифицира се предимно съвременно изкуство. С произведения на класическата модерност обаче се изкарват повече пари”, обяснява Илия Мюлер от Есен. 40-годишният германски експерт от български произход е посредник и изследовател на историята на картини. Специалист е по руско и източноевропейско изкуство.

“Фалшификатите

не трябва да са

перфектни, а

да харесват

на купувача

Ако картината не буди подозрения, купувачът рядко иска експертиза. Фактът, че е фалшификат, остава незабелязан и тя може да виси десетилетия наред над дивана в хола”, казва още той. Провиненцията или историята на картината е най-важното доказателство за оригиналността ѝ. Но абсолютна сигурност няма”, казва изследователят.

Историята на една творба обикновено звучи така: “След създаването ѝ картината на Караваджо “Давид с главата на Голиат” се съхранява първо в Италия, а после в английска и след това в холандска колекция, преди през 1667 година да стане австро-унгарска собственост. Днес тя е част от колекцията на австрийския Културно-исторически музей”.

“Фалшификаторите трябва да измислят подобни истории за своите картини. Колкото по-нова е една творба, толкова по-лесно е да ѝ измислиш провиненция или история”, обясни пред “24 часа” Илия Мюлер. Важно за картините е и да имат участия в изложби – това увеличава доверието. 

Според европейски полицейски служби почти 40% от предлаганите за продажба шедьоври всъщност не са оригинали. Процентът на фалшивите графики пък е дори още по-голям – 60 до 70%. Литографиите са 40 до 50 на сто фалшификати, а

при маслените

картини

фалшификатите

са около

една десета

от предлаганото на пазара.

Изумителните суми, които се плащат днес за картини, доближават границата от 200 милиона долара. Така че не е чудно, че пазарът на предмети на изкуството е наводнен с фалшификати. Най-мътно е положението около руските авангардисти.

Разпадането на Съветския съюз е истинска златна мина за фалшификаторите. Внезапно на западния пазар се появява истинска лавина от непознати до този момент произведения на руски авангардисти. Фалшификаторите се ориентират към техния стил, тъй като при Сталин той е обявен за декадентски. След Втората световна война стотици произведения са иззети или просто изчезват. След перестройката на пазара

внезапно

изплуват цели

колекции на

авангардисти

“Изведнъж човек започна навсякъде да чува тези невероятни истории - припомня си Мюлер. - Собственици на безценни картини живеят в бедност някъде в тайгата или в Сибир и трябва да продадат съкровищата си, които са пазели ревниво десетилетия наред под кревата. При това, притиснати от нуждата, ги предлагат на смешни цени. Много лековерни западняци с излишни пари вярват на тези истории и се сдобиват с десетки фалшификати.”

Така се стигна и до един от най-големите скандали в историята на изкуството, който постави под съмнение едно цяло течение. През 2011 г. германската полиция арестува банда фалшификатори на руски авангардисти, която действала на пазара от години. Тя пласира на галерии и колекционери картини на Кандински, Ел Лисицки, Малевич, Гончарова, Лентулов, които принадлежат уж на мистериозен колекционер на име Едик Натанов. Почти 400 картини са продадени с неговата история и

бандата печели

двуцифрена

милионна сума

Както по-късно става ясно, целият европейски пазар е залят от ментета в този стил. Фалшификаторите не прерисуват вече съществуващи картини, а копират стила на прочутите художници и твърдят, че притежават неизвестни досега техни произведения. Предлагат ги на цени между 4 и 7 млн. евро.

Проблемът с руските авангардисти започва още през 70-те години на миналия век. Продават се цели колекции без сертификати и провиненция и дори най-известните музеи в Европа попадат често в клопката. През лятото на 2013 г. във Висбаден са арестувани двама търговци на картини, наводнили пазара с фалшификати. Оказва се, че са продали стотици картини с измислена история и са измамили дори музеи като “Албертина” във Виена.

През 2017 година пък “Кунстзамлунг” в Дюселдорф съобщи, че при научно изследване на картините в колекцията са се появили съмнения за автентичността на картината на Малевич “Черен и червен квадрат”. Преди година от скандал с фалшификати

пострада

и Музеят на

изящните

изкуства

в Женева

Там бе организирана изложба на 24 произведения на руски авангардисти, собственост на руснаците Игор и Олга Топоровски. Десет специализирани търговци на картини се обърнаха с открито писмо към музея, че тази колекция е твърде съмнителна, за да бъде представяна като руски авангард. Картините нямат история за участие в изложби, не са споменавани никъде в специализираната литература и нямат никакво доказуемо минало.

За разлика от предоставените творби Топоровски пък се оказаха с богата история. Те са съдени в Москва, след като

успели да

пробутат

фалшификат

дори на Путин

Всъщност манията около руските авангардисти е и причина за истински разцвет на индустрията на фалшифицирането. Ако през 70-те години за един руски авангардист са се плащали около десетина хиляди паунда, то в края на 80-те цените вече приближават милион. Говори се, че през 80-те дори КГБ има своя работилница за фалшификати, в която художници имитират стила на най-търсените руснаци – от Явленски до Филонов.

Днес шампион

в ментетата

е Китай

През юли 2013 година там бе затворен цял музей, а срещу ръководството му започна разследване. Обвиненията бяха куриозни. Почти всички от общо 40 000 изложени обекта в него се оказаха фалшификати.

Не само руснаците са любима жертва на фалшификаторите. Най-често имитираните и фалшифицирани художници са Пабло Пикасо, Хуан Миро и Марк Шагал.

Интересът към инвестиции в изкуство не спада. От 1991 г. до днес разходите за произведения на изкуството са се увеличили 7 пъти. Картини, скулптури, графики – това вече не е просто духовна храна, а сигурна и печеливша финансова инвестиция. Глобализацията придаде на пазара нови измерения. Китайци, бразилци, руснаци надцакват редовно европейските колекционери и на аукциони буквално торпилират цените до неподозирани височини.

Много хора искат парите на новите милиардери. И някои не се церемонят да се доберат до тях, дори и с престъпни методи. Около Пекин и Шанхай има дузини малки фабрики за изкуство. В тях местни художници фалшифицират известни произведения буквално на поточна линия. Според експерти поне 250 000 китайци са наети на работа в този бизнес.

“Цели картели са се специализирали в това да снабдяват фалшификаторите с истински експертизи на реномирани експерти. Те получават процент от цената на продаденото менте”, разказва Илия Мюлер. Всички тези истории обаче не плашат купувачите. Напротив.

Треската за картини днес може да се сравни с треската за злато в САЩ в началото на XIX век, казва Мюлер. Всички искат да участват. И всеки се надява на своето щастие. Търсенето е огромно, а клиентите – невинаги експерти. Но истинското изкуство е рядка стока – също както и късовете злато.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Уелският "Дъ Ню Сейнтс"  е почти сигурният съперник на "Лудогорец" в третия предварителен кръг на Лига Европа. За да срещне британците българският тим трябва първо да отстрани скромния исландски "Валур". От своя страна "Дъ Ню Сейнтс", известен още като ТНС, играе с "Копенхаген" във втория предварителен кръг на Шампионската лига.

"Тотнъм" проявява интерес към защитника на "Наполи" Елсейд Хисай, твърдят различни източници в Италия. "Шпорите" спешно търсят заместник на Киърън Трипиър, който бе продаден в "Атлетико" (Мадрид) и 25-годишният албанец е първи избор на Маурисио Почетино. Хисай бе привлечен в "Наполи" през 2015 година от "Емполи",

Бъдещето на Гарет Бейл не е в "Реал" Мадрид, сигурни са испанските медии, но сами не знаят къде е. "Марка" убедено написа, че уелският бързак отива в Китай срещу многомилионна заплата - около 24 млн. евро на година. Каталунският вестник "Мундо Депортиво" излезе с първа страница, посветена на вероятността британецът да бъде включен в сделка за