BG киното досега: топ 9 за Командарев и топ 5 за “Сляпата Вайша”

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7556552 www.24chasa.bg
Кадър от анимационния филм "Сляпата Вайша", стигнал до топ 5.

Димитър Маринов е първият българин,

играл във филм, който печели статуетката

Трите най-големи български постижения в голямата битка за филмовия “Оскар” принадлежат на игралния “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, анимационния “Сляпата Вайша” и актьора Димитър Маринов.

Авторите на филма - сценаристът Георги Господинов (вдясно) и режисьорът Теодор Ушев

През 2010 г. американската киноакадемия хареса филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев и сценариста Илия Троянов и го сложи в топ 9 на филмите, номинирани за “Оскар” в категорията за най-добър чуждоезичен филм. “Светът е голям...” е копродукция с Германия, Словения и Унгария, главните роли изпълняват сърбинът Мики Манойлович и хърватинът, но немски актьор Карло Любек.

Актьорът Димитър Маринов размахва българското знаменце на церемонията по награждаването с оскари през февруари 2019 г.

Осемминутният филм “Сляпата Вайша” на режисьора Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов е сред номинираните 5 анимационни филма през 2017 г., но не получава наградата.

“Сляпата вайша” е продуциран от Марк Бертран за Националния филмов борд на Канада с участието на ARTE France. Френската и английската версия на филма са озвучени от канадската актриса Каролин Давернас. На български - от Теодора Духовникова.

През 2019 г. в 91-ото издание на наградите на американската филмова академия “Зелената книга” на Питър Фарели спечели три оскара, включително и за най-добър филм.

На сцената заедно с целия звезден екип излезе и българинът Димитър Маринов, който играе епизодична роля на руснак виолончелист.

Както виждате,

българското участие

никъде не

е стопроцентово

Но световното кино все повече залага на копродукции и обединение на творчески и финансови ресурси.

...По времето на соца български филми дори не са припарвали до Националната академия за филмови изкуства и науки, където се гласуват наградите “Оскар” в 24 категории. За тях думата си казват между 5000 и 6000 нейни членове на академията през различните години. Тя залага и такъв регламент, който, меко казано, е непосилен за Българската кинематография.

Има версия, че “Козият рог” е единственият български филм, все пак изпратен от властта да се състезава за “Оскар”. Но изпратеното копие на филма не отговаря на техническите пераметри и изисквания и в академията просто не са могли да гледат филма. Милена и Невена - дъщери на режисьора на “Козият рог” Методи Андонов, твърдят, че копието на филма нарочно е изпратено в такъв вид - просто завист по български.

Павел Писарев, шеф на Кинематографията по онова време, каза, че “Козият рог” е участвал в много фестивали и е спечелил много наши и чуждестранни награди, но не е пращан в САЩ.

Кинокритикът Александър Грозев също е категоричен, че български филм не е пращан да се състезава за “Оскар”.

Внушението на родната пропагандна машина е, че “зад океана” става дума за комерсиално състезание на империалистическото кино, и нашите добри филми са пращани и показвани в Москва, Карлови Вари и кинофестивалите в другите соцстрани.

Радостта обаче е голяма, когато наш филм спечели награди от елитни кинофестивали в капиталистически страни - Кан, Венеция, Западен Берлин, Хихон, Сан Себастиан и др. Днес няма европейска държава, която да няма свой кинофестивал с амбиция за световен или поне европейски профил. В България последният (засега!) е “Златната липа” в Стара Загора, който през юни показва новото европейско кино.

След 1989 г., когато българското кино се посъвзе от клиничната смърт, в която беше изпаднало, започнаха и атаките на родните кинаджии към

непревземаемата

крепост

- американската Академия за филмово изкуство и наука.

Създаденият през 1993 г. Национален филмов център (НФЦ) започна да номинира родни заглавия, които да се състезават в категорията за чуждоезични филми. Типично по български след избора на съответната лента изригват конфликти и скандали.

За участие в състезанието за оскари през 2015 г. НФЦ избира с 23 гласа филма на режисьора Иван Ничев “Пътят към Коста дел Маресме”. Той е копродукция между България и Израел и в чужбина се разпространява под името “Българска рапсодия”.

Против този избор е режисьорката Майя Виткова, чийто филм “Виктория” е класиран втори с 12 гласа. Тя и други режисьори смятат, че има конфликт на интереси.

“Проф. Ничев е член на НФЦ. Това трябва да бъде не толкова разглеждано от юридическа гледна точка, а от морална”, смята Виткова. “Няма конфликт на интереси, защото хората, които имат филми, излизат и не участват в гласуването”, отговори й Ничев.

Според Майя Виткова нейният филм получил висока оценка от чуждестранния сайт за филми IndieWire, където пишело: “Лентата заслужено бе сочена като най-важният български филм на 2014 г., след като бе хвален на няколко международни фестивала”.

Спорът остана без последствия, а филмът на Ничев не влезе в топ 9 на американската филмова академия.

През 2011 г. България беше представена от “Източни пиеси” - пълнометражен дебют на режисьора Камен Калев, възпитаник на филмовото училище “Ла Фемис”, Франция.

“Източни пиеси” е с премиера на фестивала в Кан през 2009 г. Той е първият български филм в официалната селекция в Кан от 1990 г. насам. Лентата печели награди и слава от Франция до Токио и обратно, но американските киноакадемици пак не посегнаха към “българската бюлетина”.

За 2016 г. НФЦ заложи отново на Стефан Командарев с новия му филм “Съдилището”. Номинираните филми с големи рекламни бюджети организират по 20-30 прожекции. Със скромния си бюджет българите се гордеят с 6 прожекции.

“Съдилището” стига до топ 15 в класациите на американски списания и сайтове, пишещи за кино.

На “Каръци” е

заложено да счупи

българския карък

на фестивала в Холивуд през 2017 г. Филмът на режисьора Ивайло Христов тръгва за меката на американското кино, въоръжен със “Златна роза” от Варна и “Златен свети Георги” от Москва, но и това не впечатлява американските киновлъхви.

“Вездесъщият” на Илиян Джевелеков спечели вътрешната битка с “Възвишение” на Виктор Божинов и бе номиниран за 2019 г. Един наистина модерен градски филм с оригинален поглед към важната за цялото човечество тема за воайорството и неговата модерна техника.

Както изисква регламентът, “Вездесъщият” беше показан в Америка. “Имахме общо осем прожекции извън официалната, отзивите сред членовете на академията бяха много добри”, каза тогава Джевелеков.

Кой ще бъде филмът, който ще се опита да влезе поне в късия списък на оскаровия фестивал през 2020 г.?

“Бащата” със своя кристален глобус от Карлови Вари? “Ага” на Милко Лазаров, спечелил десетки награди? Новият филм на Стефан Командарев “В кръг”, който тръгва по кината от ноември? Всъщност трябва да изчакаме кинофестивала “Златна роза”, защото повечето български режисьори пазят новите си филми за Варна. Може пък там да е филмът, който ще спечели първия “Оскар” за България.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Пребитият служител на "Левски" Цветан Вълчев е получавал заплахи отдавна, научи "България Днес". Те са били отправени от определена фенска групировка заради работата му в клуба. Първите подобни атаки към него са отпреди повече от година и половина, когато собственик беше Спас Русев. В основата са продажбата на рекламни продукти на "Левски".

С присъда заради неизпълнен договор се е уредила фирма на героя от ъндърграунда Димитър Вучев-Демби, показа проверка на "България Днес". С решение на Пловдивския районен съд Демби се задължава да изплати принудително 5398,09 лева главница заедно с натрупаните лихви и съдебни разноски за още над хиляда лева на местно транспортно дружество.

Ексхумация на тялото на легендарния банков обирждия Джон Дилинджър ще бъде направена през септември. Трупът му ще бъде изровен, за да се установи неговата самоличност. Гангстерът е направен на решето през 1934 г., след като влюбената в него българка Анна Акълиева го предава. До ден днешен се носят легенди за истината около смъртта му.