Леонардо да Винчи - предшественик на екодизайна

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7706314 www.24chasa.bg
Дърво от черница, затворено в додекаедър, пред Палацо Векио във Флоренция СНИМКИ: ФЕЙСБУК

Гениален ботаник, той пръв свързва пръстените на дървото с възрастта му

Леонардо да Винчи е смятан за предшественика на ботаниката – пръв разбира огромното значение на растенията, които изучава отблизо. Затова и много детайли в картините му могат да се определят спокойно като портрети на растения.

Изследванията на гения от Винчи върху растителния свят могат да се видят в откритата наскоро изложба във Флоренция по повод 500 г. от смъртта му . Тя се намира в комплекса “Санта Мария Новела” и ще бъде отворена до 15 декември.

В нея може да се проследят проучванията на Леонардо върху дендрологията (наука за дървесните растения), следвайки пръстените на дървото, историята на човечеството, фототропизма (естественото ориентиране на растенията към светлината), геотропизма (ориентирането на растенията въз основа на гравитацията) и начините, по които природата се адаптира към околната среда.

Илюстрирана е и теорията за постоянните притоци във вътрешността на едно дърво (неслучайно се нарича “принципът на Леонардо”). Изложбата включва и преосмисляне на прочутия Витрувиански човек на Леонардо, който е начален пункт в размислите за равновесието между човека и природата. Впечатляваща е и инсталацията, посветена на

връзките между

всички елементи

на живата

система,

които са били добре познати на художника.

Куратор на изложбата е Фритьоф Капра, физик и изследовател на гениалния творец. “Леонардо е започнал да изучава водата, а не биологията, за да разбере живота. Водата носи лимфа на растенията, на тъканите на човешкото тяло. Тя обработва скалите, превръщайки ги в пясък, и допринася за създаването на хумус, който прави земята плодоносна.

В картините на Леонардо всичко това може да се види – в Джокондата и в “Мадоната на скалите” например художникът е изобразил водата и скалите. За Леонардо всичко е било една-единствена система – вода, скали, растения, човешко тяло и душа”, казва Капра. Сегашната изложба обаче се концентрира единствено върху най-слабо познатия аспект на Леонардо – изследванията му за растенията.

В изложбата може да се види и додекаедърът на Леонардо - многостен с 12 стени, обгърнат с богата растителност. Специална секция е отделена и на филотаксиса, който Леонардо също е разбрал – или

как растенията

се движат в

пространството,

следвайки математически закони и в търсене на възвишената искра на живота и красотата. 

През 1509 г. математикът Лука Пачоли публикува във Венеция De Divina proportione – този труд в три тома се опитва да разкрие тайната на хармонията на формите. Леонардо сътрудничи с Пачоли за изобразяването на различните многостени (полиедри) в перспектива. Геният сътворява триизмерни изображения на правилни многостени, окачени и държащи се единствено на тънка лентичка под надпис с главни римски букви.

“Леонардо винаги е мислел в оптиката на връзки, модели и контекст.

Според него разбирането на даден феномен означавало свързването му с други феномени посредством нещо подобно на схеми. Т.нар. системна мисъл е свързана с мрежи, което в наши дни е безкрайно необходимо, тъй като никой от сегашните глобални проблеми – енергия, околна среда, климатични проблеми, неравенство в икономиката,

не може да

бъде разбран

изолирано”,

казва пред в. “Кориере дела сера” физикът и изследовател на гения Фритьоф Капра.

Според него и в трите измерения на своята синтеза – изкуство, наука и дизайн, Леонардо използва живата природа като свой ментор и модел.

Днес например той се преоткрива в практиката от екологичния дизайн. Леонардо прави това, което опитват днешните екодизайнери, още преди повече от 500 г.

Геният отива дори отвъд – в дизайна на измислените от него летящи машини опитва да имитира правилата на природния свят – например полета на птиците.

Когато рисува механичните крила на машините си, имитира анатомичната структура на птичите крила по много прецизен начин. Когато проектира вили и сгради, той обръща изключително внимание на движението на хора и стоки през тях. С други думи,

гледа на

градовете като

на организми,

в които хора, материални блага, храна, вода и отпадъци трябва да “текат” свободно и перфектно, казва още Капра. 

Мястото на изложбата за Леонардо и ботаниката не е случайно. Именно в домениканския манастирски комплекс навремето Леонардо работи върху някои от творенията си. За една година – от 1504-а до 1505-а, геният дори е разполагал със свое ателие в Папската зала, която е сърцето на манастира – това е първата готическа сграда във Флоренция.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Забързано всекидневие има журналистката Маргарита Михнева, видя зоркото око на "България Днес". Телевизионерката е забелязана да чака тролей на столичния булевард "Г.С. Раковски". Заради липсата на достатъчно време, докато седи на спирката, Михнева похапва храна, която вади от чантата си. Веднага след като пристига тролеят

Драмата с изчезването на дупничанина Янек Миланов излезе извън пределите на България. За най-вероятното отвличане на 43-годишния мъж подробно разказа френският в. "Льо Монд". Материалът за часове е разпространен в десетки чужди сайтове, включително в бивши френски колонии, сред които Мадагаскар. Текстът със заглавие "В България брат е изправен

С електронна гривна за проследяване е закичена Маринела Арабаджиева, научи "България Днес"! По разпореждане на шефа на апелативния спецсъд, съдия Георги Ушев, бизнес дамата остава вкъщи под домашен арест, но със специалното устройство, за да е сигурно, че няма да се укрие. Темида се смилява над нежната половина от милионерското семейство заради