И на Гена Димитрова показали вратата - не й дали да води майсторски клас

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7631356 www.24chasa.bg
Момент от церемонията по връчване на Гена Димитрова на званието "Почетен гражданин на София". Вляво на снимката е актрисата Таня Масалитинова.

В истории като тази с идеята на Дарина Такова да преподава са попадали великите Борис Христов, Никола Гюзелев, дори и Христина Морфова - заради концерт в Москва през 1935 г.

В България образователната система от десетилетия страда от две неизменни неща - има постоянен недостиг на добри преподаватели и липсва пряка връзка между обучение и практика.

Въпреки славата си на най-великия бас на XX век Борис Христов никога не е пял пред публика в България. Едва през 1976 г. прави записи в “Св. Ал. Невски”.
Въпреки славата си на най-великия бас на XX век Борис Христов никога не е пял пред публика в България. Едва през 1976 г. прави записи в “Св. Ал. Невски”.

Но типично български феномен е, когато изявени личности в дадена сфера сами пожелаят да обучават подрастващи, да им се посочва вратата. Било директно, било по-фино – под формата на задължителни изисквания.

Случаят със световноизвестната българска оперна певица Дарина Такова, която Националното музикално училище “Любомир Пипков” не намери начин да привлече за преподавател по класическо пеене, далеч не е единственият и сигурно няма да е последен. По този път са преминали почти всички изявени български оперни певци, които в даден момент решават да предадат своя опит и знания на следващите поколения. Това изкуство няма как да се учи на теория и практическите уроци с творци, които са минали по същия път, са повече от безценни. Ако има щастливи изключения на оперни звезди, които обучават млади хора, те са толкова малко, че по-скоро потвърждават правилото – у нас големите майстори от световна класа не са желани.

Преди около 30 години пред същия казус като Такова се изправя и голямата Гена Димитрова. В един момент тя решава, че има начин да помогне на много млади колеги да не повтарят нейните грешки и лутания, и отива в тогавашната държавна консерватория. Наивно си е мислила, че в нейна чест ще организират майсторски класове и тя ще идва веднъж или два пъти в годината за по няколко седмици да се занимава със студенти по пеене. За случая разказа около година преди смъртта си големият български диригент Михаил Ангелов, баща на пианиста Людмил Ангелов.

“Помоли да ѝ дадат помещение с пиано и да ѝ изпращат да прослушва студенти от горните курсове. Отговориха ѝ, че не може, трябвало да се яви на теоретичен изпит, за да заеме асистентско място във Вокалния факултет. Тогава шеф на този факултет беше една певица, която никога не е пяла оттатък Драгоман, но тя обясни на великата Гена Димитрова, която целият оперен свят познава, че такъв изпит са държали всички преподаватели. Така пропадна идеята”, разказа преди време пред “24 часа” Ангелов.

За работещ артист като Гена Димитрова, която по онова време все още имала по 80-90 спектакъла годишно по целия свят, е било немислимо да става редовен преподавател.

Едва в средата на 90-те години Гена решава, вместо да се бори с вятърни мелници, да си основе сама частна школа. Забележителното е, че тя не взема нито лев на учениците си, а някои от тях дори настанява в дома си на улица “Московска”, за да са ѝ подръка и да работи с тях винаги когато има свободно време. Дори плаща необходимите упражнения с пианист и други разходи.

Нейна пансионерка например е била днешната солистка на Софийската опера Баясгалан Дашням. Друга солистка на операта - Габриела Георгиева, която е работила с Гена върху ролите си, разказва, че не е живяла в дома ѝ просто защото е от София и имала къде да се прибира.

Но изискването на Гена Димитрова към всичките ѝ ученици било да са професионални певци, които имат нужда от работа върху конкретен репертоар. Тя никога не се е занимавала с начинаещи.

Едва през 2000 г. Гена Димитрова е удостоена от консерваторията с почетното звание “доктор хонорис кауза” - 5 години преди смъртта ѝ

Валерѝ Попова – майка на Александрина Пендачанска и също като нея певица с международна кариера, се явява в средата на 90-те години на конкурс за преподавателско място в консерваторията. Били са 6-има кандидати за 5 места. Скъсват единствено нея, защото не е развила достатъчно изчерпателно писмената тема.  

5-6 години по-късно Валери Попова умира от рак едва на 55-годишна възраст.

За перипетиите на друг световноизвестен български оперен певец - Никола Гюзелев, разказа преди време синът му Чавдар Гюзелев. Известният български бас е по големите световни сцени още от средата на 70-те години и е смятан за най-добрия бас на поколението си. Никой никога не го е питал какво е учил и има ли диплома, или няма. Никола Гюзелев е учил само няколко години в Художествената академия, но без да се дипломира, а в консерватория никога не е стъпвал. Когато решава да предаде опита си на младите, от родната Национална музикална академия му казват, че първо трябва да се дипломира и после да мисли за преподаване.

В по-ранни години същото и дори още по-лошо отношение у нас има и към великия Борис Христов. Той пък изобщо не е допуснат да пее пред българска публика, нито на сцената на операта, нито на концертния подиум. А до началото на 60-те години дори не е пускан в България и не е могъл да присъства на погребението на баща си. Единственият му творчески досег с родината са направените през 1976 г. записи на православни песнопения в “Св. Александър Невски” с хора на храма.

А в още по-ранна епоха същото отношение цари и към Христина Морфова – първата българска оперна певица с международна кариера и първата, на която “Кълъмбия Рекърдс” издава грамофонна плоча.

Морфова става преподавател в консерваторията през 1931 г., като същевременно е и солист на операта. Но през 1935 г. е уволнена от тогавашния министър на културата генерал Тодор Радев едновременно и от двете места заради гастрол в Съветския съюз. Тогава тя изнесла концерт в Москва, след който е имала неблагоразумието да се срещне с тогавашния председател на Коминтерна Георги Димитров.

Христина Морфова също създава своя частна школа заедно с приятелката си – пианистката Людмила Прокопова.

Райна Кабаиванска е сякаш единственото приятно изключение от правилото да гоним прекалено открояващите се майстори. Тази есен тя ще проведе 19-ото издание на своя майсторски клас. Но той е плод по-скоро на частната инициатива на Нов български университет и съществува благодарение на спонсори и дарения. Някои от участниците в първите майсторски класове в София вече правят забележителна кариера по света, например Мария Агреста, Витория Йео и др.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Почти не сваля от ухото телефона си актьорът Антоний Аргиров, видя "България Днес". Изигралият ролята на бармана Коки в сериала "Стъклен дом" артист върти здрава комуникация дори и когато е в компанията на свои колеги и

С максимално леки присъди се разминаха габровските лекари, чиито немарливи действия причиниха смъртта на родилката Десислава Манолова и бебето й. Според Върховния касационен съд доказателствата за вината на бившия шеф на АГ отделението в местната болница д-р Димитър Ангелов и колежката му д-р Севдалина Колева са безспорни

Легендата на българското кино Филип Трифонов, познат с ролята си от "Момчето си отива", наистина отива - на работа. Топпапараците на "България Днес" изловиха актьора да се стяга за артистичен делник, понесъл огромна връзка ключове, която се вееше театрално зад гърба му. Снимки: България