Българската следа в работата на Дзефирели

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7518241 www.24chasa.bg
Пищната постановка на "Турандот" на Дзефирели в нюйоркския Меторополитен, на чията премиера пее Гена Димитрова, се играе и до ден днешен.

Гена Димитрова, Райна Кабаиванска и Дарина Такова са имали честта да бъдат режисирани отвеликия италиански маестро

Погребаният в началото на седмицата във Флоренция италиански режисьор Франко Дзефирели, който почина на 15 юни, е работил с най-големите имена на XX век в киното, театъра и операта. Като започнем от Мария Калас, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, минем през големите дами на британското кино Джуди Денч, Маги Смит и Джоан Плаурайт, Джон Войт (бащата на Анджелина Джоли), а също и Мел Гибсън, Шер, Брук Шийлдс, Фани Ардан и кой ли още не.

Между маестрото на италианското изкуство и Гена Димитрова възниква близко приятелство.

Операта като интернационално изкуство, е обаче единственият шанс български изпълнители също да се докоснат до вселената на Дзефирели, познат като истински законодател в операта, и да бъдат режисирани от него.

Дарина Такова казва, че е имала луд късмет да се докосне до работата на Франко Дзефирели.

Проучване на “24 часа” показа, че поне три родни певици са имали честта да работят пряко с него на международните сцени: Райна Кабаиванска, Дарина Такова и Гена Димитрова. Не броим многото случаи, при които наши певци са участвали в негови постановки, години след като те са били създадени. Например Соня Йончева пя миналия сезон в неговата “Бохеми”, поставена в нюйоркската Метрополитен опера преди около 50 години и играна и до днес с непроменени декори и костюми.

Афишът за миланската постановка на "Турандот" - 7 декември 1983 г. тържествено откриване на сезона.

Първата българка, която е работила пряко с него, е Райна Кабаиванска. По нейни собствени спомени, споделяни в интервюта, това е станало в Ню Йорк при участието ѝ в “Палячи” още в края на 50-те години. Кабаиванска обаче бърка за времето, тъй като според сайта на Метрополитен опера Дзефирели прави тази постановка там през 1967 г.

Дарина Такова, както сама признава, има луд късмет през 2006 г. - поканена е да пее във вече съществуващата постановка на Дзефирели на моцартовата “Дон Жуан” в Римската опера в ролята на Дона Елвира. Обикновено при съществуващи постановки на опери режисьорът бива викан отново в театъра, за да репетира с новите изпълнители, но при Дзефирели заради напредналата му възраст и многото ангажименти това се е вършело от асистентите му.

Късметът на Дарина се изразява в това, че този път маестрото е направил изключение и е репетирал с всички близо месец. В свободното време е канил изпълнителите в римската си къща.

“Беше един момент, в който забравяш ниво, титли, постижения и се превръщаш в дете, на което са поднесли мечтан подарък”, казва Такова. В постановката участват още звезди като Мариела Девиа и Раул Хименес.

Историческа е обаче работата на Дзефирели с Гена Димитрова, с която през 1983 г. създава прочутия си и доста оспорван навремето спектакъл на “Турандот” в Миланската скала. Който после е пренесен леко видоизменен в нюйоркската Метрополитен опера, където се играе и до ден-днешен.

“Турандот” на Дзефирели е знаков за Гена Димитрова. Почти до края на 70-те години тя е много известна в Европа оперна певица, но до този момент не е пяла в Миланската скала, освен в един спектакъл през 1973 г., за който не обича да си спомня, тъй като е била извикана в последния момент да замести заболяла певица. Не е пяла и в Метрополитен опера.

А е избягвала да пее и в “Турандот”, въпреки примамливите предложения. Защото нейните учители са я предупредили да не го прави преди да навърши 40 години. Тази роля изисква не просто мощен глас, какъвто Гена има, но и добре укрепнал, издръжлив и сигурен във височините, способен да пробие доста плътната оркестрация. Често на шега наричат тази роля “гробница за гласове”.

През 1981 г. обаче самоналожената забрана пада и Гена Димитрова започва да пее главната роля в тази опера тук-таме из Франция и Италия.

Горе-долу по същото време я чува британският импресарио Сандър Горлински, чиито клиенти през годините са от лъв нагоре - Мария Калас, Рудолф Нуреев и т.н. Възхитен от изпълнението ѝ отива в гримьорната и я пита “Госпожо, как така не съм чувал за вас и защо не сте тази звезда, която сте?”. От дума на дума я убеждава да работи за нея и поема кариерата ѝ като неин агент - първо в Европа, а след това и в САЩ. За този разговор се знае от устните признания на самата Гена, разказани на журналиста Димитър Сотиров и описани от него в книгата “Гена от А до Я”.

И успехите на големите сцени не закъсняват. През август 1983 г. ръководството на Миланската скала решава да възложи на Франко Дзефирели да направи постановка на “Турандот”, с която да стане тържественото откриване на сезона на 7 декември, като сам си подбере изпълнителите. Първоначално той е искал партията на капризната китайска принцеса да изпълнява унгарката Ева Мартон, която обаче имала ангажимент по същото време. За принц Калаф се подготвят Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. Склонява работи с Гена заради двама човека, които го убедили да пробва Гена Димитрова - диригентът Лорин Маазел и могъщият Горлински.

Гена Димитрова е разказвала често за начина, по който Дзефирели създава постановката. Той например наема двама китайски акробати, само за да ѝ покажат специфичните движения с ръцете, които да придадат достоверност на героинята.

Самата постановка става доволно пищна и мащабна дори за стандартите на Дзефирели. В нея хорът заедно със статистите наброява 250 човека, сцената е на няколко нива. На премиерата публиката на Ла Скала е толкова смаяна от Гена Димитрова, че настоява тя да излезе да се поклони сама, скандирайки трудното и непознато българско име “Трова!”, “Трова!”.

Но самата постановка е разбита на пух и прах от италианската критика и се превръща в национален скандал. Не на последно място и заради твърде високите разходи.

Амбициран, Дзефирели решава да я пренесе през 1987 г. почти без изменения в Ню Йорк, където Метрополитен опера, тъй като не е държавно субсидиран театър, не се вълнува от разходите. И естествено, този път направо кани Гена Димитрова, за която това е първото излизане на сцената на прочутия нюйоркски оперен театър. Където оттогава в продължение на 10 години ще пее всеки сезон.

Гена е разказвала, че в Ню Йорк Дзефирели намира други двама китайци, с които да упражнява движенията с ръцете. Те обаче твърдели, че предните двама китайци нищо не разбирали и тези движения не се правели така.

Ролята на Турандот става знакова за Гена Димитрова и от началото на 80-те години насам тя я е пяла около 300 пъти по световните сцени - и в оперни театри, и в мегапостановки на открито. Специалистите са единодушни, че тя е сред най-великите интерпретаторки на тази роля през XX век в световен мащаб. Наскоро руската оперна звезда Мария Гулегина каза в тв интервю, че още през 90-те години често я канели да пее Турандот, но тя не е смеела. Защото тя се пеела от Гена Димитрова и нея я е било страх да се сравнява.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На дюнери и цигари кара през последно време режисьорът Нидал Алгафари, видяха топпапараците на "България Днес". Видимо наедрял от нездравословните закуски, Нидал бе изловен на улицата с поредната покупка на арабски сандвич. В другата ръка нагизденият в бяла риза бивш пиар стискаше димящ фас. Нездравословно!

Шеф-готвачът Дани Спартак не е изкусен майстор само в кухнята. Бива го и в механиката! Победителят от първия сезон на "Хелс Китчън" бе уловен от папараците на "България Днес" да поправя кола пред столичен ресторант. Спартак излезе директно от кухнята, като даже нямаше време да махне престилката си, с която забърква гурме ястията.

Част от ул.Иван Вазов, която в момента е в ремонт бе превърната в импровизиран тенис корт от група ентусиасти. Игрището се намира в непосредствена близост до къщата-музей на великият писател центъра на София. снимка: Мариа