За 90-годишнината на Гяуров - неговите все още пеещи партньори

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7545280 www.24chasa.bg

В афиша на Софийската опера и балет се появи откриващото следващия сезон събитие – концерт, посветен на 90-годишнината на Николай Гяуров.

Под знака на този юбилей ще премине част от следващия музикален сезон, и то не само в София – чествания организират и други институции у нас и в чужбина, тъй като Гяуров е знаково за операта на XX век име, един от тримата велики баси на столетието наред с Шаляпин и Борис Христов.

Особеното на софийския концерт на 20 септември е, че в него ще участват певци, които приживе на Гяуров са пели с него по световните сцени или у нас и все още са активни на сцената. 

Мнозина биха могли да повдигнат учудено вежди, но творческото дълголетие сред оперните певци понякога може да бъде удивително. Самият Гяуров пееше почти до смъртта си на 74-годишна възраст през 2004 г.

Борис Христов, чиято световна кариера започва още през 40-те години и който е изпратен да учи в чужбина на разноски на държавата, след като е бил чут от цар Борис Трети, изнася един от последните си концерти през 1986 г. в Българския културен център в Рим. Това са две години преди да получи злополучния втори инсулт, от чиито усложнения почина през 1993 г. Този концерт е филмиран и всеки, който го е гледал, знае, че великият певец е бил в обичайната си форма.

Гяуров и Христов съвсем не са изключения, някои певци пеят, и то доста добре и на 80-годишна възраст. В такива случаи не бива да се елиминира харизмата, която всеки творец носи. Тя понякога може да създаде удивителното усещане, че човекът на сцената е без възраст. Ако певческата техника, която е използвал, е била на ниво или ако изобщо е имал такава, гласът не би трябвало да се е променил много с годините.

Всъщност всичко зависи от типа глас и от подбора на репертоара – дали е бил подходящ за съответния певец, или не.

Общото правило е, че високите гласове първи “угасват”, т.е. певците, които имат сопранов или теноров глас, първи би трябвало да слязат от сцената. Разбира се, природата си знае своето - за сметка на това те развиват възможностите си на сравнително ранна възраст. Един бас под 30-годишна възраст не може да бъде приет на сериозно, докато на тази възраст тенорите вече градят кариера.

Другото общо правило е, че първо се губят високите тонове. От физиологична гледна точка това е напълно нормално, защото височините най-често са изкуствено развити. Обикновено това е озвучен фалцет. Когато тялото вече почне да не се  подчинява, нормално е първо да изчезнат именно те.

Макар че и от това правило има изключения. Голямата словашка певица Едита Груберова – колоратурен сопран, все още играе главни роли, макар да е на 72 години. Друг е въпросът доколко е естетично да се превъплъщава в Лучия ди Ламермур, която игра миналата година в Австрия, или в “Норма”, която пя през 2017 г.

А от своя страна самите изключения са много видове. Монсерат Кабайе например правеше концерти почти до смъртта си, но всеки, който е присъствал на последните ѝ изяви, знае, че те бяха потресаващи – тя пееше само в средния регистър, а височините вземаше дъщеря ѝ или бяха успешно замазвани от оркестъра.

Много певци, когато забележат, че вече не се справят успешно с най-високите тонове, започват да пренастройват изявите си. Например един тенор, който е пял успешно на младини музиката на Росини, Моцарт или Доницети, изискваща невероятни гласови еквилибристики във високия регистър, би могъл лека-полека да се пренасочи към Вердиевия репертоар, стига гласът му да има необходимия обем и сила.

Но и в това има изключения. Например Алфред Краус и на 65-годишна възраст е пял без проблем партията на Тонио от “Дъщерята на полка” на Доницети. В която има ефектна за слушане, но чудовищна за изпълнение ария – цели девет “до” от трета октава едно след друго, при това изпети на френски, който не е най-удобният за пеене език на света.

Наскоро друга голяма звезда със сходен глас – Хуан Диего Флорес, каза в интервю, че мечтае на възрастта на Краус да може да прави същото. Флорес е роден през 1973 г. и световната му кариера в момента преживява своя пик. Обяснимо е, че вече се замисля за такива неща. Той е един от малкото примери на съвременни световни оперни звезди, които си подбират добре репертоара и не налитат да пеят всичко, което искат от тях. В системата на държавно субсидираните оперни театри в Европа това е почти непостижимо нещо - в тях от певците се изисква да пеят всичко. Докато могат.

При жените границата е около настъпването на менопаузата. Но трансформациите могат да бъдат най-различни. Има сопрани, които като млади са били мецосопрани и са открили, че могат да пеят и високи тонове с напредването в професията. На тях им е най-лесно – когато височините изчезнат, те се превръщат отново в мецосопрани. 

Такъв глас в момента е Анна Томова-Синтова, която е родена през 1941 г. Въпреки достолепните ѝ 77 години световни оперни театри продължават да я канят от време на време да изпълнява роли. Преди 3 години тя пя в Миланската скала, а миналата година – в операта в Барселона. Но в една много характерна роля – Мадлон от “Андре Шение”, т.е. възрастна жена, която е свекърва на главната героиня. Оперната музика е пълна с такива героини. Например старата графиня от “Дама пика” на Чайковски спокойно може да бъде изпълнена от възрастна певица, тъй като е написана в удобен за пеене регистър - нисък. По света често се прави това и звучи ефектно.

Суперзвездата Анна Нетребко пък в момента е някъде по средата на тази

трансформация. Преди около 20 години тя направи фурор в Русия като Татяна от “Евгений Онегин”, която е писана за лиричен сопран, мина през Джилда от “Риголето”, която е почти за колоратурен сопран. А от няколко сезона е минала към драматични сопранови роли – Макбет, Адриана Лекуврьор. Вероятно е близо моментът, в който ще посегне и към Амнерис от “Аида”.

Много певци, когато усетят, че възрастта вече не им помага особено, стават концертиращи артисти. Особено ако са си направили име, достатъчно популярно, за да привлича публика. Една концертна програма позволява в нея да се включи само онова, което е удобно за пеене. Ако пък съпроводът е само на пиано е още по-лесно – арията или песента смъкват с тон или два надолу и готово. С оркестър също е постижимо, макар и с повечко репетиции, за които никога няма достатъчно време.

Другото е да се насочат към възрастни оперни герои и героини. Само че те не са особено много и почти никога не са централни персонажи. Същото се отнася и за цял куп второстепенни роли в почти всяка опера, които не изискват голямо напрежение.

Пласидо Доминго например от тенор направо стана баритон. И си добави още едно поприще – напоследък все по-често дирижира. 

Мария Калас е особен случай. Тя също е минала през посочените по-горе трансформации, но в един момент зарязва съвсем кариерата си. Защото е била свръхвзискателна и когато наближава 40 години, разбира, че вече не може да бъде феномен. А обикновена оперна примадона. И решава, че това не ѝ е достатъчно.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Не съм доволен нито от резултата, нито от играта, казва треньорът на "сините" Петър Хубчев "Левски" ще зимува на втората позиция във временното класиране, след като завърши 0:0 с прекия си преследвач "Локомотив" насред Пловдив. "Сините" играха половин час с човек повече, но така и не успяха да стигнат до трите точки.

Гаджето на вратаря на "Бешикташ" Лорис Кариус - София Томала, определено си пада по нестандартните начинания. Няма как иначе да се обясни новата инвестиция на моделката. Тя реши да вложи пари в компания, която доставя строителни материали. И набързо спести един разход на фирмата - за рекламно лице. София сама застана пред фотообективите за

Оскверниха образа на Христо Ботев в Пловдив! Това е поредната вандалска проява върху лика на революционера за последните няколко месеца. Патриотичната рисунка, намираща се на булевард "Христо Ботев", е надраскана с червена боя. След всяка вандалщина графитът е обновяван и почистван, но само след дни боята отново се появява на лицето на