Туризмът по огнените кратери е хит в цял свят
През пролетта на 2010 г. Европа се изправи пред безпрецедентно бедствие. Исландският вулкан Еяфятлайокутл изригна и тоновете пепел, които изхвърли в небето, блокираха седмици наред въздушния трафик над Стария континент, предизвиквайки невъобразим хаос в цял свят.
И преди това търсачи на силни усещания си вдигаха адреналина, като се катереха по димящи кратери. След изригването на исландския вулкан обаче интересът към този вид силни преживявания се увеличи толкова, че се заговори за истински вулканичен туризъм.
Властите в Исландия
пък се хванаха
за главата как да
ограничат желаещите
да се озоват в опасна близост с някои от многобройните бълващи лава кратери в страната.
Само преди дни ужасяващата смърт на 16 души от изригнал вулкан в Нова Зеландия показа колко рискови са подобни необмислени авантюри. Те заплашват не само онези, които доброволно са си сложили главата в торбата, но и хората от спасителните служби, длъжни да ги евакуират и да им оказват помощ.
Миналата година професорката от Кеймбридж Ейми Доновън написа доклад, в който аргументирано се обяви срещу опасния вулканичен туризъм. Според нея нарастващият интерес към него се обяснява психологически от желанието на все повече хора “да видят, чуят и усетят горещината на този природен спектакъл”. Тези хора пренебрегват чувството си за самосъхранение, запленени от мощта на вулканите и интензитета на преживяването. “Те искат да се приближат колкото се може по-близо, за
да усетят силата
на Земята”,
обяснява специалистката. Едно от обясненията за бума на този вид пътувания, смята Доновън, се крие в мобилните телефони - всеки може да се увековечи на фона на нажежената до червено лава.
Разбира се, инцидентите също хвърчат нагоре. Много от вулканофилите се сдобиват с тежки изгаряния и белодробни проблеми заради вдишаните отровни газове.
Според статистиката всяка година в света изригват около 50 вулкана. Някои - изненадващо, други непрекъснато пушат. След 2000 г. огнените гърла са убили 2000 души, посочва Би Би Си. В момента в света има 1500 активни вулкана. За щастие, много от тях са недостъпни за търсачите на силни усещания.
Други обаче са се превърнали в туристическа атракция. В. “Гардиан” прави класация на най-посещаваните от тях.
Монт Асо в Япония
заема първо място
Това е най-големият активен вулкан в Страната на изгряващото слънце. Намира се на южния остров Кюсю и от няколко години показва признаци на предстоящо изригване. Кога обаче то ще се случи, никой не може да каже. Районът може да бъде достигнат с влак, има и два лифта, които предлагат неповторими гледки. Хубав път за автомобили води до самия връх на кратера, където има голям паркинг.
Вулканът на Белия остров в Нова Зеландия заема второ място в тази класация. Именно там преди дни се разигра последната трагедия с 16 жертви. Там от години се предлагат всекидневни шестчасови турове, за които туристите плащат по 100 евро. Въпреки риска те са напълно достъпни и за деца.
Трите прочути италиански вулкана - Етна, Стромболи и Везувий, заемат от 3-а до 5-а позиция (виж карето).
Килауеа на Хаваите
е сред вулканите,
смятани за
най-поразителни
с мощта и красотата си. Той се посещава от 3 млн. туристи годишно. Намира се на едва 1247 м височина, докато най-високият хавайски вулкан - Мауна Лоа, е на 4169 м. Доскоро се смяташе, че катастрофалните инциденти на Килауеа са почти изключени, но през лятото на 2018 г. 23-ма души бяха ранени, след като “бомби” от лава пробиха покрива на туристическа лодка, обикаляща наоколо.
Аренал в Коста Рика привлича внимание с почти съвършената си конусовидна форма. Красотата му обаче би могла да е и брутална. През 1968 г. той
изригва внезапно,
след като е спал
стотици години,
и разрушава град Табакон. Около вулкана сега има природен парк. Туристически компании предлагат специални турове с водачи. В тях е включено и разглеждане на следите от катастрофалното изригване преди половин век.
Монт Батур на о. Бали в Индонезия също се подрежда сред най-посещаваните вулкани в света. Върхът му се извисява на 1717 м. Оттам има прекрасна гледка към друг прочут индонезийски вулкан - Монт Агунг. Целият район наоколо е вулканичен и наситен с много езера. Индонезия предлага още една огнена атракция - Монт Мерапи. Този вулкан изригна през май 2018 г., но без да причини жертви.
Близо до индонезийския остров Ява се намира и страховитият Кракатау, чието изригване през 1883 г. сваля температурата в света с няколко градуса, защото пепелта му за дълго скрива слънцето. На негово място по-късно се появява Анак Кракатау (Детето на Кракатау), който непрекъснато бълва лава, но държи далече ентусиастите и е наблюдаван само от сателити и кораби.
Нисирос в гръцките
Додеканези е
най-малко познатият
от 10-те най-посещавани от туристи вулкани, подбрани от “Гардиан”. Намира се на едноименния остров между Кос и Тилос и не е изригвал от 1888 г. В последните години обаче сеизмичната активност в района е нараснала, температурата на газовете, които излизат от процепите, се е повишила. Туристите плащат такса, за да се разходят из кратера, но го правят изцяло на своя отговорност.
Питон де ла Фернез на о. Реюнион в Индийския океан също е привлекателна за авантюристи дестинация. Вулканът предлага почти непрекъснато светлинно шоу, а лавата тече стотици метри надолу по стръмните хълмове. Достъпът до него е силно ограничен, но околните хълмове предлагат неповторими гледки към кратера, заобиколен от субтропическа гора.
Когато става дума за активни вулкани, които привличат туристи, “Рийдърс дайджест” включва исландския Хекла.
В средните векове
е бил наричан
Вратата към Ада
Според специалисти неговото изригване би могло да причини истинска екокатастрофа в Европа.
Пакая в Гватемала е един от трите действащи вулкана в страната, където те са общо 37. Той е сравнително млад вулкан за разлика от ветерана Фуего, чието изригване през юни 2018 г. отне 90 живота.
“Рийдърс дайджест” включва и два вулкана в Мексико. Единият е Попокатепетъл. Той е най-активният мексикански вулкан и се пробуди отново през септември тази година. Името му идва от езика на ацтеките и означава “димящата планина”. Намира се
само на 50 км от
столицата Мексико
и евентуалното му изригване ще застраши милиони хора. Извисявайки се на 5400 м, Попокатепетъл е един от символите на страната.
Доста по-туристически е мексиканският вулкан Колима, или Огненият вулкан. Намира се на 120 км южно от Гуадалахара, откъдето се организират екскурзии, но те доближават на не повече от 6 км.
Еквадорският Котопакси претендира да е сред най-красивите вулкани. Неговият връх е покрит с вечен лед и това всъщност е най-голямата тревога. Той не е изригвал от 1903 г., но ако това се случи, топенето на ледовете ще предизвика огромни свлачища от кал. Обикновено големите туристически групи остават в подножието и само опитни алпинисти се осмеляват да изкатерят неговите 5790 м.
Най-посещаваната от
туристи вулканична
планина в света
е Фуджи
в Япония. Тя е свещена за японците, които почтително я наричат Фуджисан. Вулканът обаче се смята за затихнал, тъй като не е изригвал от 1707 г. Сега кратерът е покрит почти през цялата година с гъста снежна покривка с изключение на юли и август, когато е най-удобното време за изкачване.
Пълна с вулкани е и Камчатка, но тази крайна североизточна част на Русия все още крие прелестите си от вулканичните туристи.
На 3 юли Стромболи изригна час преди да се съберат десетки туристи
Само един загина, избегната бе невероятна трагедия край Сицилия
ВИОЛИНА ХРИСТОВА, РИМ
Последното изригване на италиански вулкан с жертви датира от 3 юли тази година, когато сицилианският Стромболи се събуди в 17 часа следобед.
Две експлозии през 30 секунди предизвикаха паника сред туристите и жителите на едноименния остров. 35-годишният Масимо Имбези, който в този момент бил на екскурзия, загуби живота си. Той беше зарит от падналата вулканична пепел, докато се изкачваше по пътека в ниските части на върха. 70 души бяха евакуирани. Последният подобен феномен на Стромболи е от 2007 г. Най-силното изригване на вулкана е през 1930 г., когато има 6 жертви.
Последното изригване от 3 юли обаче мина между капките, тъй като, ако беше станало минути по-късно, можеше да предизвика невероятно кръвопролитие. Всеки ден в 18 часа, или час след изригването, в селото се събират групите с туристи, които
изкачват пътеките
малко преди
началото за залеза,
когато е най-красиво. Като се има предвид,че всяка група е от по двайсетина души и че през юли е пълно с туристи, може да се заключи, че с един час разлика се избегна истинска трагедия с десетки жертви.
Заедно с Исландия Италия е страната с най-голяма концентрация на активни вулкани в Европа. Един от параметрите, по който международната научна общност класифицира италианските вулкани, е състоянието на дейността им, т.е. дали са действащи, или загаснали. От своя страна активните вулкани се делят на няколко типа – спящи или упорито действащи.
На Апенините има много загаснали вулкани – за такива се смятат онези, чието последно изригване датира от над 10 000 г. Към тази група спадат вулканите Салина (остров от Еолийския архипелаг до Сицилия), Амиата, Вулзини, Чимини, Вико, Сабатини (това са все върхове), Понтийските острови (западно от Тоскана), Рокамонфина (до Неапол) и Вултуре (в южната област Базиликата).
Спящите вулкани са активни, които са изригвали през последните 10 хиляди години. В момента те си “почиват”. В това летаргично състояние сега са Коли Албани (на юг от Рим), Кампи Флегреи (до Неапол), Иския (остров до Неапол), Везувий (до Неапол), Липари, Вулкано, Панарея (те са част от Еолийския архипелаг до Сицилия), Изола Фердинандея (скалисто островно образувание в Сицилианския проток) и Пантeлерия (остров до Сицилия).
Везувий, Вулкано и
Кампи Флегреи са
с много ниска
честота на изригване
– със запушени канали.
Не всички спящи вулкани обаче се смятат с еднакво ниво на риск, що се отнася до опасността на феномените, които могат да предизвикат, и до масата хора, изложени на тях. Някои регистрират т.нар. вторични феномени – например дегазация на земната повърхност, фумароли (струи от вулканични газове, които се изхвърлят от пукнатини в земната кора), така че всичко това би могло да доведе до рискови ситуации.
Вулканите с упорита дейност изригват непрекъснато или пък през определени периоди на почивка от месеци или години. Такива са например Етна и Стромболи до Сицилия. Като се има предвид, че изригват постоянно и са с отворени канали, те представляват малка опасност.
Вулканичната дейност в Италия протича и в зони под морето. Има няколко такива в райони под Тиренско море и Сицилианския проток. Някои от подводните вулкани са действащи. Загасналите пък са се превърнали в подводни планини. Повечето се намират в Сицилианския проток между италианския остров и Африка.
Дали може да се предизвестят изригвания като това на Стромболи от 3 юли? Отговорът на експертите е негативен.
Такъв тип изригване
може да се
предизвести
само няколко
минути по-рано
Феномени като деформирането на земната кора и други сеизмични сигнали могат да се появят само минути по-рано. Това не позволява да се изработи система от превантивни мерки. На Стромболи е имало три изригвания за 20 г., а до следващото изригване може да минат и 50 години.
Затова и рискът от фалшива тревога в този случай е изключително висок.
Много различни сигнали може да даде и изтичането на лава. През 2003 г. изтичането на лава стана месеци преди изригването на Стромболи. През 2007 г. пък лавата предшества изригването му с няколко часа, докато на 3 юли 2019 г. изтече две минути преди изригването.Всичко това означава, че този предизвестяващ сигнал – изтичането на лава, не може да се окаже полезен за евакуиране на населението, тъй като то не може да се осъществи за минути.
Последното
изригване
на Везувий датира
от 1944 г.,
по време на Втората световна война. Тогава разцепване по едната страна на конуса на вулкана на 6 януари води до увеличено изтичане на лава. Оформя са маса от течна лава, която само в рамките на час залива западната част на кратера, излиза и навън, достигайки до 100 м в долината. Лавата продължава да изтича до 26 януари, а във вътрешната част на конуса до 23 февруари, когато окончателно спира дейността си. Межди 17 и 18 март рухва част от конуса на вулкана.
Истинското изригване на Везувий обаче става на 18 март 1944 г. и продължава дни наред, успоредно с трусове. Общо в зоната на вулкана
загиват 26 души
– притиснати от
покривите на сгради,
рухнали заради пепелта върху тях. Неапол обаче избягва трагедията заради ветровете, които отнасят вулканичната пепел в друга посока.
От 75 години Везувий на практика си почива.