Най-популярният хълм на Истанбул носи името на френски поет

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7691149 www.24chasa.bg

“Градът на седемте хълма (тепета)”! Не, не става дума за Пловдив или за Рим, а за Истанбул. Така определят многобройните исторически хроники града край Босфора. Според географите наименованието характеризира хълмистия релеф на стария Истанбул, приемник на Константинопол, древната столица на Източната римска империя (Византия). Старинната част на Истанбул представлява полуостров, който включва на север Златния рог, на изток Босфора и на юг Мраморно море.

А според историците числото 7 не е случайно - смята се, че е, за да покаже родствената връзка между Рим, чиито хълмове също са седем, и древния Константинопол, когото наследява Истанбул.

Заговорите ли с кореняк истанбуллия (вярно е, че останаха малко такива, но това е друга тема), непременно и с гордост ще ви изброи имената на седемте тепета, които се смятат символи на старинния Истанбул - Топкапъ, Чемберлиташ, Беязът, Фатих, Явузселим, Едирнекапъ и Коджамустафа паша. Десетки известни турски поети са посветили най-хубавите си стихове на “града със седемте хълма Истанбул”, които са издадени в специална антология.

Урбанизацията, моловете, хотелите, които се нароиха като гъби след дъжд, промениха доста географския релеф на старинната част на мегаполиса. Много млади хора, а и туристи сега трудно могат да си представят, че площадът Беязът край Капалъчаршъ, където се намира истанбулският университет, най-старото учебно заведение на Турция, наследник на Магнаурската школа, е бил живописен хълм с просторна гледка към Босфора. Сега само джамиите, които се извисяват величествено върху всяко едно от седемте тепета, напомнят хълмовете на мегаполиса.

В Истанбул обаче

има един хълм,

който не е обозначен

на географските

карти

Но и млади, и възрастни ще назоват без колебание името му, дори ще ви упътят безгрешно как да стигнете до него и непременно ще го назоват също като символ на Истанбул.

Казва се Пиер Лоти хълм (по-правилната транскрипция е “хълмът на Пиер Лоти” според турското название “Пиер Лоти тепеси” - б.а). За отбелязване е, че е единственият хълм с име на чужденец, чиято популярност е останала непокътната от XIX в. до наши дни. Хълмът си има и запазена марка - това е старинно кафене с име “Пиер Лоти”.

На височина 55 метра от морското равнище са разположени масички, покрити с кокетни карирани в червено и бяло покривки, и ниски столчета, които почти винаги са заети от хора, главно двойки, чевръсти сервитьори, които разнасят кафе или чай. А под краката ви се открива една от най-красивите гледки към Златния рог, перлата на Истанбул, която буквално спира дъха. Ако евентуално навън вали или е студено, не е беда, кафенето има и закрито помещение, откъдето се откроява същата панорама.

Легенди и лични истории се преплитат в историята и името на това място. Споменава го още през Средновековието прочутият пътешественик Евлия Челеби, познат и по българските земи с произведението си “Сеяхатнаме”, издадена и на български език под заглавие “Пътепис”.

Но истинската му слава ни връща към XIX век. Годината е 1876 г. На кея Кабаташ (днешната морска гара на Истанбул) акостира френска корвета. От нея слиза млад морски офицер. Името му е Луи Мари-Жулиен Вийо, но в литературата се подвизава с псевдонима Пиер Лоти. Заради литературните му заслуги е приет за член на Френската академия. Истанбул е първото служебно назначение на френския офицер, но не и последно.

Впечатлен от живота в османската столица, той ще се завръща много пъти, оставайки да живее в нея за различни периоди от време. В Истанбул написва романа си “Азияде”. А през 1913 г. издава книгата “Агонизираща Турция”, в която открито симпатизира на османската империя и критикува Запада. Заради тези си възгледи Пиер Лоти е недолюбван от българските писатели начело с Иван Вазов, който остро го критикува.

Легенда разказва, че Пиер Лоти бил влюбен в една омъжена ханъма, прототип на героинята в “Азияде”. За да се вижда тайно с изгората си, той се качвал на хълма, където се намира кафенето. Закътано сред зеленина, било идеално място за тайни срещи далеч от хорските очи, но с прекрасна гледка към Златния рог, където поетът пишел романтичните си стихове.

А друга легенда, която почива върху твърдението, че Пиер Лоти бил гей, разказва, че

французинът бил

влюбен в млад

наложник на

османски паша

(генерал от армията). Когато пашата научил за връзката, вместо да се разсърди, му дарил хълма и построил известното кафене.

Османлиите не остават безразлични към Пиер Лоти заради книгата му La Turquie Agonisante (“Агонизираща Турция”), в която открито се изявява като техен приятел.

При едно от посещенията си в Истанбул е посрещнат с почести на морския кей Топхане лично от султан Решат.

А в последващите години, когато открито заявява симпатии към националноосвободителното движение начело с Ататюрк и критикува окупаторската политика на Франция, спечелва симпатиите на турската общественост.

На 4 октомври 1921 г. депутатите от Великото национално събрание на Турция изпращат благодарствено писмо на Пиер Лоти, с което е обявен за почетен гражданин на Истанбул, една улица в града е наречена на неговото име, а с решение на общината Еюп любимото на писателя кафене и хълмът са наречени на негово име.

Име, което устоява

дори на политически

кризи

Преди време беше направен опит от някои среди да променят името на хълма, внесено бе предложение в общинския съвет на общината Еюп. Предлагаха вместо Пиер Лоти да се казва Еюпсултан тепеси (хълмът на султан Еюп). Но истанбуллии дори по времето на политическата криза с Париж заради защитата на бившия френски президент Саркози на т.нар. арменски геноцид (тогава турците налагат бойкот на френските стоки), не позволяват популярният хълм да бъде прекръстен.

Забележителностите на Истанбул също както времето си имат сезони, в които се посещават масово - цъфналите лалета и паркът Емиргян и площадът Султанахмет през пролетта или разходката с файтони на Принцовите острови през лятото, или Желязната църква “Свети Стефан” на брега на Златния рог по Коледа.

Но хълмът с кафенето Пиер Лоти е изключение. По всяко време на годината не секва потокът от посетители - туристи и местни хора. Известно е и като предпочитано място за срещи на хора от консервативните среди - ще видите забулени девойки да се разхождат, хванати ръце за ръце с младежи или усамотили се в някой ъгъл - неща, които не биха могли да си позволят на други места. Вероятно оттук идва популярното сред местните хора име Хълмът на влюбените.

Хълмът Пиер Лоти, който не фигурира на географските карти, обаче си има и специален ден в годината, на който масово се посещава от хора от различни възрасти и националности. Това е датата 14 февруари, Денят на свети Валентин или Денят на влюбените. Какво по-хубаво преживяване от това да се насладиш на залеза на слънцето, което обагря в златно жълто Златния рог (откъдето идва една от версиите за названието на залива), прегърнал любимия човек или в приятна, а може би и емоционална разговорка да изпиеш чашка ароматно турско кафе, чийто вкус ще остане задълго, както се казва в популярната турска поговорка -

“Едно турско кафе

се помни 40 години”

Как да стигнете до хълма с известното кафене ли? Има кабинков лифт (телефериг) от брега Еюп, който ви изкачва до 55 метра височина. Лифтът се движи от 8 до 22 часа през интервал от 5 мин, ползва се електронна карта, наречена “Истанбулкарт”, която важи за всички превозни средства на градския транспорт на мегаполиса.

По времето на Пиер Лоти кафенето е било обзаведено с няколко табуретки и печка за варене на турско кафе. Днес мебелировката е по-модерна, но все пак е запазена в стил от XIX век. Тук може да се насладите на невероятната панорама към Златния рог както през деня, така и вечерта, да изпиете едно турско кафе или чай, да поиграете на табла, пушейки наргиле. Още стоят големите кахлени печки, кръглите софри, миндерите, а стените са окичени със снимки, като в центъра е литография на самия писател.

Всъщност хълмът Пиер Лоти днес представлява комплекс, в който се помещава историческото кафене, а също наргиле парк, ресторант “Азияде”, кафе тераса, бутик, хотел и дюкянчета, където се продават различни сувенири, главно ръчна изработка.

Часовете, прекарани сред легенди и действителност в този живописен кът на мегаполиса Истанбул, минават неусетно. Слънцето вече е потънало във водите на Златния рог, а изгрялата в небето месечина подсеща, че е време за връщане.

И неволно си припомняш стиховете на един друг поет, Бехчет Кемал Чаглар, посветил най-хубавите си творби на живописния град край Босфора: “Какво разбира душата от любов, ако тя не обича Истанбул”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

В Гърция се премести Лора Крумова. Бившата водеща на "Комбина" реши да избяга от родината за неопределен период. Журналистката и цялото й семейство вече живеят на остров Лемнос. През 2018-а Лора излезе в майчинство, за да се грижи за дъщеричката си Мина и повече не си намери ново място в тв ефира.

Труп на бебе делфинче изплува на централния плаж във Варна. Мъртвото животно е забелязана вчера рано сутринта. След сигнал от разтревожени хора екоинспекцията в морската столица ще направи проверка по случая. Служители ще свалят биометрични данни на бозайника, за да установят причината за смъртта. 38 са загиналите китоподобни по нашето Черноморие

С нова порция обвинения се сдоби соченият за дясна ръка на Божо Кравата крими герой Иван Терзийски-Веждата. Наред с делото за участие в наркобандата на Божидар Кузманов Веждата застава пред Темида и заради нападение над ченгета. Повод е предотвратен опит да се саморазправи със съпругата си Розалия. Като бонус към това Веждата ще отговаря за закана