“Козият рог” е единственият български филм с римейк
“Козият рог” на режисьора Методи Андонов все още е най-гледаният български филм, повечето специалисти го имат и за най-добрия. Прозата на Николай Хайтов оплоди българското кино и се родиха 13 игрални филма. На път е 14-ият, ако Мариус Куркински довърши своя “Засукан свят”. 8 от филмите са по 10 от “дивите” разкази, останалите - по оригинален сценарий.
Писателят обаче съвсем не е новобранец за киното, преди зрителите да се срещнат с Караиван, Лию, Ибрям Али, Шебан и другите. Май малцина знаят, че тъкмо Хайтов е сценаристът на първия роден телевизионен сериал “Семейство Калинкови”, излъчен по БНТ през 1966 г.
Преди това Хайтов има зад гърба си и 5 научнопопулярни филма, в които съешава своите лесничейски знания с разказваческия си талант: “Дърветата на бъдещето”, “Техният път”, “Механизация на горското стопанство”, “Мълчаливата борба” и “По следите на гората”. Те са снимани между 1959 и 1963 г.
Първи открива
кинематографичния
заряд в “Диви
разкази”
режисьорът Милен Николов. Той си избира “Черното пиле” и “Гола съвест” и предлага на Хайтов да напише сценарии. Идеята му била да обедини двата разказа в един филм.
Сценариите били приети почти без забележки от художествения съвет на Кинематографията, но в производство е пуснат само “Гола съвест”.
В него Константин Коцев играе ролята на честния горски стражар Гроздан Панайотов, който се опита да пребори корупцията и партизанлъка с чистата си съвест. И, разбира се, претърпя пълен крах.
По това време от Москва се завръща младият режисьор Георги Дюлгеров, който дава заявка да екранизира разказа “Изпит”. Той вече го е правил като дипломна работа във ВГИК с арменски актьори.
И през септември 1971 г. излиза филмът “Шарен свят” с двете новели - “Изпит” и “Гола съвест”. Само че той е изпреварен с девет месеца от “Краят на песента”, заснет пак от Милен Николов по разказа “Ибрям Али”.
Определят този филм като един от най-волните в киното ни. Родопчанинът Ибрям Али не скланя глава пред насилието и душманите си, но е “победен” от една песен - “Руфинкината”, и заплаща за това с живота си.
В този филм се срещат Васил Михайлов като Ибрям Али и Катя Паскалева като любимата му Найме. Преди това тя се е снимала едва в три филма, но съвсем скоро ще стане звезда от първа величина с Мария от “Козият рог”.
За Михайлов това е първата главна роля в кариерата, а след години ще се прослави като Капитан Петко войвода пак благодарение на Хайтов, който е сценарист на сериала.
На 18 февруари 1972 г. е премиерата на филма “Козият рог”, заснет от Методи Андонов. Режисьорът прави на екрана това, което още преди години е съзрял в едноименния разказ Емилиян Станев.
Тогава той казал на Хайтов: “Попаднал си на много оригинален сюжет, втори като него няма, рядко се случва. Сюжетите обикновено се повтарят, особено любовните. 5-6 са схемичките, едно триъгълниче и толкоз. А “Козият рог” е чиста вода ненапита. Има хляб за повест, за роман, а ти си го заврял в четири странички. Да напишеш една повест, докато не ти го е някой откраднал!...”
Първоначално Методи Андонов иска да снима филм по разказа “Мъжки времена”. Когато Хайтов вече е почти готов със сценария, режисьорът му се обажда, че е препрочел за кой ли път “Козият рог”. И е убеден, че това всъщност е истинският сюжет за игрален филм.
До завъртането на камерата
припламват доста
остри искри между
сценарист и режисьор
Особено след като Методи Андонов написва режисьорската си книга. И двамата са творци със самочувствие и мъже с остри характери и трудно отстъпват от позицията си.
Хайтов иска ролята на Караиван да играе Апостол Карамитев, но Андонов налага Антон Горчев. След време писателят ще признае правото на режисьора, защото вижда, че интелектуалецът Карамитев едва ли би се чувствал комфортно в дрехите на полудивия Караиван.
Но пък Хайтов успява да се пребори за Катя Паскалева, която е харесал в “Краят на песента”, вместо Мая Драгоманска, фаворитката на Методи Андонов. Филмът е заснет за по-малко от месец срещу скромните 156 хиляди лева. От премиерата през февруари до края на май той е гледан от 2 милиона и 340 хиляди зрители.
“Козият рог” е номиниран за Кан, но Турция прави свиреп дипломатически демарш, натиска всички мюсюлмански лостове и не го допуска до кинофестивала. Южните ни съседи съзират в лентата голяма антитурска насоченост, твърди Павел Писарев, тогава шеф на Кинематографията.
Въпреки усилията на Турция обаче “Козият рог” е купен от 62 държави, през 1972 г. е един от 8-те чужди филма, кандидати за “Оскар”, а през есента печели “Сребърният Хюго” на фестивала в Чикаго.
У нас има злощастието да се появи в годината, когато се честват 90 лета от рождението на Георги Димитров. На варненския кинофестивал “Златната роза” е дадена на филма за него - “Наковалня или чук” на Христо Христов. “Козият рог” печели наградата на публиката плюс приз за Катя Паскалева от ЦК на ДКМС.
През 1974 г. смъртта изпреварва Методи Андонов в желанието му да филмира и “Мъжки времена”. Кандидат за вече готовия сценарий се явява Едуард Захариев. С Хайтов се договарят освен по този разказ да снима и по разказа “Сватба” и двете отделни киноновели да излязат под едно заглавие. На своя глава режисьорът обединява двата разказа в един сценарий и през 1977 г. на екран излиза “Мъжки времена”. Писателят не е доволен от крайния резултат, нарича филма “неособено сполучлив хибрид”.
Година след “Козият рог” е заснет “Ламята” (1974) по едноименната повест на Хайтов. Филмът е притча, а режисьор му е Тодор Динов и това обяснява странния микс от игрално и анимационно кино.
В едно колибарско селище се появява ламя, която иска да се храни с младите моми от селото. Дървари, овчари и ловци напразно се мъчат да убият звяра. Но след тези опити разбират, че техен основен враг не е ламята, а боляринът Калота и придворните му.
Паралелът между болярина Калота в колибарското селище и едноличния диктатор Тодор Живков в държавата България е доста прозрачен. Почти като във филмите “Привързаният балон” или “Кит”. Но може би
идеологическите
стражи са проспали
или пък подценили аналогията между филм и действителност и “Ламята” няма извъхудожествени неприятности.
“Черешова градина” е заснет от Иван Андонов през 1979 г. по оригинален сценарий, който преди тава се играе и на няколко театрални сцени в страната. Тук и двамата автори са станали жертва на соцреализма - конфликтът е между Савата (Никола Тодев) - председател на стопанството в едно планинско село, и партийния секретар Диньо (Петър Слабаков). Финалът е отворен: докъде ще стигне противоборството мужду двамата, ще покаже бъдещето.
Още двама режисьори пробват силите си в кинематографичната Хайтова проза. Христо Христов снима “Дърво без корен” по едноименния разказ и “Към върха”, а Никола Корабов - “Орисия” по разказа “Дервишово семе”. “Аз нямам в тях участие нито за недостатъците, нито за добрите им качества”, казва Хайтов за двата филма.
През 1981 г. започва излъчването на 12-серийния филм “Капитан Петко войвода”. Хайтов пише сценария след задълбочено проучване на живота, хайдутството и личната драма на реалната историческа личност Петко Киряков. Ролята на капитана поборник прави Васил Михайлов знаменитост, а по зрителски успех сериалът надминава дори партизанския боевик “На всеки километър”.
През 1994 г., 23 . след “Козият рог” на Методи Андонов,
Николай Волев засне
своя версия
по разказа на Хайтов
Това е първият римейк в българското кино. Много зрители не приемат трактовката на Волев, но пък филмът получава “Златната роза” във Варна през 1994 г. и награди от кинофестивали в Италия, Франция, Грузия.
“Всяка награда зависи от вкусовете на журито, а изкуството не се мери на метри и килограми”, коментира тази съпоставка между двата филма режисьорът Николай Волев. Той предлага на Николай Хайтов да напише сценария, писателят го кани за съавтор.
Идеята овчарят да бъде помак е на Волев, Хайтов я приема благосклонно. “С любовта между християнка и мюсюлманин исках филмът да има по-общочовешко звучене и да може да се гледа навсякъде без предубеждение”, каза Волев.
Най-новият опит за филм по Хайтов сега прави Мариус Куркински. В основата на неговия филм е разказът “Засукан свят”. За естествен декор той избира китното ивайловградско селце “Свирачи”.