Там агент на ЦРУ крои саботаж в централата, а САЩ се разпадат
Украинският отдел на съветския КГБ е сигнализиран, че чужда спецслужба души със зли намерения около Чернобилската АЕЦ. За да установи къде в близкия град Припят се крие опитният агент на ЦРУ Алберт Ленц, в града пристига полковникът от военната контраразведка Андрей Николаев.
Следват напрегнати схватки между добрите и лошите и луда гонитба, при която в един момент преследваният американски шпионин дърпа аварийната спирачка във влак.
С такъв патриотичен екшън от 12 епизода Москва отговаря на хитовия сериал на HBO “Чернобил”, чийто шумен успех би рекордите на зрителския интерес. При всички забележки за неточности и стереотипи за СССР, дори и в Русия американско-британската продукция бе призната за покъртителна и описваща с уважение ликвидаторите на последствията от аварията, отровила света.
Руската лента е със същото заглавие – “Чернобил”, и се очаква на екран до месеци, а фабулата се пази в тайна. Но 3-минутен трейлър, пуснат незаконно и за кратко в YouTube от актьора Игор Петренко (в ролята на полковника), даде представа за какъв филм става дума. В Русия за качествата му се разрази бурна дискусия и родната творба бе безмилостно оплюта.
Трейлърът за минути събра 11 000 “нехаресвания” и само 400 одобрения.
Tова е обяснимо – ядрената катастрофа на 26 април 1986 г. е голяма болка на хората в бившия СССР, а и по света. “Да се превръща тя в сапунена опера, сълзи и сополи, е обидно за жертвите и за страната ни. Въобще нашата “фатерланд” никога и за никоя трагедия не е виновна, за всичко са криви злите янки. Това не носи нищо добро”, гласи един от постовете в мрежата.
Продуцентите и създателите на сериала – прокремълската НТВ и студио “Амалгама”, посрещнаха на нож нелегалния трейлър и заплашиха със съд медиите, които го тиражират. А режисьорът Алексей Мурадов обяви пред в. “Комсомолская правда”, че критики за незавършен проект не коментира. Но защити тезата си за саботьора на ЦРУ така:
“Хипотези за намеса на американците в работата на Чернобилската АЕЦ има. Много историци не изключват в деня на взрива на централата да е работил агент на вражеска спецслужба”.
Може да се предположи, че като художествен филмът няма пряко отношение към реалността. Но Мурадов твърди друго: “Разказваме как точно се е случило всичко. Подробно разкриваме какво наистина е станало. Изучихме архивни документи, проведохме исторически изследвания, за да възстановим хронологията на събитията”.
Последваха нови закачки в мрежата: “Хайде да изясним – “хипотеза” или “какво наистина е станало”? Всеки път, когато изглежда, че сме стигнали дъното, се намира някой, който да го пробие”.
“Дъно” и “позор” нарече тезата за пръста на ЦРУ в експлозията и кинокритикът Давид Шнейдеров. Според него актьорската игра не впечатлява, а много кадри повтарят това, което вече сме видели в сериала на НВО.
Руският “Чернобил” обхваща периода от април до декември 1986 г.
“Филмът започва часове преди взрива, показва самата експлозия и следващите няколко месеца - обяснява режисьорът. – На първо място сме поставили човешките съдби. Има много драматични и трагични линии. Но екипът силно набляга на автентичността.”
Сега да се работи в Украйна е сложно, казват кинематографите. Затова се спират на Беларус, където има райони, непокътнати от 80-те години. Те снимат в Минск, Хотимск, Молодечно и покрайнините на Мозир, където има хора, които още живеят в дървени двуетажни бараки, строени през войната от германски военнопленници.
Oт декори няма нужда – местното читалище се казва “40 години Октомври”, има и улица “Социалистическа”, диша се съветски въздух. Стари, но запазени лади, москвичи и волги – колкото искаш.
Окачват само червени знамена и надписи “Заразена зона”.
За масовките трябват мъже – войници, санитари, милиционери и даже министър с делегация. Събират също жени и деца – достоверни типажи на жертвите, пострадали от радиацията. Сцените са наистина автентични, казват познавачи. Стичат се хиляди статисти – не заради хонорара от 15 рубли (40 стотинки) на ден, а заради тръпката и оживлението, което снимачният процес внася в това глухо място.
Руският сериал бе замислен още преди 5 години, но отлежаваше. Спонсорираният от руското министерство на културата филм бе форсиран през 2018-а, когато се разбра, че нещо такова снимат и американците. А след появата през май на сериала на HBO, който според някои руснаци и медии очерня съветската действителност, руската ядрена енергетика и характера на народа, нуждата да се отговори патриотично стана още по-належаща.
Как? Като се покажат грижата на Кремъл за жертвите на катастрофата и козните на империализма. Сега мнозина се питат дали след критиките, осмиващи конспиративния сюжет, костюмите и дори еднаквите номера на автомобилите, авторите на новия сериал няма да отрежат или смекчат някои линии, “които го превръщат във водевил за любители на мелодрамата и домакини”.
На 10 октомври на руски екран излиза още един филм – “Чернобил. Зоната на отчуждение”. Това е мистичен трилър с детективски характер за подрастващи – продължение на тв сериал от 2014 г. 5-има младежи гонят крадец, връщат се във времето и опитват да предотвратят взрива на АЕЦ през 1986 г. Успяват да изменят бъдещето и попадат в 2013 г., където СССР не се е разпаднал, а в Съединените щати е станала атомна катастрофа, която ги е превърнала в Разединени щати (РАЩ) и се води гражданска война.
Продължението слага край на историята, групата младежи освобождава приятел от терористи и предотвратява нова катастрофа от световен мащаб.
“Когато сериалът на HBO стана хит, дощя ми се и Русия или друга от непосредствено пострадалите държави – Украйна и Беларус, да направят такъв честен опит да припомнят катастрофата. Но Руската федерация не е способна на това: до днес страната се справя с ядрените аварии, както СССР през 1986 г.”, коментира руският журналист и наблюдател на агенция “Блумбърг” Леонид Бершидски. Той припомня радиационния облак, плъзнал над Европа през 2017 г. след инцидент в ядрения комплекс “Маяк” край Челябинск. Оттам отрекоха въпреки безспорните доказателства на световни експерти и синоптици. “Това, както и сериалът на НBO, трябва да напомнят на чуждестранните и особено на европейските учени, че именно те трябва да следят за катастрофи в руския ядрен отрасъл. Русия няма да съобщи за тях първа”, предупреждава Бершидски.