Репортерката Габриела Наплатанова стана доктор на военните науки

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7599485 www.24chasa.bg
Габриела Наплатанова получава дипломата си от ген. Константин Попов, председател на парламентарната комисия по отбрана. СНИМКА: Личен архив

Тя започва да пише

дисертация от

сантиментални

подбуди - баща ѝ е

полковник. Впрочем

и мъжът ѝ

Нетипично е военните кореспонденти да са жени, но понякога се случва.

Така странно вероятно е изглеждала и 19-годишната Габриела Наплатанова на зрителите на Би Ти Ви, когато за първи път отива да отразява военни събития по време на въздушните удари по Косово и Сърбия. Нищо чудно тя самата да е била по-стресирана от камерата, отколкото от военната тема. По онова време телевизията е нещо, в което тя прохожда, докато вкъщи от дете е наясно какво и как мислят военните, защото баща ѝ е полковник.

Истината по-скоро е, че нито тя, нито телевизията са смутени от крехката ѝ възраст, просто искат да информират зрителите си. С тази амбиция тръгва в професията и Габриела Наплатанова, за да се превърне в един от най-добрите военни репортери у нас. Следват бежанската криза и отразяването на събитията с бежанския лагер за косовари край Радуша, Македония, проблемите с обеднения уран в Косово, заминаването на първия контингент в Афганистан. После идва и войната в Ирак. Атаката срещу българската база Кербала е тема, по която тя години наред неуморно търси истината в стотиците свидетелства на тази най-кървава случка в новата военна история на България.

И така,

20 години по-късно,

тя прави втора

нетипична стъпка

- става доктор на науките от Военната академия “Г. С. Раковски”, след като през май защити там дисертация на тема “Управление на медийните ефекти и медийни операции при въоръжен конфликт” по специалността “Военнополитически проблеми на сигурността”.

В началото обаче трудно решава каква научна кариера да избере, защото същевременно получава покана да стане докторант и в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Предложението идва от проф. Теодора Петрова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ, където Наплатанова води упражнения на студентите по тв журналистика.

“В крайна сметка изборът ми се спря на военната академия по сантиментални причини - баща ми о.з. полк. доц. д-р Димитър Наплатанов е бил преподавател в академията дълги години”, разказва тв репортерката. Той ѝ дава идеята да систематизира познанията, които е натрупала в телевизията и които разказва на студентите си. Заради професионалния си опит тя вече знае достатъчно за медийното поведение в ситуации на криза и при отразяването на въоръжени конфликти.

В академията ръка ѝ подава полк. доц. д-р Нено Христов, декан на факултета “Национална сигурност и отбрана”. Той я насочва какви методи да използва за изследването си, как да структурира съдържанието и как в кратки срокове да вземе всички изпити и да се подготви за защитата на дисертацията.

“За огромно мое съжаление и печал доц. Христов почина внезапно в края на миналата година. Бях съкрушена.

Почти се отказах

да продължа”

Не вярвала, че ще се сработи с друг научен ръководител, който да се справи с твърде популярния журналистически стил на писане.

Не след дълго обаче от академията ѝ се обажда полк. доц. д-р Стоян Стойчев - новият декан на същия факултет, който става и неин научен ръководител. Тя вече е взела изпитите, има и достатъчно научни публикации, за да мине към вътрешна защита на дисертацията.

В научния си труд журналистката разглежда медийните операции по време на въоръжен конфликт, както и медийните ефекти. “Медийният ефект се проявява, когато властта трябва да реагира спрямо интензивността на медийното отразяване и да използва медиите за дипломация, когато традиционните канали не функционират”, обяснява д-р Наплатанова. Голямата ѝ гордост след защитата е, че много западни и американски изследователи са проучвали медийните ефекти, но българският журналистически опит се систематизира именно в нейната дисертация. Проф. Ваня Банабакова от военния университет във Велико Търново дори ѝ препоръчва да я доразвие в монография.

Впрочем трудът ѝ, чието написване ѝ отнема близо 2 години, има още един принос. “За да бъде полезна дисертацията при отразяването на въоръжени конфликти, систематизираният практически опит трябва да служи както на колегите журналисти, така и на военнослужещите, които ще се наложи да отидат на мисия зад граница, и на онези политически лица, които ще решават къде и как да ги изпратят”, обяснява журналистката. За целта изследва двете професионални общности - военнослужещи и журналисти, за да намери допирните точки между тях, които ще им помогнат бъдещата им работа да протича по-леко. За да стигне до военните, началникът на ВА ген. Груди Ангелов ѝ съдейства със своя заповед.

Резултатите от проучването ѝ показват, че двете общности нямат против да работят заедно и да спазват конкретни процедури, които да не застрашават операцията или сигурността на военнослужещите на терен, но журналистите винаги ще търсят истината и ще настояват да се предава обективната картина на случващото се. “Най-забележителното от хипотезите, които се доказаха, е, че

в армията има

нагласи да не се

прикриват истините

Ако по някакви причини обективната истина се скрие заради политически и конюнктурни причини, има група от хора, които няма да се поколебаят да я разкрият пред обществото”, обяснява Наплатанова.

Докато пише дисертацията, тя има още едно скрито оръжие - съпругът ѝ полк. Николай Русев. “Той ме окуражи, все пак не е като да замина за Ирак.” Всъщност винаги я е подкрепял, дори и за командировките в горещи точки. “Много се притеснява, когато трябва да пътувам, понякога даже си мълчим с дни, но знае, че няма да се откажа. Той самият има достатъчно рисково всекидневие като пилот на изтребител и знае, че не бих се отказала от работата си. В това отношение много си приличаме. Ако човек тръгне да мисли само негативното, никога няма да се престраши да предприеме каквото и да било.”

Габриела Наплатанова всъщност е доста ведър човек и трудно показва наяве притесненията си. Дори напротив, със смях разказва как преди време тръгнала да отразява военно учение на токчета. Често военните се опитват да ѝ кавалерстват, когато тя пътува с тях, като предлагат да носят бронираната ѝ жилетка, за да не ѝ тежи. Тя усмихнато им обяснява, че там, където отиват, всеки сам трябва да си носи жилетката и каската, и оборудването. “Въпреки това най-силните ми истории са заснети без балистична защита и без да стигам до тях с бронирани автомобили”, казва тя.

Въпреки докторската си титла няма да се откаже от репортерската си работа. Още повече че е човекът, който координира стажантите в телевизията. Вероятно ще продължи да преподава и в Софийския университет, където през последната година е спряла лекциите, за да се фокусира върху дисертацията си. Там преподават и други нейни колеги от Би Ти Ви, сред които Кристина Баксанова и Десислава Ризова. “Освен това във ВА “Георги Раковски” също желаят да продължим с обучението”, обяснява тя.

Отстрани погледнато, животът на Габриела Наплатанова сякаш протича при строга военна дисциплина. Нищо женско обаче не ѝ е чуждо и е нежна и грижовна съпруга и майка на две деца - син и дъщеря. А какви торти и питки прави! “Сладкарството за мен е хоби и начин да се разтоварвам от напрежението.” Научава се да презентира традиционна българска храна в САЩ, докато съпругът ѝ преминава обучение на висши офицери във Военновъздушния колеж на САЩ в база Максуел. Тогава започва да подготвя и дисертацията. “Понякога да си останеш вкъщи за няколко месеца и да се поогледаш, ти дава възможност да се преоткриеш. Но човек не бива да се задържа твърде дълго вкъщи. Поне моето разбиране е такова.”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Псевдолечители борят рак с опасен препарат, който наподобява белина! За налудничавия метод алармира читател на "България Днес". Медикаментът се продава в мрежата и много хора вярват, че освен срещу рак помага и за малария, аутизъм, астма и гъбички, като пречиства организма от патогените. Става дума за хлорният диоксид ММС и дестилирана вода ЦДС с

Бившата съпруга на футболиста на "Челси" Педро Родригес - Карол Мартин, използва всеки случай, за да го удари болезнено. Този път тя го направи публично. Дамата отговаряше на въпроси на свои фенове в инстаграм и логично повечето бяха свързани с бащата на трите й деца. Карол и Педро имат три момчета - Брайън, Кайл и Марк.

Процес срещу оръжейна банда отива на поправителен заради объркана цифра! Спецпрокуратурата допусна "техническа грешка", която се оказа препъникамък за делото срещу 70-годишния Сашко Марков. Възрастният мъж остана единствен да се поти на скамейката пред Темида, след като двамата негови авери вече се признаха за виновни и се отърваха с условни