Иван-Асен Георгиев шпионира за ЦРУ 7 години

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7900157 www.24chasa.bg
ИВАН-АСЕН ГЕОРГИЕВ

Случаите с Владимир Русяев - първи секретар на руското посолство в София, и бизнесмена Николай Малинов - председател на национално движение “Русофили”, отново притопли старата манджа “Шпионаж”.

През 50-те и 60-те години на миналия век тя къкреше напоително в тенджерата с български филми, романи и дори театрални пиеси. Ние го бяхме позабравили това шпионство, защото си мислехме, че вече има много по-модерни начини за събиране на ценна информация.

Двамата бяха обвинени, че са шпионирали в България в полза на Русия. Русяев беше изгонен от страната, а Малинов - награден от Владимир Путин с орден “Дружба”.

Това ни подсети да припомним за трите най-големи шпионски скандала, разразили се на наша територия в близкото минало - с Иван-Асен Георгиев, д-р Радан Сарафов и Хенрих Шпетер.

Американците

го подготвят за

външен министър

на България

.Първият голям удар, който МВР прави през 1963 г., е разкриването на Иван- Асен Георгиев като шпионин на ЦРУ. “Разкриването на Георгиев е заслуга на нашето разузнаване и днес напразно някои особи се опитват да хвърлят кал върху него”, пише Солаков в книгата си “Председателят на КДС разказва”, излязла през 1993 г.

Първият сигнал за

Георгиев идва от КГБ

през 1961 г.

На кораба, с който лидерът на СССР Никита Хрушчов, Тодор Живков и ръководителите на другите комунистически партии пътуват за САЩ за заседание на ООН, постъпва “сигнална записка”, че сред придружаващите ги държавни служители се намира и отговорен служител от България, за когото има сведение, че е агент на ЦРУ”.

Кой е точно той, не се знае, но всички от групата са поставени под наблюдение. По това време Иван-Асен Георгиев е научен работник в правния институт на БАН и представител на България в ООН. Георгиев е роден на 27 март 1907 г. в София. Завършва право в Париж и след завръщането си в България работи като адвокат, включително в кантората на Нисим Меворах, бащата на поета Валери Петров.

Интересен факт от биографията му е, че веднага след 9 септември 1944 г. той става главен секретар на МВР. Тогава министър е Антон Югов, а няколко месеца в министерството работи и Тодор Живков. Може би заради всичко това никой не може да допусне, че човек като Георгиев е агент на ЦРУ.

Един ден викат Ангел Солаков, тогава първи зам.-министър на МВР, в дома на Иван- Асен Георгиев на ул. “Владимир Заимов”. По това време той е в САЩ, а със съпругата си са пред развод и тя живее на друго място. В апартамента на първия етаж показват на Солаков бележник, току-що намеререн между книгите в богатата библиотека. Според спецслужбите

това е бележникът

за шифроване,

с помощта на който Георгиев получава указания и изпраща шифровани данни в ЦРУ.

В мемоарната си книга Ангел Солаков пише, че ЦРУ много държало на Иван-Асен Георгиев и го подготвяло за външен министър на България. А самият той кроял планове при подходящи условия да стане главен секретар на ООН. “ЦРУ разчиташе твърде много на Иван-Асен и не жалеше средства за него - пише още Солаков. - Между другото той имаше любовница, която с военен самолет на ЦРУ замина за САЩ на среща с него. И това ставаше по времето на разгара на студената война!”

Иван-Асен Георгиев е арестуван на 3 септември 1963 г.в СССР, където е на служебно посещение като председател на Международния институт по космическо право. Мандатът му в ООН изтича в края на 1961 г. и той остава на работа в МВнР. От България за Москва заминава специална група, водена от зам.-министъра и шеф на ДС Мирчо Спасов. В групата е и полковникът от контраразузнаването Иван Охридски, чиято задача е да разпита Георгиев още в самолета. При този разпит дипломатът признава, че е агент на ЦРУ, но не казва почти нищо конкретно за своята дейност.

Дълго време арестът

е държан в тайна

За своите познати в България и за ЦРУ Георгиев продължава да е в Москва. През това време нашите служби подготвят една радиоигра. Целта е да изпратят радиограма до ЦРУ, като много разчитат на съгласието и участието на Иван-Асен Георгиев.

Ангел Солаков провежда разпит на Георгиев в кабинета си. Задачата му е да “разговори” агента на ЦРУ и той да разкаже подробно за дейността си. И най-важното - да разкрие начина си на връзка със своя резидент и да даде възможност те да проведат радиоиграта с ЦРУ.

Георгиев се държи спокойно на този разпит, отговаря внимателно и уж изчерпателно, но всъщност отново не казва почти нищо. Най-много го интересува ще се застъпи ли МВР за него пред съда, за да не получи най-тежката присъда. Солаков му обяснява, че всичко зависи от поведението му, от помощта му за следствието и особено от това как ще изиграе радиоиграта. Георгиев дава уверения, че ще направи всичко възможно тя да успее. Но контраразузнаването ни претърпява провал. В определен ден и час Георгиев е в някогашната книжарница на ъгъла на “Руски” и “Раковски” срещу ЦДНА, за да го види представителят на американското разузнаване. Американецът наистина минава, но очевидно Георгиев по някакъв начин му сигнализира за ситуацията. След това вече не се получават никакви сигнали от ЦРУ. “Радиограмата завърши с поздравление от наша страна до ЦРУ, че е разкрит агентът им в България”, казва Ангел Солаков. Но по-голямата част от дейността на Иван-Асен Георгиев срещу България остава неразкрита. На 31 декември 1963 г. Георгиев е осъден на смърт. Разстрелян е на 4 януари 1964 г. в София.

В края на 1968 г. излиза филмът “Опасен полет”, чийто сценарист Константин Кюлюмов използва мотиви от историята на Иван-Асен Георгиев.

Кисинджър и Бжежински

спасяват от разстрел

Хенрих Шпетер

Софийският икономист, осъден за шпионаж, умира на 88 г. в Израел през 2009 година

Българинът Хенрих Шпетер, осъден на смърт чрез разстрел за шпионаж през 1974 г., успява да се спаси благодарение на активната намеса на американския държавен секретар Хенри Кисинджър, на американския топстратег Збигнев Бжежински и на още дузина световни авторитети.

Софийският икономист, който доживява до дълбока старост и умира на 88 г. в Израел през 2009 г., докрай вярва, че е невинен и е осъден несправедливо. Дълги години той се надява истината за неговия случай да излезе на бял свят. През 1993 г. за невинността му пледира и прокурорът от Върховната прокуратура Борислав Йотов, но без успех.

Хенрих Шпетер

е роден в София

през 1921 г.

След като завършва френски колеж, започва да следва право в СУ, но е принуден да напусне заради еврейския си произход. Работи като преводач в съветската военна мисия, а по-късно ДС му възлага да наблюдава американските и английските офицери в България. Така създава близки отношения с майор Ричард Сигъл от Американската военна мисия и получава псевдонима Андрю, който използва в общуването с английския журналист Уинфред Бърчет, кореспондент на “Дейли експрес”, и Катерина Кларк от “Интернешънъл нюз сървис”.

През 1960 г. в България гостува Збигнев Бжежински. Според делото Шпетер му предоставил данни за функциите и вътрешната структура на Института по икономика към БАН, където работи до 1966 г. Някои обаче изразяват съмнение дали тези данни са носели гриф “секретно”. По време на процеса българинът казва, че никога не е бил професионален шпионин - американците го търсели инцидентно, а той не се е подготвял за тези срещи.

През май 1966 г. Шпетер е назначен в ООН - в Центъра за индустриално развитие в Ню Йорк, а по-късно - в Организацията за индустриално развитие ЮНИДО във Виена. След изтичането на договора през април 1973 г. се връща в България и отново е назначен в БАН. “За мой шок и ужас, през ноември 1973 г.

бях арестуван от

българските служби

Бях разследван и обвинен в шпионаж. При екстремни обстоятелства бях принуден да подпиша фалшиви самопризнания и без доказателства бях осъден на смърт от Софийския градски съд през юни 1974 г. Обвиненията срещу мен бяха без основание, а процесът бе огромна липса на правосъдие”, пише Шпетер.

В началото на разследването въпросите на следователите били общи и смътни. “Оставиха ме да се чудя в какво съм обвинен. Но скоро смениха тактиката. С натиск, унижение и заплахи целяха да изкопчат от мен “признание”, че съм бил ангажиран в шпионска дейност в полза на американското и израелското разузнаване. Използваха фалшиви снимки като доказателство на срещите ми с отговорни лица от ООН, които били чуждестранни агенти. Едно от главните обвинения срещу мен бе уж вербуването ми от проф. Бжежински по време на краткия му прeстой в София през 1960 г. Това обвинение бе напълно неоснователно”, пише Шпетер.

“Заради добрия ми английски директорът на Института по икономика ми възложи да придружавам Бжежински”, припомня си Шпетер. Той показал на госта интересни места в центъра на София. Двамата говорили на теоретични и икономически теми. “Тези срещи бяха зле изтълкувани и изопачени от следователите и бях принуден да “призная”, че съм получил специални разузнавателни инструкции”, разкрива Шпетер.

“Отначало бях силен и опровергах тези измислени обвинения. Но след ужасните условия в затвора и без никаква надежда за защита се оказах под натиск и заплахи”, спомня си той. “Предупредиха ме, че ако не призная, никога няма да бъда освободен и никой няма да може да ме спаси... Започнах да правя изфабрикувани признания, продиктувани от следователите. Тези въображаеми “факти” за “шпионаж” бяха взети като достоверни от прокурора и съдиите по време на процеса”, пише Шпетер.

Разследването на Държавна сигурност трае 6 месеца. Дело № 34 от секретната секция на Софийския градски съд започва на 1 юни 1974 г. “Подлъган от тези лъжливи обещания, на процеса потвърдих фалшивите обвинения в предполагаем шпионаж”, пише Шпетер. Процесът и обжалването преминали при закрити врата с участието на хора от ДС. Разрешение да присъства получила само съпругата на Шпетер. “Съдебният фарс завърши с признаването ми за виновен по всички обвинения и с присъда смърт чрез разстрел”, спомня си Шпетер.

47 свидетели и 43 страници мотивират смъртната присъда през 1974 г. След процеса той е закаран в Централния софийски затвор и е сложен под най-строг режим с друг осъден на смърт. Там останал 3 месеца и половина. Условията - ужасни. Спи на сламена рогозка. Не му е позволено дори да излиза на разходка. Той обжалва присъдата, но молбата му е отхвърлена. На 13 август 1974 г.

Върховният съд

потвърждава: смърт

чрез разстрел!

Един ден го качват в полицейски джип и го закарват на софийското летище. Там го чака самолет. “Това не бе обикновен пасажерски самолет, а правителственият, спомня си Шпетер. След около 3 ч полет кацат на летище “Шонефелд” в Източен Берлин. Той е ескортиран от двама агенти и набутан в кола, която се отправи към живописна местност край Берлин. Настаняват го във вила на Щази.

На другия ден го отвеждат в Западен Берлин. Израелският консул в Бон му връчва нов израелски паспорт и на другата сутрин отлита за Тел Авив.

Едва по-късно разбира, че освобождаването му било резултат от намеса на израелското правителство и световна кампания в негова защита. “Ню Йорк таймс” съобщава, че сред защитниците на българина са Джон Кенет Гълбрайт, Бруно Крайски, Улоф Палме.

Д-р Радан Сарафов е

агент на три разузнавания

Лекарят работи за Англия, Франция и САЩ

Д-р Радан Сарафов е роден на 5 април 1908 г. в София. Произхожда от заможно семейство. Племенник е на големия актьор Кръстьо Сарафов. Завършва медицина във Франциия. Работи на различни места и от 1951 г. е завеждащ вътрешното отделение на Първа градска болница.

Като лекар интернист е беузпречен и доста известен специалист. Има частен лекарски кабинет в жилището си, където го посещават много хора от столицата и провинцията.

Доверен лекар е на част

от дипломатическия корпус

и често е във френското, белгийското и швейцарското посолство за профилактични и други прегледи на чуждите дипломати. Редовно присъства на коктейли и приеми, давани от чуждите посолства. Заради контактите му с дипломати попада в полезрението на ДС. През 1952 г. с д-р Сарафов връзка установява оперативен работник от контраразузнаването. Опитът за вербовка не успява. През 1959 г. Второ главно повторно се опитва да вербува доктора за сътрудник, за да го използва в оперативната си работа по западните дипломатически представителства. Сарафов този път не отхвърля предложението. Скоро обаче оперативният работник установява, че докторът съобщава несъществена, най-обща информация. На два пъти го улавят да премълчава важна информация. Намаляват до минимум срещите с него. Делото му обаче не е снето в архива.

Събраната информация за Сарафов е подложена на обстоен анализ. Решава се, че тя дава достатъчно основание той да бъде взет на оперативна разработка и да се проведат масирани оперативно-технически мероприятия, за да се установи дали лицето действително се е ангажирало с шпионаж. На 23 февруари се открива дело за оперативна разработка с кодово наименование “Двойник”.

Домашният телефон на Сарафов е включен на режим постоянно подслушване. Следи го и външно наблюдение, което го води с псевдоним Галантния. Монтират подслушвателна техника в съседния на лекарския му кабинет апартамент. Има и

визуално наблюдение

на кабинета на Сарафов

След изключително сложна акция в стената е поставен оптически визьор, свързан със специален фотоапарат.

Това позволявало както да се наблюдава какво прави обектът, така и да се заснемат отделни моменти. Визьорът е прикрит зад фиктивна електрическа кутия. В кабинета три пъти на преглед отива оперативен работник от Второ управление, който прави подробна схема на мебелите.

Наблюдението на Сарафов дава категорични доказателства за шпионската му дейност. Контраразузнавачите успели да документират как Сарафов пише тайнописните си писма.

Той разчита не само на пощенската кореспонденция за връзка с разузнавателния център. Повечето от писмата изпраща в чужбина чрез свои познати, които пътували зад граница. Няколко пъти използва и известната цигуларка Дина Шнайдерман.

В края на май 1968 г. анализират резултатите от работата по “Двойник”. Общо е мнението, че по оперативен път е доказано, че Сарафов се е ангажирал с шпионска дейност в полза на чужда разузнавателна служба. Прокарва се идеята, че е време той да бъде задържан.

Арестуването му става на ъгъла на улиците “Левски” и “Стефан Караджа”, където чака лека кола. Двама оперативни работници са в колата и двама извън нея. Сарафов излиза от пощенската централа и когато се изравнява с колата, “познатият пациент” го спира и моли да прегледа негов близък. Сарафов отказва, но двамата оперативни работници го хващат под ръка и го вкарват на задната седалка на колата. Откаран е в следствения отдел. Същата вечер

в присъствието на неговата

съпруга е направен обиск

Откриват и процесуално оформят веществените доказателства за неговата шпионска дейност. Сред тях са тайнописни индига, списания и книги, 17 джобни бележника с множество адреси, 45 писма, лупи и други вещи.

На 21 юли 1968 г. се провежда първият разпит на Сарафов. Притиснат от фактите и доказателствата, които следователят му излага, той прави признания за шпионската си дейност.

След завръщането си от Франция през 1934 г. Сарафов се движел сред елита на софийското общество. Посещавал често “Юнион клуб”, където се запознава с посланици и дипломати. Английският военен аташе полк. Александър Рот му споделил, че началниците му искат подробна справка за политическата, военната и икономическата обстановка в България. Той се затруднявал да я направи поради ограниченията, на които е подложен при пътуванията си из страната. Услугата щяла да донесе на Сарафов 40 000 лева. Докторът се съгласява.

Чрез белгийското посолство до 1962 г. Сарафов успява да изпрати около 50 писма до центъра и да получи обратно 34 със задачи и указания.

За 11 години д-р Радан Сарафов изпраща над 120 писмени сведения по пощата до американския разузнавателен център. Отделно е информацията, която писмено или устно предава на ръководещите го разузнавачи при пътуванията си зад граница.

Следствието установява, че свиденията, които изпращал са от политически, военен, икономически и социален характер. Много от тях касаят конкретни събития или личности. За по-голяма достоверност посочвал и кои са източниците му.

Пред следователя той изтъква две причини за своята шпионска дейност: отрицателното си отношение към народната власт и желанието да уреди дъщеря си на работа зад граница.

Пълните признания

на д-р Радан Сарафов,

направени в хода на следствието, и наличието на вещите и предметите, които той използвал за шпионската си дейност, предрешават до голяма степен хода на съдебния процес, проведен в края на 1968 г.

Самият Сарафов добре разбирал тежестта на своето престъпление. Пред съда той прави изказване, че му е ясно какво е вършил и че ще получи заслуженото, защото “шпионажът е престъпление, което във всички времена е преследвано и жестоко наказвано”.

На 9 декември 1968 г. съдът чете присъдата - смърт чрез разстрел на основание член 104 от НК. Съден е и по член 250, ал. 2 от НК за извършени валутни нарушения. Конфискувано му е цялото недвижимо имущество и леката кола “Пежо”. Присъдата е изпълнена на 12 март 1969 г.

(Текстът е от книгата на Бончо Асенов “Петимата големи шпиони”.)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Дори и на години, българките са най-красиви Лили АНГЕЛОВА Най-красивите баби в света са българки! Това са Силвия Домозетска и Стефи Стаменова. Силвия е журналист, продуцент и водещ на радио- и тв програми в Благоевград, на 51 години, а Стефи се окичи с лентата Мисис Баба на Балканите. "Щастлива съм с титлата

Бившият министър и настоящ партиен лидер Петър Москов опъна здраво нервите на МВР. Десният водач паркира безцеремонно джипа си под носа на институцията, точно на забранения ъгъл на улицата, видяха топпапараците на "България Днес". Ексздравният шеф не се притесни от близкото присъствие на куп униформени и хукна да си купува храна за вкъщи

Актрисата Виолета Марковска заприлича на истински ескимос, видяха папараците на "България Днес". Мария Чеканова от сериала "Столичани в повече" отиде до магазина сгушена в дебело зимно яке, а повече от половината й лице бе закрито от вълнен топъл шал. Екипирана от главата, но не и до петите. Актрисата бе забравила да закопчае ботите си и