В дебюта си като актриса Светла Цоцоркова едва не ослепява

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8014161 www.24chasa.bg
На кинофестивала в Котбус - Германия, със “Сестра” Светла Цоцоркова печели наградата за най-добър филм.

Наследницата на големия панагюрски род е орисана да прави кино

Очакваме новия ѝ филм “Сестра”

Докато вие, уважаеми читатели, четете този текст, филмът “Сестра” на Светла Цоцоркова може би печели поредното си международно отличие.

Той тръгна към зрителите със специален диплом в програмата “Нови режисьори” на 67-ия световен кинофестивал в Сан Себастиан, Испания в края на септември 2019 г.

След световната си премиера там “Сестра” минава през няколко феста, където също печели награди. Закупен е за разпространение във Франция и Китай. Очакваме в България да се появи за първи път също на фестивал - на “София филм фест” през март 2020 г.

... Светла Цоцоркова е орисана да прави филми. Нейният дядо по бащина линия - Димитър Цоцорков, открива на 24 май 1947 г. първото кино в Пангюрище. Същия ден жена му Тотка започва да ражда и иска да я повдигнат, за да види навалицата, струпала се за откриването на киното. По ирония на съдбата тогава прожектират съветския филм “Сине мой”. Тотка ражда син, кръщават го също Димитър и това е бащата на Светла.

Но Цоцорков не случва на време - започва национализацията, както новата власт нарича насилственото одържавяване на промишлеността, услугите и културата.

Само няколко дни след първата прожекция държавата присвоява киното. Така

от мечтата за

изкуство остават

само борчовете,

които трябва да бъдат изплатени. “Родът ми по бащина линия е такъв - артистични мечтатели, които животът е принудил да станат инженери или мениджъри”, уточнява Светла Цоцоркова.

Тя е родена в Бургас. Родът на майка й е от Странджа. Дядо й Паруш е суров и затворен, но баба й Стойка е най-добрият човек, когото е срещала. Надява се да е взела по нещо и от двамата.

Когато е на 19 години, заявява, че ще учи кинорежисура. Тук като причина за това желание освен любовта на дядото към седмото изкуство трябва да добавим и артистичността на баба й, актриса самодейка. Както впрочем и гените на целия род, в който хората добре рисуват, пеят, свирят на разни инструменти.

Светла Цоцоркова приземява нещата с признанието, че тогавашното й желание е плод на незрял характер, просто киното й харесва, филмовият свят й се вижда примамлив и красив. Всички роднини вкупом я разубеждават да не кандидатства във ВИТИЗ, но след това се радват, че е приета.

А приемът е труден. Тя е на последното или на предпоследното място в списъка, вече не си спомня точно. Бургазлийката е свенливо момиче, което трудно преодолява страха си от общуване. Трябва да мине време, за да осъзнае коя е, какво може и какво - не.

Приема я в класа си Георги Дюлгеров, също бургазлия. Според нея той е най-големият български педагог в областта на киното. Никога не налага стила си на мислене и снимане на своите студенти (а мисъл и стил във филмите му има предостатъчно), кара ги да следват себе си, собствените си идеи и път.

“До ден днешен щом направя филм, му го показвам. Обичам да наблюдавам реакцията му, защото тя винаги е неподправена. Дюлгеров е голямо мъдро дете, което играе на кино с други деца - своите студенти”, казва Светла.

След завършването на ВИТИЗ Цоцоркова постоянно носи четири дини под двете си мишници - сценарист, режисьор, продуцент и актриса.

Тя казва, че така й се е случило. Но пък и в европейското кино мнозина го правят. Обяснява, че тези професии само на пръв поглед са близки по характер. Всъщност трудът, който се полага във всяка една от тях, е почти диаметрално противоположен.

“Може би ми харесва

да бъда много хора

едновременно

- казва Светла. - Звучи шизофренично, но само по себе си работата в изкуството е такова занимание: вадиш вътрешния си свят на показ пред хората и се гордееш колко добре си се разголил душевно. Луда работа...”

От четирите професии най-напред дебютира като актриса - играе в 5-минутната миниатюра “Омлет” по сценарий на Георги Господинов и режисьор нейната приятелка Надежда Косева. Действието се развива по времето на Лукановата зима, когато доларът и цените на стоките скачаха като полудели.

Понеже историята в “Омлет” наистина се случва на режисьорката Маргарита Младенова, Светла просто си я представя в ситуациите, които трябва да се заснемат. Като наивен и начинаещ актьор прави всичко, което й казват.

Толкова е стриктна, че без малко да ослепее, след като я карат да се взира дълго в една блестяща повърхност. Стига се дори до болница. Но пък онова, което й се случва в болницата, години по-късно “вкарват” в сценария на “Сестра”.

“Омлет” трае само пет минути, но посланието му е ясно: докъде може да стигне човек в безидходицата си пред обществото, което го мачка с всички сили. Общочовешка тема - гледат филмчето с интерес и във Франция, и в САЩ на кинофестивала “Сънданс”, който се провежда в град Парк Сити. Между другото - на този фестивал правят своя дебют режисьори ката Тарантино, Братя Коен, Робърт Родригес, Стивън Содърбърг и др.

Георги Дюлгеров си има “номер” - когато снима филм, да вкарва в него като актьори студентите си, както и хора от техническия екип. Това не отминава и Цоцоркова. Във филма “Пясъчен часовник” тя се мярка на екрана като репортерка. През другото време “краде” от режисурата на своя учител.

В телевизионната новела “Втори дубъл”, заснета през 2011 г., Светла Цоцоркова вече е в главната роля. Тя е съпругата, която в още незавършената им къща очаква мъжът й да се върне от чужбина, където е гастарбайтер. Но той закъснява...

Този филм тя ще запомни с

многото тичане

и пак с посещение

на болница

Човек от масовката, който трябва да я хване, така се вживява в ролята си, че й прави нещо като подсечка и тя се просва по очи на камъните. Човекът не е виновен - режисьорката Надежда Косева му е казала, че трябва да спре тичащата жена на всяка цена. Цената обаче плаща актрисата. Още я наболява удареното място.

“Всъщност всеки филм изисква “голямо тичане” - в пряк и преносен смисъл”, философски обобщава Цоцоркова. Филмът печели награда в Сараево.

През 2004 г. с късометражния игрален филм “Живот със София” Цоцоркова печели наградата “Джеймисън” на “София филм фест”. Като всеки човек, който за пръв път получава награда, режисьорката не крие, че се е чувствала щастлива. Първото, което прави, е да се обади на учителите си, защото смята, че на тях дължи всичко и досега. Филмът има добра фестивална съдба, а покрай него тя вижда за пръв път големи фестивали - като канския например.

След десетина години, през които се занимава предимно с продуцентство и късометражки, Светла Цоцоркова най-сетне добива кураж за пълнометражен игрален филм.

Сама пише сценарий със заглавие “Жажда”. Но един ден идва проф. Светослав Овчаров и изхвърля усилията на Светла в коша. И сега тя признава, че това е за добро, защото историята става сурова, истинска и безмилостна към персонажите.

А дали се е притеснявала? “Разбира се - отговаря Цоцоркова. - Трябва да си идиот, за да си винаги уверен в себе си. Всъщност в изкуството е пълно със самоуверени хора. Да им се чудиш на акъла...”

“Жажда” участва в 63-ото издание на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан през септември 2015 г. Неговата програма “Нови режисьори”, за който вече стана дума, е може би най-авторитетният конкурс за с първи и втори филми.

Жажда” е

определен за

най-добър български

игрален филм

на “София филм фест”. Получава наградата на Българската филмова академия за дебют. Един от кинокритиците на сп. Variety - Джей Уайзбърг, го поставя сред десетте най-добри филма на 2015 г.

Участва на повече от 60 фестивала. Според Светла филмите заживяват някакъв техен си живот независимо от авторите. Докато тя ходи на първите фестивали, най-интересна й е реакцията на публиката, разговорите с хората.

Във всяка страна те разбират нещо различно от филма. Във Франция си говорят за неутолимата жажда за любов. В Русия - за жаждата за любов към Бог. Хубавото е, че хората откриват в него собствените теми, които ги вълнуват дълбоко. Вероятно те се съдържат някъде в тъканта на филма.

“Не бих могла да кажа, че докато правехме филма, всичко това ни е било в главите - коментира Цоцоркова. - Филмите са нещо сборно между онова, което мислят авторите, и онова, което публиката има у себе си. Понякога тия светове се срещат, понякога - не...”

В един момент тя спира да ходи на фестивалните прожекции. Смята, че е нездравословно да живее непрекъснато под аплодисменти.

На номинациите на Европейската филмова академия има щастието да се срещне с хора, от които се възхищава.

В залата седи до Педро Алмодовар, Кен Лоуч и Жан Клод Кариер. Вижда, че и Алмодовар се вълнува дали ще спечели европейската филмова награда не по-малко от нея.

В “Жажда” на Цоцоркова се налага да режисира големи актьори като Васил Михайлов, Светлана Янчева, Ивайло Христов. Казва, че й е било трудно. И как няма да й трудно, когато на нея е първият пълнометражен филм, а на Васил Михайлов - примерно стотен. Но актьорите не се големеят, а й помагат.

“Вероятно съм им изглеждала като човек, който има нужда от помощ - обяснява режисьорката. - Понякога в киното всичко изглежда като голямо надцакване: кой ще изиграе най-големия коз. Всъщност прелестта му е, че държиш всички карти в ръката си.

В лицето на Васо,

Ивайло и Светлана

имах направо

“терца майорна”!

Но трудна е работата и с непрофесионалните актьори Моника Найденова и Александър Бенев. Въпреки, че и двамата са рефлективни и чувствителни посвоему.

Намирането на Моника за главната роля отнема на екипа почти три години, правят кастинг на няколко хиляди деца. Според Цоцоркова проблемът при децата е, че изобщо не са непокварени - напротив, покварата на телевизионната култура, в която всеки иска “да се прави на интересен”, е отровила поведението им.

Във филма Моника и Александър Бенев не играят, те са себе си. Тя печели с “Жажда” няколко награди за главна женска роля у нас и по света, Бенев изиграва още няколко добри роли при различни режисьори (в “Семейни реликви”, “Асансьор за пациенти”. Интересното е, че и двамата не искат да стават професионални актьори.

Когато стигаме до най-важната тема в киното - филма и има ли той зрители, Цоцоркова казва:

“Всеки филм има определена публика, която може да събере. Ако си създал нещо, което търси масово одобрение е едно, ако си направил нещо за определен кръг хора - друго. И едните, и другите имат нужда от общуване с изкуството. Просто

тези, които гледат

Уди Алън, не гледат

“Сойка присмехулка”

Примерите ми са съвсем произволни, просто са от двата полюса на киното - интелектуалния и този на забавлението.”

Казва още, че “Жажда” има нелоша екранна съдба, за което помага и разпространителят му - Стефан Китанов. “София филм фест” дава продължителен живот на филмите на екрани, на които хората са отвикнали да гледат кино.

Специално за читателите на “24 часа” Светла Цоцоркова повдигна завесата на филма си “Сестра”.

Какво се случва в него?

- Това е трагикомична история за момиче, което лъже всички за всичко. В един момент лъжите му се обръщат срещу него и може да разруши света на семейството си. “Сестра” е смешен филм, в който хората се смеят през сълзи.

Направен е без помощта на Националния филмов център в България. В него основният творчески състав участва просто защото сме приятели: и операторът Веселин Христов (два пъти носител на “Златна роза” за операторска работа, включително за “Сестра”), и художникът Мира Каланова, и звукорежисьорът Валерия Попова, и актьорите Асен Блатечки, Светлана Янчева, Валентин Ганев, Иван Савов, Моника Найденова, Елена Замяркова участват, защото са приятели.

Кино в България се прави или с пари, или с приятели. В такъв смисъл “Сестра” е най-скъпият филм, който съм правила, защото с нищо не можеш да изчислиш колко струва помощта на приятелите...

Асен Блатечки и Моника Найденов в кадър от новия филм на Цоцоркова - “Сестра”
Асен Блатечки и Моника Найденов в кадър от новия филм на Цоцоркова - “Сестра”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бившият шеф на Националната служба за охрана има повече от впечатляваща биография, а срещите му с най-влиятелните хора на планетата са запечатани на повече от 3000 кадъра. Които генералът с гордост показа единствено за "България Днес". Идеята му е да покаже, че НСО не винаги е била служба, свързвана с инциденти и скандали

Бланка с криминалната регистрация на Васил Божков бе открита днес при обиска в офисът му на столичната ул. "Московска". Строго секретния документ, създаден през 1982 г. от столичната дирекция на милицията, е намерен в личния сейф на хазартния бос. Наред с имената, ръста и цвета на очите на Божков са посочени и любопитни данни от криминалната му

Даниела Серданова също се включи в отбора на моделките с напомпани устни, видя "България Днес". Бившата изгора на Любослав Пенев, която през годините се изявяваше като тв водеща и консултант на няколко български сериала, опитва да поддържа стегната форма и да не изостава от по-младите бръмчалки. Вероятно заради това Серданова се развозва из