Петър Папакочев снима целия български елит в миналото

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7619086 www.24chasa.bg
Петър Папакочев в средата на 30-те години на миналия век

Емил Димитров, Татяна Лолова и Георги Калоянчев са сред личностите, редили се на опашка пред фотоателието му

Един от хората, оставили най-дълбока следа в българската художествена фотография, е Петър Папакочев. При него след 1947 година са се снимали големите звезди на българската и съветската сцена, а архивът му от предходния период изгаря в пламъците на бомбардировките над София през 1944 г. Сред личностите, които са се редели на опашка пред неговото фотоателие, са Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Татяна Лолова, Петко Стайнов, Райна Кабаиванска, Георги Аспарухов - Гунди, Васил Михайлов, малката още Силви Вартан и много други. Става известен като голям майстор и е сравняван от българската критика със световно, известния портретен фотограф Юсуф Карш, който снима някои от най-големите личности от миналото като Ърнест Хемингуей, Алберт Айнщайн и Уинстън Чърчил.

Петър Папакочев е

едва на 13 години,

когато емигрира

заедно със семейството си от Битоля в София. Още като съвсем малък помага във фото студиото на своя чичо Янаки Папакочев. Щом идва в София, трябва да се хване някъде на работа, защото баща му често пътува на гурбет в далечни страни като САЩ и Австралия. Така 15-годишният Петър попада в ателието на Дражко Дацов. То се е намирало във вътрешния двор на днешния НАТФИЗ. Дацов още на третия месец оставя на младежа да върти ателието сам, докато той изкарва по-голямата част от годината във вилата си в Чамкория, днешен Боровец. 

Дражко Дацов е вуйчо на две момчета, които често ходят в студиото при Папакочев. Единият се казва Петко, другият Георги, а двамата носят фамилията Бочарови. “Това Петко Бочаров го описа в цяла глава в една от книгите със своите спомени. До края на живота си Петко и баща ми бяха не само приятели, но и хора, които имаха какво да си кажат и бяха на Пешо и Петко”, разказва синът на Петър Папакочев - журналистът Георги Папакочев. 

След като успява да натрупа опит, младият фотограф решава да създаде свое ателие. Намира подходящо място на ул. “Леге” 29 в сграда, която се е намирала на мястото, където в момента стоят гвардейците пред президентството. Всичко се развива добре до момента, в който през януари 1944 г. не пада бомба точно върху сградата. Целият архив и апаратура изгарят. По това време Петър Папакочев е мобилизиран на фронта с щаба на Първа българска армия като фотограф. “Задачата му е била да документира лобните места, където са загинали български войници и където е имало тежки сражения. Всички негови военни фотографии обаче са изчезнали безследно”, казва Георги Папакочев. Баща му се завръща от войната с няколко чувала непроявени филми, но военните конфискуват всичко под претекст, че са държавна собственост и обект на военна тайна. “Спуках се да търся тези филми във военния архив, пуснах връзки и във великотърновския архив, но уви”, добавя Георги Папакочев, който продължава да издирва военните кадри на баща си. 

След демобилизирането си именитият фотограф отваря ателие на столичната ул. “Борис I” през 1947 г. Именно там отново започва да се вие опашката от много известни личности, които искат да си направят портрет във “Фото Папакочев”. Големи музиканти, като цигуларите Давид и Игор Ойстрах също се снимат там, когато посещават България. През 1957 г. фотото се мести на ул. “Бачо Киро”, а мястото става емблематично за София и дори

близката трамвайна

спирка е наричана от

столичани

“Фото Папакочев”

Днес на мястото може да се види паметна плоча в чест на портретния фотограф, а в столичния квартал “Манастирски ливади” има и улица, която носи името на Петър Папакочев. 

“Обикновено си уговаряха час по телефона, защото никой не можеше да каже колко дълго ще продължи една фотосесия”, спомня си Георги Папакочев. Магията е в осветлението, а “построяването” му често отнема доста време. Освен това Папакочев съзнателно се опитвал да предразполага своите модели към най-добрата снимка. Говорил дълго с тях, за да ги накара да са максимално естествени пред обектива. “Често майка ми го викаше за обяд, а той, увлечен в студиото, дълго и широко разговаряше със своя модел”, разказва Георги Папакочев.

Един от редовните посетители в ателието е Емил Димитров. По това време той е млада изгряла звезда на българската музикална сцена. Всички столични момичета полудяват по него, а един от портретите, които Папакочев му прави, става обложка на първата му дългосвиреща плоча. Бащата на Димитров - илюзионистът Факира Мити и Петър Папакочев са близки приятели и често се събират по семейно. Сред честите гости в студиото е и Мистер Сенко. “С баща ми понякога правеха “магарии” заедно. Сенко, като го канеха на официални приеми, накрая заставаше на изхода и раздаваше на всички часовниците и документите, които е успял да им задигне”, смее се Георги Папакочев.

Журналистът си спомня как двамата веднъж му погаждат номер, на който се смее и до днес. Папакочев и Мистер Сенко викат младия тогава Георги в ателието, настаняват го пред малка стъклена масичка и оставят една цигара на нея. Двамата застават от двете страни на масичката и само с поставяне на ръка над цигарата тя започва да се движи. Премества се ту влято, ту вдясно. “Проверих да не е вързана с нещо и в един момент баща ми се издаде. Духаха цигарата с уста напред-назад. Елементарен трик, но ме направиха разноглед”, смее се Георги Папакочев. 

Всички циркови и вариететни артисти минават през фотоателието на Папакочев, понеже те имат нужда от хубави снимки за плакатите по време на гастролите си в България и чужбина. Обикновеният столичанин също е посещава ателието, като често поводът е сватба. В събота и неделя пред ателието на ул. “Бачо Киро” няколко двойки младоженци се редят, за да запечатат паметния ден.

“Студиото не беше голямо и вътре се събираха най-много четирима души. Правеше им максимум по три-четири пози. Малко, ама тази снимка стоеше цял живот над леглото на тези хора, а днес снимат с цифров фотоапарат хиляди снимки и те стоят на флашка”, казва Георги Папакочев и добавя, че баща му избягвал да снима малки деца, защото много трудни за снимане, но въпреки това един от най-впечатляващите негови портрети е на малката Силви Вартан. При него ходят и всички от висшето духовенство и въпреки че не е долюбван от комунистическата власт, редовни посетители са високопоставени държавни фигури. “Идваха полковници, накичени целите с медалите и се снимаха”, казва наследникът на майстора фотограф.

Той добавя, че създаването на фотографски портрет е силно обвързано с времето, в което живеем. Преди Втората световна война са се правели предимно семейни фотографии с идеята, че може повече да не се видят заедно. Преди 9 септември е имало и случаи на хора, които са забогатели и

отиват Папакочев да ги

снима с имането им

Тези пък, които са имали нов скъп часовник, задължително са вдигали ръка до лицето, за да се вижда придобивката. Основната идея на всеки портрет обаче е моделът да изглежда добре. Затова този, който отива да се снима, трябва да е отпочинал и да се погрижи за външния си вид, а дали моделът трябва да се усмихва зависи от внушението, което се търси. “Ако се прави снимка на артистичен или научен натюрел, замисленото изражение може да е много по-подходящо от усмивката”, добавя Георги Папакочев. 

Въпреки че е избрал журналистическата професия, той е наследил страстта към фотографията и винаги излиза навън с фотоапарат. За разлика от баща си не снима портрети, а предимно улични фотографии. Полага и много грижи за архива на Папакочев и през юни издава книгата албум за баща си с 300 иконични фотографии, а изданието почти напълно се изчерпва, преди да се появи в книжарниците.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Като с мечи капан е спипан търсеният беглец Георги Станоев - Малката Бирма от спецагенти в Дубай! Хитрите разследващи заложили клопка на издирвания от година плейбой, научи "България Днес". С публикации в родни медии ченгетата накарали Бирмата да се раздвижи, като му дали да разбере, че е засечен в арабска страна.

Едно от "златните момичета" на България Християна Тодорова отново е сама. Чаровната бивша гимнастичка от ансамбъла се е разделила с гаджето си Мишо, научи "България Днес". Двамата не са заедно от пролетта. Основната причина за края на връзката им най-вероятно е разстоянието. Мишо е от Варна, но работи в Ню Йорк. Преди това е завършил "Харвард".

"Левски" може да остане без Станислав Костов до Нова година! Голмайсторът на "сините" и Първа лига за миналия сезон ще бъде опериран. Това стана ясно след медицинските прегледи в Мюнхен. Нападателят има леко разкъсване на сухожилието на аддуктора. Това означава, че няма как да мине без хирургическа интервенция.