Френската посланичка живяла 3 г. в покритата с джунгла Гвиана с най-малкото от 4-те си деца

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7705068 www.24chasa.bg
Г-жа Флоранс Робин СНИМКИ: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Флоранс Робин искала да отиде на място, където има опера на високо ниво.

Тя е бивш преподавател по физика, доктор по философия и висш ръководител в образованието

Имам стар навик да ставам първата жена на постовете, които съм заемала в кариерата си, след като престанах да преподавам.

Така Флоранс Робин с усмивка отговаря на въпроса как се чувства като първата жена - посланик на Франция у нас, след демократичните промени. За Нейно Превъзходителство обаче няма женска и мъжка дипломация, има работа, която трябва да бъде свършена, и отговорности, които да бъдат оправдани. И все пак биографията ѝ е по-скоро изключение от нормата.

Единствено

момиче във випуска

си в университета

в Кашан, където завършва физика, години по-късно тя става първата и единствена жена - генерален инспектор на Националното образование по физика и химия, а впоследствие и първата жена - генерален директор на училищното образование във Франция – пост №2 в Министерството на образованието.

Нейно Превъзходителство не крие, че се чувства като във водовъртеж, откакто пристига в София преди по-малко от месец, защото за кратко време се е срещнала с много хора. Още първия уикенд заминала за Велико Търново за тържествата за независимостта на България и пътьом разгледала манастирите около старата столица.

Останала очарована

и от красотата

на Арбанаси

А когато поискала да разгледа разкопките на римския град Никополис ад Иструм, ѝ се случило нещо неочаквано и забавно. “Казах на пазача там, че съм посланичката на Франция, а той изведнъж се обърна и побягна. Чудех се, какво ли съм направила, но след малко човекът се върна с кметицата на близкото село Никюп, която също дойде на бегом, за да ми каже колко е щастлива да ме види. Оказа се, че през май те са се побратимили със село в Нормандия, което познавах, защото е в район, за който съм отговаряла в сферата на образованието. Ето една малка среща, която показва съвсем конкретно солидността на връзките между България и Франция”, казва г-жа Робин.

Преди да тръгне

за София, тя

имала среща с

Еманюел Макрон

Френският президент ѝ заръчал да насочи усилията си към т. нар. от него обновяване на двустранните отношения.

“Ние сме членове на ЕС и мултилатерализмът е много важен, защото заедно сме по-силни, но не трябва да бъдат неглижирани двустранните връзки между държавите в ЕС и в частност между Франция и България. Това поиска той от мен. Задача, която поех с ентусиазъм, защото има още много неща, които да се направят между нашите две страни”, продължава Нейно Превъзходителство.

Флоранс Робин е родена на 12 август 1959 г. в Париж, но корените ѝ са от граничната с Германия област Алзас. Постът ректор (ръководител на националното образование в определен регион - б.р.) на академията Нанси-Мец, който тя напусна, за да поеме назначението си в София, я върнал в Североизточна Франция, откъдето произхожда семейството ѝ. Баща ѝ е преподавател по математика и това донякъде обяснява защо решава да се насочи към физиката. 

“Точните науки ми изглеждаха най-директният ключ към познанието на света. Бях добра в тези дисциплини - човек естествено се насочва към това, за което има талант. Но когато трябваше да избирам какво да уча в университета, много се колебаех дали да не се спра на философията. Тогава моите преподаватели ми казаха, че имам шанса да съм много добра в математиката и физиката, където винаги има работа, а по-късно, ако желанието ми се запази, бих могла да уча и философия. Послушах ги и не съжалявам.”

Докато преподава физика и химия в подготвителните класове, в които гимназистите целенасочено се готвят за прием в елитните френски висши училища, Флоранс Робин прави докторат по епистемиология – клон от философията, който би могъл да се опише като наука за познанието.

През 2009 г. тя поема поредното предизвикателство в живота си – приема да замине на хиляди километри от Париж, за да ръководи орбазованието във Френска Гвиана. С нея тръгва и дъщеря ѝ,която е най-малкото от четирите ѝ деца. “Когато министърът ми предложи тази изключително тежка мисия, той очевидно нямаше идея

кой друг би бил

достатъчно луд,

за да я приеме

Казах “да”, без да мисля. Но когато видях на картата колко далече е Гвиана от Париж, и че 90% от територията е покрита от амазонската джунгла, си дадох сметка, че е трябвало да помисля повече. Това е невероятна страна, в която се влюбих. Страна на огромни трудности и на прекрасни хора, към които се привързваш. Дъщеря ми беше малка и това преобрази живота ѝ. Тя видя един различен мултинационален свят, в който се говореха десетки езици в междучасието, а много деца бяха настанени в приемни семейства, защото живееха по поречието на реката и нямаше как иначе да идват на училище. За мен и за нея това бе уникално преживяване. Няма как да не бъдеш белязан от него след

3 години, в които се

придвижваш с пирога

и спиш в хамак

между дървета в джунглата”, спомня си посланичката. 

След завръщането си във Франция тя е ректор на академиите в Руан и Кретей, а през 2014 г. става вторият човек след министъра на образованието, като отговаря за реформата на училището. Поредният скок в дълбокото, като се има предвид, че в системата на френското образование работят 1 млн. души.

При това кариерният възход на г-жа Робин се съчетава със задълженията на многодетна майка. “Децата ми знаеха от малки, че професионалният ми успех и ангажиментите ми в различни области са много важни за мен, но им дадох да разберат също, че това по никакъв начин няма да им отнеме любовта и вниманието на майка им. Важно е да сте до децата си, когато имат нужда от вас. В тези моменти човек трябва да е способен да зареже всичко, защото това ще ги убеди, че те са най-важното нещо на света. Децата ми знаят, че че могат да разчитат на мен, но това не се мери с хронометър”, разкрива френската посланичка.

Днес двама от синовете ѝ са специалисти по компютърна сигурност, третият обикаля света като моряк и когато тя е в Гвиана, ѝ идва на гости с платноходка през Атлантическия океан. Дъщеря ѝ учи политология и иска да се занимава с международни отношения.

В интервю преди години Флоранс Робин признава, че е склонна да поема рискове. “Аз съм човек, който върви напред с голямо доверие в крайния резултат. Не позволявам да ме спират аргументи от типа - ще е много трудно, невъзможно е. Работя с абсолютното убеждение, че когато целите са добре поставени и имат смисъл, трябва да се стигне до консенсус и колективна работа, за да бъдат реализирани. Имам истинска воля да действам”, разкрива характера си тя.

Назначението си като

посланик в България,

което е прецедент

за човек извън

системата

на външното министерство, тя приема като признание за уменията, които един високопоставен държавен чиновник с големи отговорности в сферата на образованието придобива в течение на професионалния си път. 

“Във външното министерство ме познават добре, изпращали са ме на много мисии в чужбина. Работила съм за Европейската комисия, за ЮНЕСКО и ООН. Обучението, висшето образование и изследванията са области, в които човек се сравнява непрекъснато, работи се в многонационални екипи на европейско и международно ниво. На определена степен на отговорност е задължително да бъдете способни да дискутирате с всички, да чуете различните мнения. Към това се добавя и навикът да ръководите големи екипи и да карате хората да работят заедно – умения, които в дипломацията са много важни”, смята г-жа Робин.

Тя споделя още, че четенето е голямата ѝ страст. “Но най-важното ми предварително условие бе да отида на място, където има опера на високо ниво, защото обожавам операта. Така че съм на правилното място”, усмихва се пратеничката на Париж.