Анализи и идеи на 14 публични личности и интелектуалци за 30 г. BG преход

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7825932 www.24chasa.bg

Сред тях са Иван Кръстев, Андрей Райчев, Емил Хърсев, Искра Баева

Сборникът със статии „Преходът. България 30 години по-късно” (ИК "Сиела"), в който 14 български публични личности и интелектуалци споделят идеи и наблюдения за българския преход към демокрация излезе на 1 ноември - Деня на народните будители.

Полифонична,стегната, любопитна,блестяща като замисъл равносметка на постигнатото и непостигнатото в различни области на обществения живот в България през последните трийсет години, определяни от едни като завършил, от други като незавършил, от трети като перманентен преход от диктатура към демокрация.

Будният читател няма как да не познава авторите на статиите в сборника, а те (по азбучен ред, от А до Н) са: Александър Андреев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Антоний Тодоров, Антонина Желязкова, Георги Лозанов, Евгений Дайнов, Емил Хърсев, Иван Кръстев, Иван Стамболов-Сула, Искра Баева, Мария Василева, Михаил Иванов, Николай Михайлов.

Очевидно е, че представените автори имат различни политически убеждения. Всеки от тях предлага различен ракурс към миналото и настоящето, вижда началото и края на периода в различна светлина, извежда от съпоставката различни заключения.

Откровенията им (иска ни се да вярваме, че текстовете са безпристрастни, поне доколкото е възможно) свидетелстват за многообразието на свободно изразените възгледи, становища и тълкувания на демократичния процес в България. Ако има нещо, което да ги обединява, то това е опитът им да видят доброто в недотам доброто и да извлекат от него възможност за бъдеще.

Макар да не съществува „интелигентен оптимизъм”, ако следваме логиката на д-р Николай Михайлов. Според него днешният нормативен оптимизъм изглежда съвсем неуместен предвид „глобалното лекомислие“. Верен на искрящото си красноречие, богословът психиатър не се поколебава да обвини т. нар. политически елит в бездарен конформизъм и заключва, че „старата комунистическа аристокрация е аристокрация на властта, новата – на парите и властта”.

Александър Андреев, журналист, писател и преводач, преместил се от улица „Московска“ в София на улица „Европа“ в Берлин, разсъждава дали днешна България заслужава политици като Желю Желев, или съвсем закономерно пуска на сцената цял рояк духовни провинциалисти и политически джуджета, чието въображение стига само дотам по празници да обличат грозни и нехигиенични етно дрехи и да говорят на избирателите измишльотини за „славното минало“.

Андрей Райчев и Кънчо Стойчев разглеждат „сюжетите” на прехода и обобщават, че постпреходният масов човек у нас само привидно има калейдоскопично мислене. Той мисли на „фрагменти“, дори травмите му не са логически подредени. Политологът Антоний Тодоров смята, че България е част от дебата за реформирането на либералната демокрация, който има за цел да я предпази от рухване под натиска на радикалния популизъм или да не се трансформира в „нелиберална демокрация“.

По думите на финансиста Емил Хърсев с налагането на паричния режим на валутния съвет е отбелязано началото на последната фаза на прехода поне що се отнася до паричната и банковата система.

Изкуствоведката Мария Василева се фокусира върху промените с света на визуалните изкуства.

А видният историк и преподавател Искра Баева смята, че липсата на реален опозиционен потенциал в България показва пределно ясно до каква степен българският политически елит (управляващите тогава и техните обществени опоненти) е бил неподготвен за големите промени, които предстоят. Това е и едно от възможните обяснения за неуспехите на България в годините на прехода.

Османистката Антонина Желязкова констатира, че за 30 години кръгът на надеждите и разочарованията от „промените” се е затворил. И предупреждава, че няма национализъм, който да не конструира враг, защото риториката на национализма по презумпция е враждебна.

Философът и медиен експерт Георги Лозанов напомня, че бившата номенклатура с помощта на бившите тайни служби използва физическата сила на спортистите от школите към комунистическите силови министерства, за да създаде властовата йерархия на прехода.

Иван Кръстев, известният философ и политолог, прави преглед на общо взето безплодните протести у нас през последните години, поставяйки ги в по-широк международен контекст.

Не по-малко любопитна е гледната точка на физика Михаил Иванов. Той вярва, че отстраняването на социалдемократите в началото на промените лишава и до днес политическия живот в България от автентично ляво. Като допълва, че в политическия пейзаж липсва и автентично либерално присъствие.

Навярно ще ви изненадат някои наблюдения и оценки на политолога историк Евгений Дайнов, който и тук не ни спестява хапливата си ирония.

А филологът Иван Стамболов-Сула разглежда мита за демокрацията като безспорна ценност. Защото „не този капитализъм, и не тази демокрация очакваше да намери българинът от другата страна, когато влизаше в кривия макарон на прехода.”

При голям интерес в литературен клуб "Перото" се състоя представяне на сборника в присъствието на авторите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Нападателят на "Барселона" Антоан Гризман (28) може да напусне клуба, съобщава каталунският вестник "Спорт". Френският национал не се чувствал щастлив в "Барселона" и е готов да си тръгне след края на сезона, твърди изданието. Въпреки спекулациите относно бъдещето му на "Камп Ноу" Гризу се закани, че ще даде всичко от себе си в тренировките

Психоложките Лилия Стефанова и Кети Вандова са използвали основно групова терапия в националния отбор. Преди това те са имали индивидуални разговори с всеки един от играчите. Двете психоложки бяха въвлечени в сексскандал от Николета Лозанова. Плеймейтката нарочи терапевтките, че са прекалено секси и ходят много разголени по време на лагери с

Селекционерът на Испания Роберт Морено е освободен и на негово място се завръща Луис Енрике. Лучо ще води Испания на Евро 2020. Енрике напусна преди пет месеца заради трагедията с болестта на дъщеря си, която почина през септември. Президентът на Испанската футболна федерация Луис Рубиалес даде пресконференция, на която официално потвърди новината