49 г. по-късно той е разстрелян
по заповед на Сталин
В началото на 1892 г. студенти социалисти в Женева организират внушително тържествено събрание, за да почетат паметта на Христо Ботев, от чиято смърт на връх Вола се навършват 16 години.
Присъства и неговата дъщеря Венета Ботева.
Тя учи в Женевския университет, който завършва със степен лисансие по социални науки (човек с университетска диплома - б.а.). По спомените на съвременниците тя е стройна, със свежо румено лице, с буйна кестенява коса и искрящи очи.
“Това, което ми произведе най-силно впечатление, беше решителността и прямотата в словата й. В тях се проявяваше дух на трезво съзнание, самостоятелност и липса на предразсъдъци”, пише в спомените си нейният състудент Петър Нейков.
Според Симеон Радев Иванка блести над другите с интелекта и пламенността си.
“Когато вървеше,
земята святкаше.”
В своите спомените Радев е записал: “Иванка Ботева следваше социални науки и ние заедно посещавахме лекциите по политическа икономия на Матео Пантелеони. Тя бе обърнала внимание със своята хубост и със своята пълна с благородство физиономия на прочутия учен...”.
Веднъж Пантелеони пита Симеон Радев вярно ли е, че госпожицата е дъщеря на български поет. Радев уточнява, че баща и е най-големият български поет. По молба на учения той му превежда част от прозата на Ботев, както и стихотворенията “Хаджи Димитър” и “Моята молитва”.
На 8 януари 1906 г. Иванка Ботева се венчава за Стоян Христов. Той е доктор по икономика, работи в Българската земеделска банка. Двамата се местят от Търново в София, настаняват се в хотел “Континентал”. На 7 ноември същата година, вече бременна, Иванка умира от неизяснена докрай диагноза - гнойна ангина, синя пъпка или сепсис - въпреки старанията на няколко от най-известните лекари тогава.
Доклад на тържественото събрание чете Кръстьо Раковски, който следва медицина в Женева и вече е попаднал под влиянието на социалистическите идеи.
Освен български знае много добре и руски език, но произнася доклада си на френски език. Според проф. Ангел Веков този факт подсказва, че в залата освен български студенти присъстват и хора от различни националности.
На събранието присъства и руска група, в която е и Георгий Плеханов, смятан тогава за един от най-известните пропагандатори на социалистическото движение. В Женева живее от 1880 г., след като пред опасността да бъде хвърлен в каторга през 1879 г. успява да изяга от Русия.
Връща се в родината си през 1917 г. след 37-годишно емигрантство. Има отрицателно отношение към Октомврийската революция, защото смята, че ако властта бъде съсредоточена в една партия и една класа, може да има пагубни последствия.
Влиза в конфликт с
Ленин и не е допуснат
в съвета
на Петроград
Умира от туберкулоза през 1918 г.
Но в неговия личен архив, съхраняван в Петербург, както е преименуван Петроград, е намерен докладът на д-р Кръстьо Раковски, прочетен на онова официално тържество през 1892 г.
“По всяка вероятност на Плеханов, който пише своето произведение за руската обществена мисъл, му е допаднала като близка до руските революционни демократи идеологията на Ботев и е искал да я използва в разработките си”, предполага проф. Ангел Веков.
Словото на д-р Раковски е с обем 16 написани на ръка страници. В тях авторът е воден от идеята да разкаже на разнородната публика в залата кой е Христо Ботев и защо българите го почитат и честват като национална светиня.
“Това е гениалният поет на България - казва Раковски, - човекът, който е възпял политическия идеал на бившия роб на турците, днес свободен човек. Това е българинът, пролял горещата си кръв в името на националната свобода по скалите на Стара планина.”
Раковски цитира строфи от едно от най-силните негови стихотворения - “Моята молитва”:
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата!
....
Подкрепи и мен ръката,
та кога възстане робът
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът...
“И действително - продължава Раковски, Ботев срещна смъртта там, където я търсеше. Такъв е образът на българина, бореца за нашата свобода. Твърде съвременно звучат думите на оратора, когато цитира Ботевата фраза: “Докато народите остават разделени, докато те гледат един на други като на врагове, те никога няма да постигнат мир, свобода и щастие...”.
Докладчикът очертава Ботев като патриот, революционер и мислител от европейска величина, чието делото излиза извън тесните рамки на националното.
Самият Раковски
също има
драматична съдба
Неговото истинско име е Кръстьо Георгиев Станчев. Роден е на 13 август 1873 г. в Котел. Майка му Мария е дъщеря на Нанка Търпанска, която е сестра на видния български революционер Георги Раковски.
Родителите на Кръстьо Раковски купуват земя в Мангалия, Румъния, и се преселват там. Като ученик във Варна синът приема името Кръстьо Раковски.
Освен във Варна учи и в Габрово. През 1890 г. започва да следва медицина в Женева. Там попада под влиянието на социалистическите идеи. По-късно следва в университетите на Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие, Франция.
Кръстьо Раковски е сред основателите на женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в дейността на Втория интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1919 г. участва в учредяването на Третия (Комунистическия) интернационал.
От 1905 до 1917 г. е сред лидерите на румънското социалистическо движение. Опитва неуспешно да организира революция в Румъния, заради което е изгонен от страната.
След Октомврийската революция в Русия участва в установяването на съветска власт в Украйна. Изпратен е като дипломат на Русия в Украинската народна република (УНР) през март 1918 г . Става вторият председател на Съвета на народните комисари (министър-председател) на Украйна през януари - декември 1919 г. и после от февруари 1920 до юли 1923 г.
От март 1918 г. Раковски ръководи и Черезвичайната комисия (ЧК) и води борба срещу антиболшевишките сили на Украйна, Бялото движение, както и срещу независими въстаници против съветската власт, включително известния анархист Нестор Махно.
През 1923 г. Кръстьо Раковски за кратко е заместник народен комисар на външните работи на СССР. През 1923–1925 г. е първият съветски посланик в Лондон, а през 1925–1927 г. е посланик във Франция.
Близък до
Лев Троцки,
Раковски влиза в
конфликт
и със Сталин
изключен е от болшевишката партия и през 1928 г. е заточен в Централна Азия.
През 1934 г. се връща в Москва и е възстановен в партията. Работи известно време в Министерството на здравеопазването.
През 1937 г. обаче отново е подсъдим заедно с Бухарин, Алексей Риков и Хенрих Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер. След началото на Великата отечествена война Раковски е разстрелян по т.нар. сталински списъци на 11 септември 1941 г.
Въпреки Отечествената война вече е започнала и ще й трябват подготвени хора.