Как 268 френски рисунки на “Под игото” станаха български комикс

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7979905 www.24chasa.bg
Корицата на луксозното издание

400-те страници на любимия роман на българите “Под игото” са събрани в 268 рисунки!

Възможно ли е? Всъщност “комиксът” е френски от 1969 г., но в българско издание излиза сега по инициатива на русенски архитект.

През 1957 г. във Франция излиза превод на Вазовия роман. Известният френски художник Жак Наре, който работи за в. “Юманите”, е пленен от героите и атмосферата в романа. Заедно със съпругата си Мариел Дофен посещават България, обикалят местата на действието на романа, правят много скици. И най-важното, научават как българите виждат Вазовите герои, а Наре казва, че когато ги е рисувал, ги е гледал с български очи и чувствал с българско сърце.

На страницата си за култура в. “Юманите” публикува три комикс ленти. Едната е за любимеца на децата - кучето Пиф, другите две - реалистични. В края на 1969 г. в едната започва и разказът в рисунки “Под игото” - излизат 135 епизода в продължение на 6 месеца.

“Не им е било лесно на французите и с българските имена, но са предадени точно – Огнянов си е Огнянов, чорбаджи Марко си е Марко, малко са се затруднили само с Марийка – на едно място е написана Марика - разказва франкофонът арх. Орлин Неделчев от Русе, инициатор на българското издание. - На френски има и дума “башибозук” - използа се например в комиксите за Тентен като за разбойник.”

Издаването на български на комикса не е станало лесно. Музеят на Вазов в Сопот пази повечето от броевете на “Юманите”, но един липсва. Издирват го в Музея на комикса в Брюксел.

Орлин Неделчев не си позволява да “превежда” Вазов на съвременен български. Той казва, че на френски звучи твърде “подредено и възпитано”, така че ползва конструкции и архаизми, с които авторът си е служил, от издание от 1941 г. под редакцията на проф. Михаил Арнаудов.