Ученик на Хосе Карерас и шампион по плажен тенис - българинът, който пя с идола си

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7556596 www.24chasa.bg
Великият Хосе Карерас оправя лично папийонката на ученика си Росен Ненчев и създава настроение преди общия им концерт. СНИМКА: ALEXANDER БОГДАН THOMSON

Росен Ненчев си ударил 3 шамара и направил 30 лицеви опори, за да спре да плаче от вълнение след “Моя страна, моя България", за да излезе за финалното изпълнение с великия испанец в “Арена Армеец”

Солист на Софийската опера и шампион по плажен тенис! Ученик на великия тенор Хосе Карерас. Наскоро сбъдна детската си мечта, пренасяла го мислено на една сцена с Тримата тенори. Пя заедно с идола си Карерас. И то пред българска публика. Именно по покана на ученика легендарният учител приема да дойде за по-специален концерт в София. Учител и ученик пред 12 000 зрители в “Арена Армеец”. Името на учителя е известно по целия свят. Името на ученика заслужава да се знае - по света и у нас. Той се казва Росен Ненчев.

Роден е в София на 14 май 1982 г. “Още 5-годишен в Софийската опера имах голямата привилегия да гледам “Аида” с великото ни сопрано Мария Белчева. Това е сред най-ярките ми детски спомени. Да оставиш 5-годишно дете да се концентрира 20-30 минути, звучи немислимо. А тази опера е изключително дълга, в три действия. 3 часа и половина стоях прав с отворени очи, с отворена уста и се чудех как тази жена пее по този начин. Този впечатляващ момент ме накара да искам да започна да се занимавам с пеене. Оказа се, че имам талант. Започнах да пея в хор “Бодра смяна”. Когато бях на 12, моят първи преподавател Борис Богданов каза, че в пубертета не е хубаво да пея, защото се променят гласни връзки, изгражда се гласовият апарат. Тогава спрях и се отдадох страстно на спорта”, разказва пред “24 часа” Росен Ненчев.

“Всъщност 8-9-годишен започнах да играя тенис, бях състезател на “Левски”. Занимавах се професионално до 19-годишен, бил съм в първите 8 на България по тенис, бях втора ракета на юношите на “Левски”. И така - бях преустановил пеенето, докато узрея за натоварването, което предстои. По това време - на пубертета - завърших Софийската математическа гимназия. Понеже родителите ми са инженери, баща ми е възпитаник на Врачанската математическа гимназия, стана естествено. След тениса, след математическата, 20-годишен започнах да уча финанси в УНСС. И като станах трети курс, кандидатствах в Музикалната академия и ме приеха с най-висок бал -

първи резултат от

кандидатстващите

тенори

Започнах да се занимавам професионално с пеене.

Като завърших консерваторията, работих дълги години с моя скъп преподавател Георги Делиганев в Русе. На 29 юни той отбеляза 85-ата си годишнина с галаспектакъл в Държавната опера в Русе - невероятен вокален педагог. Един ден той ми каза: “Моето момче, ти тук нямаш работа, трябва да заминеш в Италия.

Там само въздуха

да го дишаш,

помага за пеенето”

Маестро Делиганев ме изпрати при Виторио Теранова и отидох да дишам въздуха в Милано. Направих следдипломна квалификация по класическо пеене в академия “Марчиали”. Заедно с това тогава открих плажния тенис.

В УНСС, учейки, играех и волейбол, защото едно време и баща ми беше волейболист. Направихме волейболен отбор на университета, който даже изкачихме от най-ниската дивизия до “А” група. Вече в Италия, когато се запознах с плажния тенис, видях, че той е микс между волейбол и тенис на корт. Казах си: “Това трябва да е моят спорт”. Въпреки че на корта бях сравнително добър, никога не съм бил изявен шампион. И това ми е липсвало. В плажния тенис нещата започнаха да ми се получават.

През 2013 г. станах шампион на Ломбардия, може би съм единственият чужденец, шампион на регион в Италия - страната с най-силното първенство. Започнаха успехите с националния отбор на България.

На световното отборно първенство в Москва през 2013 г. в състав аз, Петър Кирилов, Лазарина Стефанова и Катина Симеонова ние извоювахме седмото място. В мача за седмо място победихме Испания, като трябва да се отбележи, че испанецът Антоми Рамос е действащият шампион по плажен тенис. Тогава испанците бяха бронзови медалисти на европейско първенство и ние поднесохме огромна изненада, защото ги победихме от резултат, който е абсолютно невероятен.

Водеха ни със сет,

5:0 гейма и 40:15.

Това е най-голямата

спортна победа

в живота ми

Момичетата бяха спечелили, с Петър Кирилов влязохме крайно мотивирани да спечелим, защото знаехме, че в трета среща на микс почти сигурно щяха да ни бият. Испанците играха силно, трябваше им само точка да затворят мача. Сет, 5:0 и 40:15 за тях, представяте ли си? Взехме една точка, втора точка, един гейм, втори, трети. При 5:4 за тях и 40 равни бяхме в ситуация или губим мача, или изравняваме, такива са правилата на плажния тенис. Правим разиграване, при което сме в защита. Вече се виждаше как изпускаме топката и мачът си отива. Антоми Рамос забива топката, виждам я как ще падне в центъра. Виждам като на забавен каданс. Плонжирам, лицето ми е в пясъка, с ръба на ракетата, с рамката удрям топката и я прехвърлям от другата страна. Той пак забива, аз правя някакво движение, което изобщо не знам как се случи, връщам топката и ние печелим разиграването. Обзе ме такава емоция. Застанах на колене на центъра на корта и нададох вой, който сигурно се чуваше до Кремъл. На всички кортове спряха да играят. Тогавашният световен шампион Алесандро Калбучи дойде на нашия корт, извади телефона си и започна да снима мача. 5:5, а после взехме сета 7:6. Взехме и третия сет и спечелихме мача. Няма да забравя, когато нашият отбор отиде на вечеря в ресторанта, цялата зала стана на крака и ни посрещна с аплаузи. Велик момент”, продължава разказа си Росен Ненчев.

През 2019 г. дойде време и за велик момент на сцената с тригодишна предистория.

“Това, че се срещнах с маестро Хосе Карерас, е един от най-големите дарове, които Господ ми даде. Първо - жива легенда в оперното изкуство. Второ, той е уникален човек. Изключително скромен, внимателен. Никога при взаимоотношенията си с него и за една секунда не можеш да видиш суета или дори за миг да ти се натрапи, че той е фигура от световна величина. Не говоря само за класическото пеене, но и една от най-големите фондации за борба с левкемията е негова. Той също е преборил левкемията преди повече от 20 г. и след това прави много голяма фондация, като дори ми сподели, че през следващите няколко години тази болест ще бъде сто процента лечима. Когато се сблъскаш с човек от такава величина, той те облагородява.

Моята среща с него беше много случайна. Преди три години бях в Пезаро да готвя операта “Евгений Онегин”, която трябваше да правя в Софийската опера в ролята на Ленски. Бяхме в консерваторията “Росини” с маестро Евгения Дундекова. Тя ми каза: “Тук ще има майсторски клас на Хосе Карерас, дали би искал да участваш?” Това е сравнимо в тениса с въпрос: “Тук се намира Роджър Федерер, дали искаш да ударите няколко топки?”. Развълнуван, казах “да”. И въпреки че бях изпуснал сроковете за заявки, тя ми организира прослушване с артистичния директор на майсторския клас и личен пианист на Хосе Карерас Лоренцо Бавай. Двамата имат над 30 г. творческа дейност заедно.

Представих му се, изпях му няколко неща и той каза: “Съгласен съм да участваш”. На следващия ден беше първата ми среща с Хосе Карерас. Това всъщност беше първата лекция, която той изнася, а ние се представяме с пеене. На сцената на огромна зала, като нашата зала “България”. Хосе Карерас беше седнал на едно бюро. Казах си: “Сега ще се притесня много, като изляза срещу него”.

Освен че е такава звезда, той е и мой идол от детските ми години, аз съм израснал със записите на Тримата тенори.

Още когато 8-годишен участвах

в “Като лъвовете”,

Ники Априлов ме

попита: “Ти като кого

искаш да станеш,

като пораснеш?”

И аз казах: “Като

Хосе Карерас”

Това е наистина нареждане на пъзела от горе. И успях да се срещна с маестро Карерас. Излязох притеснен, но още като го погледнеш в очите, усещаш как този човек е изключително добър, обгръща те позитивна енергия, която ти дава спокойствие. Изпях арията на Ленски. Бях много вдъхновен. След арията минаха една-две секунди и маестро Карерас започна да пляска по бюрото: “Браво, моето момче, пя страхотно. Прекрасен глас, прекрасен тембър. Пееш от сърце. Пееш технически много добре. Твоето изпълнение ме развълнува. Беше красиво”. А само от кого идваха тези думи - от великия маестро Карерас! Това беше нашата първа среща”, продължава разказа си пред “24 часа” Росен Ненчев.

“За мой късмет този момент се засне на видео и го качихме в YouTube и набра голяма популярност. След това направихме прекрасно интервю с Мон Дьо, за което съм му много благодарен. След него се свързаха с мен организатори, които ми казаха: “Защо да не направим такъв концерт - учител с ученик в България?”. Че се срещнах с маестрото, че имах възможността да черпя от неговия опит и да ми покаже как големият артист трябва да стои на сцената, беше изключително. Че можеше да имаме общ концерт с Хосе Карерас, това ми се струваше извън този свят.

На следващата година отидох пак на майсторския клас и му казах: “Маестро, има желание в България да се организира общ концерт, дали бихте искали да го реализираме?”. Въобще не очаквах каквото чух:

“Моето момче,

много ще се радвам

да направим

общ концерт

в България!”

Не знаех сънувам ли, истина ли е”, споделя талантливият български тенор. Вече е бил на три майсторски класа на Хосе Карерас, превръща се в негов любим ученик. Но кулминацията е през май, когато след организационни перипетии мечтата са сбъдва. “Изключително съм благодарен на “Арт БГ”, които спасиха концерта и го организираха по възможно най-добрия начин. Когато излязохме на сцената, залата беше пълна до краен предел, 12 000 души имаше в “Арена Армеец”. Музикалната система беше от най-висок клас и въпреки че залата не е най-подходяща за класически концерти, присъстващи споделиха, че във всяко кътче на залата е имало невероятно озвучаване.

Самият концерт е сън. Не мога да го изразя с думи. Неописуема емоция. Да застанеш на сцената до идола си. Говорейки сега, гласът ми пак започва да прескача. Заставайки на сцената, виждаш море от глави. Благодаря на страхотната българска публика. Въпреки че залата наистина е огромна, аз почувствах такава позитивна енергия от публиката, че душата ми наистина се разтвори. Още след първото изпълнение на Dein ist mein ganzes Herz, когато се прибрах в шатрата на сцената, маестрото ме хвана за рамото и ми каза: “Моето момче, прекрасно пееш, в суперформа си, прекрасен глас, красив. Много се радвам за теб.” Оттам нататък беше само вълшебна емоция. Почувствах се като част от Тримата тенори. Беше сбъдване на детска мечта, в която си представяш, че си на мястото, на което най-силно желаеш да бъдеш.

Кулминационните моменти бяха, първо, когато с маестрото застанахме рамо до рамо и изпълнихме Non ti scordar di me - “Не ме забравяй”. Е, никога няма да забравя този момент. Това беше моментът, в който се оправдаха всички мои усилия, стремежи, повече от 20 години труд. След това изпях 'O sole mio. Наистина вече беше съвсем като при Тримата тенори. Когато засвириха началните рефрени на канцонетата, всички хора започнаха да ръкопляскат, да свиркат, да издават радостни възгласи. А след изпълнението такива аплаузи не бях чувал в живота си, мислех, че щеше да падне таванът на залата.

Последното изпълнение беше емоционалната кулминация за мен - “Моя страна, моя България”! Като човек, живял 6-7 години в Италия, мога да кажа, че тази песен след химна е една от най-стойностните български песни, а от съвременните песни - може би и най-стойностната. Песен, която те кара да се чувстваш българин, горд българин. До този момент се удържах, концентриран всичко да стане прекрасно. Но когато започна “Моя страна, моя България”, цялата зала стана на крака и буквално избухна. Това вече не можах да го издържа, разплаках се на сцената. Плачех и пеех. Усещах как емоцията вече е застанала в гърлото ми. Като се поклоних на аплаузите, сълзите ми буквално капеха от лицето.

Прибирайки се в шатрата на сцената, не можех да спра да рева. А 3 минути по-късно с маестрото трябваше да излезем за последното изпълнение “Травиата”.

Плачех като малко

дете и не можех

да се съвзема

Казах си, че трябва да направя нещо. Веднага ми се роди бърза идея. Забих си три шамара, много силни. Леко се освестих. Бях със смокинга. Легнах, направих 30 лицеви опори. Станах, изтупах се и се оправих.

В този момент маестрото пееше. В шатрата беше охраната, германец, страхотен човек, бивш световен шампион по кикбокс - той направо онемя”, разказва - и този път се смее с глас Росен Ненчев.

В концерта участва и българското сопрано Илина Михайлова. “Тя е изключителна. Маестро Карерас написа благодарствен имейл, в който каза, че тя е пяла фантастично. Илина даде подправката на концерта, беше много цветна - като уханна роза. И публиката много я хареса”, каза Ненчев.

Той е на мнение, че във всяка сфера има много талантливи българи, чийто пример трябва да бъде следван.

“Освен Хосе Карерас

мой ментор е

Красимира Стоянова

Това е най-доброто българско сопрано в последните две десетилетия. Тя е топ 3 в света в момента и пее на най-големите сцени. Това е човекът, който ми помага страшно много в моето вокално израстване, израстване на артист и израстване като човек. Ценностната ѝ система е на най-високо човешко ниво. След нейното изпълнение на “Аида” в Метрополитън опера в Манхатън се писа, че това е най-добрата “Аида” в последните 20 г. Когато имах честта да я гледам в “Дон Карлос”, постановка на Виенската опера с участие на Пласидо Доминго, който дебютираше в ролята на Родриго, гримьорната на Красимира Стоянова беше първата до сцената и най-голямата, а гримьорната на Доминго беше от другата страна. Красимира е човек, който трябва да бъде пример за подражание за нас, всички българи”, допълва Росен.

Ден след като хиляди българи виждат как великият Хосе Карерас извежда на сцената свой български ученик и го представя на публиката, Росен разбира, че сбъднатата му мечта има и продължение. “Когато изпращах Хосе Карерас на летището, маестрото ме хвана за рамото и каза: “Моето момче, изключително съм горд с тебе. Показа прекрасни неща.

Смятам да те взема

с мен и по други

места по света!”

И сега гледам с невероятно желание и към бъдещето.”

В близко бъдеще за Росен пак е време за плажен тенис. Спорт, който вълнува много повече хора, отколкото можем да си представим. “Близо 30 милиона картотекирани играчи по плажен тенис в света. В Италианската федерация по тенис картотекираните играчи по тенис са 300 000, а картотекираните играчи по плажен тенис са към 3 милиона”, разкрива мащабите Росен.

Ненчев е играл на два четвъртфинала на европейски първенства, отборно има четвърто място на европейско, записва и пето място с равни точки с третия на шампионат на Стария континент. По време на Евро 2018 заедно с Борислав Бончев играе финал на традициониия турнир за всички елиминирани по пътя към медалите.

След незабравимите емоции на сцената с Хосе Карерас Росен отново се отдаде на другата си страст: “Сега вече започваме да се готвим за Европейското първенство по плажен тенис, което ще се проведе в България.” Ненчев завоюва право за участие в еврошампионата. А за четвърти път страната ни ще организира първенство на Стария континет. Евро 2019 ще е в Кранево в началото на септември. “Искам да изкажа благодарности на Българската федерация по тенис за работата, усилията, за организацията на тези престижни първенства. Винаги, когато шампионатите са се правили в България, колегите са казвали, че организацията е на много високо ниво. Много са доволни и неслучайно дават на България да организира европейско първенство за четвърти път”, казва Росен.

И се настрои за нови емоции в плажния тенис, преди да продължи “да сънува” с концерти с Хосе Карерас по света.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Футболистът на "Хъл Сити" Ангъс Макдоналд може да се похвали със звездно гадже. Отскоро той излиза с певицата Александра Бърк. Двамата са заедно от около месец. Връзката им започна само няколко дни след като мадамата се раздели с годеника си Джош Гинели. Ангъс и Александра се появиха за първи път заедно на "Уимбълдън" и веднага тръгнаха слухове,

"Левски" ще срещне белгийски или румънски тим в третия предварителен кръг на Лига Европа, ако отстрани АЕК (Ларнака). Жребият прати "сините" срещу победителя от двойката между "Гент" и "Виторул". Българите ще са домакини в първия двубой. "Локомотив" (Пд) ще срещне френския "Страбург" или израелския "Макаби" (Хайфа).

Уелският "Дъ Ню Сейнтс"  е почти сигурният съперник на "Лудогорец" в третия предварителен кръг на Лига Европа. За да срещне британците българският тим трябва първо да отстрани скромния исландски "Валур". От своя страна "Дъ Ню Сейнтс", известен още като ТНС, играе с "Копенхаген" във втория предварителен кръг на Шампионската лига.