Най-причудливите коледни обичаи по света

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8009640 www.24chasa.bg
Украинците покриват елхите си със златна мрежа и ги украсяват с паяци играчки, както учи стара притча. СНИМКИ: РОЙТЕРС И АРХИВ

Перуанците носят яркосиньо бельо за късмет, чехите гадаят за любовта

Знаете ли как по Коледа перуанците си осигуряват късмет? Като обличат яркосиньо бельо. В Дания пък сервират оризов десерт със скрит в него цял бадем – който го намери, получава подарък.

Всеки народ има свои обичаи и обреди за Рождество – все пак една трета oт жителите на планетата са християни. Някои от ритуалите си приличат – хората са ги заимствали едни от други. Други са уникални и с древни корени, включително езически. Например

в Украйна украсяват

елхите с паяжини

и фигурки на паячета – павучки. Легендата разказва, че бедна вдовица и децата ѝ нямали с какво да окичат коледното дръвче. Легнали си гладни, а на сутринта то било покрито с бляскаща на слънцето мрежа от злато и сребро. В Полша и Германия се смята за голям късмет да намериш паяк в елхата.

Шведите се забавляват със своя коледен “юлбок” – грамаден козел от слама, особено популярен в град Йевле. В древността той е бил част от култа към северния бог Тор, а днес е в центъра на коледните веселби. Половината шведи го тачат и бранят, а другата половина опитват да го разкъсат и изгорят.

На Бахамите, Ямайка и други карибски острови Рождество отбелязват с фантастичния фестивал “джунканоо” – пъстър парад с африкански маски и одежди, песни, танци, звънци и тъпани. Той започва на 26 декември и кара до Нова година. Празнува се от времето на робството – единствените дни на отдих за чернокожите работници на полето. В Норвегия

на Бъдни вечер крият

всички метли в

къщата, за да не ги

откраднат вещиците

и да полетят с тях през нощта. В хамбара слагат купичка овесена каша за скандинавския гном Юле Нисе – така го подкупват да не прави пакости във фермата.

Ирландците пък оставят пай с месо и халба бира за Дядо Коледа.

В Исландия традицията е на Рождество задължително да облечеш нещо ново, иначе ще те изяде свирепото животно, наречено Коледен котарак. Казват, че този адет е бил създаден, за да стресне мърлявите и мързеливи деца и да ги накара да се измият и нагиздят.

Зъл космат

демон по Коледа

битува и в германско-австрийския фолклор. Казва се Крампус и е алпийско същество, приличащо на дявол. Има рога и копита и наказва децата, правили бели през годината. 

В родината на Дядо Коледа – Финландия, украсяват елхите с геометрични фигури, направени от слама. Преди Бъдни вечер се ходи на сауна, за да изчистиш тялото и душата си.

Домът на белобрадия старец и елените му са атракция главно за чужденците. Местните хора имат свои традиции. На тържествена церемония в 7 града например се чете Декларация за коледен мир. Традицията е от XIII век, когато закон е забранявал извършването на престъпления на религиозния празник, а нарушителите са били сурово наказвани. Днес декларацията изобилства с коледни пожелания и призовава хората да се държат почтително и миролюбиво, да проявяват състрадание.

Дори и в Лапландия не са много наясно, че

еленът Рудолф

всъщност е женски

Познавачите припомнят, че през това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф с червения нос все още има рога, той биологично е момиче.

В столицата на Венецуела - Каракас, хората масово ходят на утринната коледна служба с… ролкови кънки. Властите дори затварят улиците, за да улеснят придвижването на цели семейства. В Индия вместо елхи на Коледа украсяват бананови и мангови дървета.

В различните държави трапезите за Kоледа също са различни - от строг пост до кулинарна вакханалия. В Италия 24 часа преди Бъдни вечер се пости. Сервират се ястия без месо и с малко мазнина. Наричат това пир на 7-те риби, яде се леща за късмет и благоденствие. Французите – напротив, на 24 декември събират компания и празнуват “ревейон”, сиреч будуване.

Трапезата

е отрупана

със стриди, омари,

гъши дроб, охлюви,

пуйка, месо, сирена, десерти, полети с много вино и шампанско. Компанията стои будна до сутринта – първия коледен ден.

В Испания по традиция за Рождество приготвят турон – тесто с яйца, мед, захар, печени бадеми. Рецептата е от XVI век. В Каталуня е много популярен героят Кага Тио – дървено пънче с лице и шапка, което от векове децата бият с тояги, докато “пусне” подаръци, сред които глави лук и пушена херинга. 

В Полша на Бъдни вечер – виджила, месят оплатек – питка с изваяни от тесто мотиви от Библията. Този хляб обикновено не се яде, а само краси масата. Постните храни в някои полски райони са четни – 12 ястия.

Типичен холандски обичай са малките сладкиши във форма на букви. Всеки член от семейството получава първата буква от името си. На Коледа там топят сирене (раклет), а към него добавят месо и палачинки.

На коледната трапеза португалците слагат сладкиш със захаросани плодове и ядки “Боло рей” (“Кейк на краля”). В него се слага монета и който я намери, трябва да купи или изпече царския сладкиш на идната Коледа. На масата семействата слагат места за починали роднини. Традицията се нарича “консода” и се смята, че ще донесе късмет на семейството.

По света обичаят с коледните подаръци също варира по време, място и този, който ги раздава. Исландчетата са особени късметлии - посещават ги цели 13 дядоколедовци. И по-точно

13 смешни старчета

– наследници на

троловете, които

обикалят къщите

от 12 до 24 декември и пускат в детските обувки малки подаръци. Който не е слушал, получава развален картоф.

Италианските деца дарява чак на 6 януари чепатата старица с дрипава рокля и скъсани обувки Бефана – на непослушните тя връчва въглища вместо дар. 

В Русия на 7 януари подаръци носи не само Дядо Мраз, а и друга коледна фигура - Бабушка. Тя е вдъхновена от притчата за жената, която не донесла дар на бебето Иисус и разкаяна, започнала да дарява децата.

В Испания чакат армагани на 5 срещу 6 януари. Раздават ги Тримата влъхви, отрупали с дарове Иисус в люлката. Мелхиор, Гаспар и Балтасар са героите на приказно шествие, което прераства в пищен карнавал. 

Германчетата чакат подаръци от специално ангелче, наречено Кристкинд.

В нощта срещу Коледа малчуганите от християнското малцинство в Япония намират подаръка си на възглавницата.

Дядо Коледа там е

Санта Кирошу и имал

очи на тила си,

за да държи под око палавите деца.

В Холандия даровете носи Синтерклаас или Свети Николай, и то не на Коледа, а на 5 и 6 декември. Белокосият старец пристига на пристанището в Алмере край Амстердам с празнично украсен параход. Придружава го помощникът му Цварте Пете - Черният Петър – обичай, който напоследък много гневи чернокожите холандци. Синтерклаас се спуска през комина с подаръците, а децата оставят моркови и паница вода за коня му.

Филипинците – третата по големина католическа общност, честват най-дългата Коледа в света. Тържествата започват още от септември и се точат до 6-9 януари с украси и празнични песни. 9 дни преди Коледа се организира маратон от литургии “симбанг габи”. Всеки ден

в черквите от 3 ч

през нощта до 5 ч

призори има

коледна служба

Прозорците на домовете са украсени с фенери във формата на звезди – символ на кометата от Витлеем. Наричат ги фарол.

На Коледа жените в Чехия използват трик, за да отгатнат какъв ще е любовният им живот през идващата година. Момите застават с гръб към входната врата и хвърлят обувка през рамо. Ако тя падне с пръстите към вратата, жената ще се задоми през следващите 12 месеца.

Коледа в Австралия се пада насред лятото. Там компенсират снега с фойерверки и изобилни светлини. Семейство от Канбера наскоро

би всички рекорди,

като опаса имота си

с 50 км електрически

лампички

Австралийският пудинг се сервира със сладолед за разхлаждане. А хиляди австралийци честват празника на Бонди бийч в Сидни с барбекю и морски бани. 

Много коледни традиции са започнали преди векове. Светлинките на коледното дръвче например са от времето, когато християните са били гонени – тогава преследваните слагали запалена свещ на прозорците си, в дърво или растение като знак, че там ще се четат молитви.

Коледа не винаги е тачен като свят празник – в Англия например през XVII век пуританът Оливър Кромуел я заклеймява като разгулна и под страх от жестоко наказание забранява да се украсява със символичните за празника бодлива зеленика, бръшлян и имел.