Радина: Когато снима, сякаш влиза в друг свят Надежда: Посветих филма "Ирина" на майка ми

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7855946 www.24chasa.bg
Надежда Косева и майка й арх. Радина Гешева СНИМКА: Десислава Кулелиева

Дебютният игрален филм на дъщерята

продължава да печели награди.

Майката реновира кабинета на

В Котбус, Германия филмът
В Котбус, Германия филмът "Ирина" е с две отличия. Мартина Апостолова (вляво) печели наградата за най-добра актриса, а Надежда - за най-добър дебют на режисьор

Сергей Станишев като премиер

Актрисата Ирини  Жамбонас в кадър от филма
Актрисата Ирини Жамбонас в кадър от филма

Надежда Косева

Интериор, създаден от архитектурно ателие
Интериор, създаден от архитектурно ателие "Радина Гешева"

Надежда Косева е родена в София на 19 септември 1974 г. Завършва режисура в НАТФИЗ при проф. Георги Дюлгеров. Автор е на новелата “Ритуалът” в международния омнибус “Поколение: изгубени и намерени”, на късометражния филм “Омлет” и на новелата “Старецът и морето; в българския омнибус “8 минути и 19 секунди”. Заедно със Светла Цоцоркова е продуцент на игралните ленти “Буферна зона” с режисьор проф. Георги Дюлгеров, “Жажда” на Светла Цоцоркова и “Кораб в стая” на Любомир Младенов. “Ирина” е нейният дебютен пълнометражен игрален филм.

Арх. Радина Гешева

Радина Гешева е родена в Плевен на 3 ноември 1946 г. Завършва архитектура в София. Работи предимно в сферата на интериорния дизайн. Автор е на жилищни и офис пространства в България, Австрия и САЩ.

Нейни интериори са публикувани в най-престижните български издания за архитектура, носител е на множество награди в областта. Собственик е на архитектурно ателие, което носи нейното име.

- Какво дете беше Надежда, г-жо Гешева?

Р. Г.: Дете като всички - ту непослушно, ту послушно. Много ми помагаше в къщната работа. Разбираше ме в някои по-трудни и критични моменти. Понякога правеше каквото си поиска - вземаше си самостоятелно решенията за много неща. Тогава пък аз заставах зад нея, защото смятам, че човек трябва да подкрепя тези, които обича.

- Каква майка е Радина Гешева, Надежда?

Н. К.: Отношението към родителите генерално се променя, когато самият ти станеш родител. Особено когато си жена и станеш майка. Тогава започваш да произнасяш думата “мамо” по малко по-различен начин и с малко по-различна интонация. Това е моментът, когато самият ти осъзнаваш какво е да си родител. Има един японски режисьор, който в един от филмите си казва великата реплика: “От всичко най-трудно е да възпиташ човек”. Тоест да го родиш и да го отгледаш физически, е много трудно, но най-трудното всъщност е да го възпиташ...

- Как трябва да се възпитава човек?

Н. К.: Мисля, че предимно с личен пример. Това, което им говориш е едно, но това, което правиш, е много по-важно. Мога да кажа за майка ми, че тя е много силен пример. Винаги ме е учила да се боря, да вярвам в себе си, да вземам сама решения, но и сама да нося отговорност. Когато си възпитан по този начин - с абсолютното съзнание, че до теб има човек, който те обича въпреки всичко и на всяка цена, всичко е много по-леко. Държа да кажа, че филмът “Ирина” е посветен на майка ми.

- Защо?

Н. К.: Защото колкото повече раста или остарявам, си давам сметка колко много ми е дала тя и че винаги съм искала да и кажа благодаря! И тъй като съм човек, който се занимава с кино - това е моето изразно средство.

- А вие как приехте това посвещение, Радина?

Р. Г.: Ами като прекрасно изживяване, разбира се. Като израз на отношението на дъщеря ми към мен. Ние двете сме силно свързани. Хубаво е от време на време и да си го казваме. Така го приех. Преди време, когато снимаше новелата “Омлет”, тя също ми каза, че в много голяма степен е мислела за мене.

- Надежда, каква искахте да станете?

Н. К.: Откакто се помня, исках да се занимавам с кино.

- Какво отключи тази любов към киното?

Н. К. Не мога да ви кажа. Може би заради изконното желание да разкажеш за света, който виждаш... Спомням си, че правех театрални постановки в училище. Спомням си също, че когато започнах да споделям тази си мечта, нямаше много жени режисьори. Въпреки че в българското кино имаше такава традиция - Бинка Желязкова, Мариана Евстатиева-Биолчева, Иванка Гръбчева, Адела Пеева... Но пак съществуваше предубеденост, която с годините беше разрушена.

- Вие искахте ли дъщеря ви да тръгне по вашия път и да стане архитект?

Р. Г.: В общи линии, да ви призная - не. Исках тя да се занимава с това, което на нея й харесва. Много неща съм обсъждала с нея и тя има много вярна преценка за моята работа. Но смятам, че човек трябва да отива там, където е сърцето му.

- И все пак - насърчавахте ли я по някакъв начин?

Р. Г.: Когато Надя беше ученичка, изведнъж каза, че иска да се занимава с фотография. Насърчих я - прекрасно, занимавай се. След това каза, че иска да учи философия и аз отново я подкрепих - добре, учи. Изкара един или два семестъра в СУ и каза: “Всичко, което ми е интересно от философията, аз мога да си го прочета, а това, което ми преподават, не ми е интересно...” Накрая каза, че иска непременно да се занимава с кино. И си намери мястото.

- Не са ли много 9 години за заснемането на един филм, както е при вас с “Ирина”?

Н. К.: Разказването на истории не е като продаването на картофи. За един картоф е ясно, че го засаждаш напролет, поливаш през лятото и на есен вадиш картофите от земята. Колко време ще отнеме узряването на една история, никой не може да каже. Когато завършвахме НАТФИЗ си казвахме, че трябва да променим системата - няма да чакаме да станем на по 40 години, за да дебютираме. Тогава 40 години ни се струваха космическо бъдеще.

Много неща наистина се промениха и все повече млади колеги дебютират. Това е прекрасно. Но всеки си има личен път и аз се радвам, че стана така. Режисурата не може да бъде отделена от живота. Всеки ден, който ние живеем, по някакъв начин ни носи някакво познание за света и за нас самите. И то - съзнателно или не, е вплетено в разказа, който даваме.  Много са, разбира се, тези 9 години, но... какво от това?

- Какво й струваше на Надежда заснемането на филма “Ирина”?

Р. Г.: Свидетел съм още от самото начало - много преработки на сценария, много различни посоки, много различни усещания... Фактът, че

филмът се казваше

“Сделка”, а стана “Ирина”,

може да ви подскаже до каква степен нещата са се променили. В хода на снимките също непрекъснато имаше някакви промени. Аз имам толкова проблеми за решаване в моята работа, че това, което можех да направя, бе да и подам рамо...

Н. К.: Човек си дава най-вярна равносметка за пътя, който е изминал при направата на един филм, и за хората, с които се е срещнал, когато тръгне да пише финалните надписи. Аз започвам да си правя списък от първия ден на подготовка - винаги има някой, на когото забравяш да благодариш. Толкова години минават, че... Човешко е да забравиш и заради това си записвам.

И като блесне накрая “барабанът” и видиш всички имена на хора, с които си работил, си даваш сметка какъв път всъщност си извървял. И как всеки един от тези хора по някакъв начин е повлиял на филма и на тебе. И според мен това е едно от най-прекрасните неща в тази професия - че ни среща и запознава с толкова много и толкова различни хора.

- Имахте ли притеснение от филма на Милко Лазаров “Отчуждение”, който също разказва за продаване на бебе?

Н. К.: Не. Отнасям се с огромно възхищение и уважение към Милко и към неговия талант, към неговата работа. Но вижте - ако трима режисьори хванат не една тема, а един и същи текст, ще излязат три различни филма.

Тоест страхът от това да разкажеш нещо познато е абсолютно безсмислен. Всички истории вече са зададени. И така, както пътят е по-важен от целта, така и по някакъв начин по-съществено е как разказваш. Това според мен прави един филм различен.

- Колко награди досега спечели филмът ви “Ирина”?

Н. К.: Не знам. Не ги броя.

Р. Г.: Аз ги броя. Над 20 са!

- Те повече ли са от наградите, които вие сте получили като архитект?

Н. К.: Аз да кажа. Защото тя не ги брои. (Смях.) Не е по-голям.

Р. Г.: Ние сме имали много смешни ситуации с моята дъщеря. Веднъж тя трябваше да получи награда за филма “Поколение: загубени и намерени” в Бургас. Журито беше взело решението за наградата сутринта и само след няколко часа беше церемонията за закриване на фестивала “София филм фест” на брега. За да стигне навреме дъщеря ми, единственият вариант беше аз да я закарам с колата. И беше газ, газ, газ... Жоро Дюлгеров ни звънеше по телефона: “Къде сте?”... “Минахте ли Петолъчката?”... В крайна сметка стигнахме навреме и всичко мина нормално. Но на коктейла след церемонията някой попитал Надежда: “Абе как така майка ти е тука, в Бургас... аз сутринта я гледах по една от телевизите от студиото й в София?” (Смях.)

- Какво кино обичате?

Р. Г.: Обичам хубавото кино. Не мога да го формулирам по никакъв начин. По същия начин по който не мога да формулирам какъв тип музика харесвам. Харесвам кино, което да ме вълнува. Не толкова да ме забавлява, колкото да ме развълнува.

Н. К.: Старото. Много са малко съвременните филми, на които се възхищавам. Обичам Куросава, обичам Бъстър Китън, обичам Кешловски... Обичам кино, което не разчита само на историята, която разказва, а което създава свой, поетичен киноезик. Харесвам поетично кино.

- Знам, че се готвите да снимате следващия си игрален филм. Какъв ще е той?

Н. К.: Новият филм е голямо изпитание за мен. То не че всеки филм не е изпитание... Харесва ми, че е изключително различен от “Ирина”. Героите са мъже, темата на филма е много различна. Занимава се и с отношенията между човека и природата, което ми се струва, че е изключително актуално и към ден днешен. И тъй както ме е учил проф. Георги Дюлгеров, естетиката произтича от смисъла на филма - цялостната естетика ще много различна от тази на “Ирина”. Цялото действие се развива на Дунава и разказва за човешките страни в животните и за животинските страни в човека.

- Как се казва филмът?

Н. К.: Казва се “Божек”, това е името на главния герой. С “Ирина” има и прилика - действието е съсредоточено върху един герой, няма разпиляна драматургия. Но всичко останало ще бъде много по-различно. Това, от една страна, е хубаво, защото е нова провокация, но от друга, е непознато и затова - страховито.

- Кое му е страховитото?

Н. К.: Когато човек е опитал нещо, което работи и стига до зрителя - а това според мене е мерната единица, новото е малко несигурно. Но пък изпитанията ни карат да се чувстваме живи.

- Променя ли се по някакъв начин Надежда, която влезе в заснемането на нов филм?

Р. Г.: О, да! Сякаш навлиза в някакъв друг свят. Започва да отговаря все по-едносрично. Телефонът й в повечето случаи е изключен. Налага се да звъня на мъжа й и да питам как е, къде е, знае ли нещо за нея.

Даже детето си

не вижда редовно

Но има и дни, когато й се говори. За “Ирина” например ми показваше снимките на актьорите от кастинга. Разбирах, че тя иска аз да кажа мнението си, но след това тя ще си вземе нейното решение. По същия начин и аз с моите хора в ателието обсъждам проектите. Всеки казва различни неща и така може би накрая вземам по-правилното решение.

- Вярно ли е, че сте аранжирали кабинета на Сергей Станишев, когато той стана премиер?

Р. Г.: Да. Изцяло го промених. Това беше по повод идването на президента на САЩ Джордж Буш в България. Кабинетът не изглеждаше добре и трябваше спешно да се ремонтира. Станишев много държеше на бюрото си и на заседателната маса, искаше да се чувства уютно на работното си място. За “ниско сядане” бяха само четири фотьойла, той казваше, че рядко сяда на тях за да говори с някого.

Доколкото знам, Бойко Борисов е променил обстановката, сложил е повече канапета, защото ги предпочита за сядане. Различните хора по различен начин устройват работния си ден.

Н. К.: Когато архитект проектира къщата ти, той трябва много добре да разбере как живееш. Това не е просто подреждане на картини на една стена.

Влизаш във всекидневието, в психологията на човека, за да може тази къща не само просто да бъде красива, това все пак е твоят дом. И в момента, в който започнах да откривам тези неща, работата на майка ми започна да ми става много интересна. Защото разбрах, че тя трябва много добре да разбере кои са тези хора срещу нея, от какво имат нужда, как живеят, за да направи точно техния дом

- Надежда, вие влизалили ли сте в кабинета на премиера?

Н. К.: Не. Защо да влизам? Смятам, че има много по-важни и интересни неща, които майка ми е направила... Между другото си спомних една весела история, която, предполагам съществува не само в нашите взаимоотношения, а е позната на повечето майки и деца. Преди десетина години, което значи, че съм била някъде на 35, майка ми поръчва по телефона такси, за да се прибера. Когато слязох долу, таксиметровият шофьор ме погледна много учудено и попита: “Вие ли сте детето? Очаквах от входа да излезе 6-7-годишно дете, което не може да се оправя само и има нужда от моята помощ...”

- Иска ми се да ви подаря една безплатна идея. Следващият филм на Надежда като режисьор да бъде с художник Радина Гешева и автор на музиката - вашият бивш съпруг и баща, композиторът Атанас Косев...

Н. К.: Не знам до каква степен това вече не е осъществено. Защото един от най-важните интериори в “Ирина” всъщност е правен от майка ми. Това е интериорът на дома, в който живее семейството, което се договаря с Ирина да стане сурогатна майка и да роди дете, което те да осиновят. А музиката на татко все някой път ще се прокрадне в мой филм.

Р. Г.: Нещата, които правя, са далеч от киното и не съм сигурна дали идеята ви ще се сбъдне. Още повече след случилото се с този интериор в “Ирина”. Апартаментът ми беше пренареден и променен за нуждите на филма. През есента снимките свършиха, но Надя ми каза да не пипам и да не променям интериора, докато не приключи монтажът на филма. Каза да изчакам до края на януари, защото можело да се наложи да доснима кадри. След това каза да не го пипам до края на март. И в крайна сметка ми разреши да си вляза в апартамента чак през септември.

Н. К.: По същата причина актрисата Мартина Апостолова стоя цяла година във “филмовия си вид”. Не й разрешавах да промени прическата си.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Българският футболист Андрей Гълъбинов се отдаде на пълен релакс в минерален басейн. Той посети термален извор в Алпите, а планинските върхове край него са силно заснежени. Нападателят наскоро се раздели с италианската си приятелка Наташа Чинели. Очевидно бившият национал не страда особено от този факт

Завидно тяло за своята 70-годишна възраст показа бившият мениджър на "Арсенал" Арсен Венгер. Той се появи по бански на плажа в катарския град Доха. Докато името му беше спрягано за треньорския пост в "Байерн" (Мюнхен), французинът се е отдал на живот в един от най-скъпите курорти в света. На плажа в Катар Венгер не остана незабелязан

Лео Меси ще остане още пет години в "Барселона". На това поне се надява президентът на каталунците Хосеп Мария Бартомеу. Засега 32-годишният Лео не бърза да подпише доживотен договор с "Барса", но няма нищо против да завърши кариерата си на "Камп Ноу". "Меси си е спечелил правото да реши кога ще спре с футбола - каза Бартомеу