Великолепието на Андите в подножието на вулкана Ел Алтар (Видео, снимки)

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7900409 www.24chasa.bg
Малко преди да се опитаме да пренощуваме в палатките, вляво се показа гордо връх Чимбаросо. Но беше за кратко.

За местните индианци голямата надморска височина не е проблем.

В планините на Еквадор има 22 върха над 4200 м

Необикновените приключения на една българска група в Еквадор нямаха край. След джунглата и островите Галапагос ни предстоеше среща с високите планиски масиви на Андите.

Еквадорските Анди включват 22 върха над 4200 м и около 30 спящи и действащи вулкана. Някои от тях като Котопакси (един от най-високите действащи вулкани – 5897 м ), Сангай (5230 м), Линиза и Антисана са сред най-активните вулкани на Земята и тук са обичайни силните земетресения.

Най-високият връх

в Еквадор и в Андите

северно от Перу е

Чимборасо (6268 м)

- неактивен стратовулкан.

Чимборасо е само на 1° южно от екватора. Диаметърът на Земята е най-голям при екватора, като морското равнище също е издигнато спрямо това на 28° северна ширина, където се намира Еверест. Поради това се смята, че Чимборасо спрямо Еверест е по-отдалечен от центъра на Земята въпреки много по-ниската си височина спрямо морското равнище.

След като кацнахме на летището в Гуаяхил, се качихме на малък автобус, който след като излезе от равнината, започна да пъпли по острите завои в Андите към град Куенка. Пътят беше дълъг и пристигнахме в града по тъмно, така че нямаше много време за разглеждане. На другия ден трябваше да тръгваме рано, защото ни предстоеше поредното приключение - 40 километра поход с коне по пътя на инките. Това се оказа доста непосилна задача за повечето от нас, някои от които се качвахме на кон за втори път през живота си. Като се има предвид, че по пътя ни заваля и проливен дъжд и маршрутът минаваше между 3800 и 4500 м надморска височина, цяло чудо беше, че никой не пострада и не падна от коня.

Силите ни обаче стигнаха за половината път. Там, на 4200 м надморска височина, целите мокри и едва стъпващи на краката си, след около 20 км с коне по калните пътеки на Андите се предадохме и отказахме да продължим до края.

Местните успяха да ни евакуират с два пикапа до точката, откъдето тръгнахме. Мокри и уморени, пристигнахме в град Алауси.

На следващия ден ни предстоеше пътуване с влак, по железопътната линия “Носът на дявола”, построена в труднодостъпен район.

Встъпвайки в длъжност през 1895 г. президентът на Еквадор, генерал Елой Алфаро обявява строежа на нова железница във високопланински район на Андите. Тя е трябвало да свързва крайбрежния град Гуаякил със столицата Кито. Намерението му предизвиква вълна от протести. Много от жителите на Андите били убедени, че строителството на железопътната линия е невъзможно. Въпреки протестите и трудностите генерал Алфаро наема американски изпълнители и им

поръчва

да изградят

“най-трудната

железница в света”

Строителството на жп линията в планинския район не е лесна задача. Сеизмичната активност, проливни дъждове, хищници и отровни змии, малария, дизентерия и жълта треска постоянно затрудняват процеса и убиват много хора.

Днес трасето на железницата е само атракция за туристите, където местните показват танци и занаяти. Разбира се, всички се включихме в забавленията.

След още един ден пътуване с автобуса стигнахме до Риобамба, голям град в подножиета на много върхове, както и най-големия Чимборасо.

Но нас ни интересуваше друго, вулканът Ел Алтар (5319 м), по-точно лагуната под него, до която трябваше да се изкачим. Вечерта групата приключенци се разцепи наполовина. Една част реши, че са преживели достатъчно мъчения дотук, имайки предвид похода с конете. Те останаха в града. А останалите решихме да изпитаме нашите възможности докрай и

да направим този

труден трекинг

до Ел Алтар

Всеки си взе под наем ботуши и пончо за дъжд. Тогава още не знаехме за какво са ни, при положение че всеки си носеше туристически обувки и якета.

Но по-късно установихме, че в Андите без ботуши и пончо не може. Оборудвахме се и с палатки, защото щяхме да спим 2 нощи горе под върха.

Трябваше да стигнем с автобуса до началната точка на трекинга, където щяхме да спим в хижата на местните водачи.

Но поради факта, че беше валяло без прекъсване цяла седмица, основният път беше блокиран от свлачище и се наложи да търсим заобиколни варианти.

След дълго търсене и много офроуд най накрая намерихме пътя до хижата.

Изкачването по калните пътеки беше трудно и бавно. Трябваше да сме с ботуши и пончо заради дъжда (малката снимка).

А точно пред нас белееше вулканът Ел Алтар. Виждаха се и многото водопади, които изтичаха от лагуната под върха, която така и не видяхме.

Сутринта по билото беше навалял пресен сняг.

Като слязохме от автобуса, разбрахме защо са ни ботушите, газейки в калта до хижата.

Явно на това място валеше много, защото не спря през цялата нощ.

Не бяхме уцелили подходящите климатични условия за това посещение.

На сутринта закусихме, натоварихме багажа на конете, надянахме ботушите, облякохме пончото и тръгнахме да покоряваме лагуната Ел Алтар.

Първия ден трябваше

да преодолеем около

1000 м денивелация

и да достигнем

до 4200 м,

където да направим лагер и да опънем палатките. Трекингът се оказа доста труден, трябваше да газим дълбока кал, хлъзгайки се, затъвайки до коляно на някои места, всичко това под проливен дъжд, дишайки все по-тудно заради надморската височина.

След 8 часа труден преход достигнахме привечер до мястото за лагеруване, където ни чакаше опъване на 3 палатки и една тента за кухня, а дъждът не спираше. Разбира се, беше и студено на такава височина, затова влязохме под кухненската палатка, където бяха запалили газови котлони, за да приготвят вечерята.

Идеята беше да се наслаждаваме на красиви гледки към вулкана Ел Алтар, но природата така и не ни допускаше.

За да се постоплим преди лягане, изпихме всичкия алкохол, който носехме, но това на такава надморска височина не беше добра идея и на другия ден някои имаха проблеми.

Опитахме да дъвчем и листа от кока, които помагали за по-лесно адаптиране към височината, но това не помогна много. Накрая преди лягане за много кратък период облаците се разсеяха и се показаха два от гигантите около нас, заснежените Ел Алтар и Чимборасо в далечината. Но това беше за около 5 минути. Това ни обнадежди, че може би на другия ден времето ще е благосклонно, за да продължим нашия преход до лагуната под вулкана. Но от целта ни деляха още около 8 часа ходене в трудни условия.

Уви, цяла нощ не спря да вали, така че решихме да не продължаваме повече по маршрута, а да се върнем обратно в хижата. Така и не видяхме лагуната, за която бяхме дошли, но пък местните ни показаха снимки от предишни техни изкачвания.

На другия ден слизането също не беше лесно, защото се хлъзгаше още повече, а и продължаваше да вали.

Накрая се добрахме до хижата, където запалихме огнището и започнахме да се сушим. Почти целия следобед и вечерта прекарахме до това огнище, обсъждайки как въобще сме успели да стигнем дотам, как сме оцелели през нощта, спейки на почти мокрия под на палатката, и как сме успели да слезем обратно по много калната пътека.

Оставаше да дочакаме автобуса на другия ден да ни заведе обратно в Риобамба, където ни чакаше останалата част от групата. Вечерта отпразнувахме края на нашето приключение в местен ресторант, където си припомнихме всичките перипетии от това пътуване и щастливата развръзка накрая.

В крайна сметка човек помни винаги хубавите моменти, затова за мен, а както предполагам и за другите колеги пътешественици, това пътуване ще остане един незабравим спомен за цял живот.

До следващото вълнуващо приключение!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Нападателят на "Пари Сен Жермен" Мауро Икарди е зачеркнал сестра си Ивана и не иска да има нищо общо с нея. Причината е войната й с жена му Уанда Нара. Сексапилната роднина на голаджията не може да понася снаха си. И не го крие. Ивана не пропуска възможност да нападне Уанда. "Брат ми и аз не сключихме мир - признава Ивана

Николай Михайлов най-вероятно повече няма да играе за "Левски", научи "България днес". Стражът приключва втория си период в родния клуб, въпреки че има договор за още 1,5 г. В момента вратарят не тренира с тима, а се подготвя отделно. Официалната информация е, че има контузия в левия глезен. Не се очаква да попадне в групата за последните два мача

В отворено писмо "Пайнер" отвърна на нападките на бившата си певица Андреа, която ги атакува около последния концерт на музикалната компания. Публикуваме текста без редакторска намеса: "В дните около концерта "Планета на 18" бивша певица от каталога на фирмата заля мрежата с измислиците си. Длъжни сме да внесем малко реалност и нормалност.