Радослав Спасов: С филма "Живи комини" се спасих от депресията

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8101917 www.24chasa.bg

Историята е заснета в с. Ковачевица - Българския  Холивуд, казва операторът и режисьор

- Как и кога се влюбихте в село Ковачевица и станахте негов жител, г-н Спасов?

Мария Коцева-Мума в ролята на Момичето е студентка по педагогика.
Мария Коцева-Мума в ролята на Момичето е студентка по педагогика.

- Когато започнахме снимките на “Мъжки времена” през 1976 г. Аз съм първият от професионалното кино, който снима с. Ковачевица. Избрах Чекановата къща точно в деня, в който се роди първото ми дете. Купих я на следващата 1977 г. Тя е към края на селото - стара кметска къща на три ката. Беше в плачевно състояние, оттогава започнах да я реставрирам, та до ден днешен. Част от кадрите в “Живи комини” са снимани в нея.

- И заради много сниманите в селото филми то беше наречено “Българският Холивуд”. Сега колко заселници и пришълци има в Ковачевица?

- О, много са - художници, професори, журналисти... Но сега живеем някак по-усамотено, всеки в своята си къща. А някога водехме много хубав живот. Събирахме се по празници, контролирахме се много стриктно взаимно при реставрацията на къщите да се спазва автентичният стил на селото, вече обявено за паметник на културата.

- Вие сте оператор на знакови български филми като "Вилна зона", "Авантаж", "Лачените обувки на незнайния воин", "Мера според мера", "Време разделно" и др. Защо се "преквалифицирахте" в режисьор?

- До началото на прехода работех с много големи автори, оператори и режисьори, под чието влияние по някакъв начин съм се изградил. Първо беше големият бате Димо Коларов, от когото съм научил много неща като поведение, като отношение към операторската работа. При него актьорът беше №1.

След това с Методи Андонов работихме по проект за сериала "Селцето", но после го засне друг режисьор. После – години на незабравими работни и лични моменти с Рангел Вълчанов, Еди Захариев, Георги Стоянов, Иван Андонов, Людмил Стайков, Киран Коларов. С повечето бяхме семейни приятели. С Георги Дюлгеров сме започнали заедно в киното преди 50 години и до ден-днешен сме много близки.

Тези хора създаваха изключително увличаща, духовна и творческа атмосфера. Заразиха ме. И така се появи сценария на „Сирна неделя“. В навечерието на Прехода ме пуснаха като режисьор в копродукция - СИФ "Бояна" и "Екран" -  БНТ. Попаднах в Лукановата зима и започна едно снимане, спиране ...и мъка до 1993 г.

- Как се роди идеятаза филма “Живи комини”?

- Действителна история е в основата. Един от първите софийски заселници - Влади, много колоритна и интересна личност, бохем, от стар богат род, с добро образование, заряза всичко и заживя в Ковачевица, в която беше влюбен. Не му понасяше софийското живеене, свързано с много компромиси.

Той почина на Великден и много хора се бяха събрали на поклонението му. Беше си избрал място на гробището, откъдето се виждат кръчмата и къщата му. Йошката, един от чешитите в селото, се заема да изпълни последното му желание, обаче на мястото има скала и не може да се копае. И във филма какво става - като не може надолу, ще се строи нагоре. Гробница. Хората стоят и чакат и постепенно забравят, че са на погребение...

- Това е още истинската история , нали?

- Да... Преди 9 години - преживях тежка катастрофа, загубих в нея скъп човек, изпаднах в депресия. И в тия мигове на самота и отчаяние всичко това изплува в моята памет. Натрупвания на неща, които не са само от живота ми в селото, а и от съвсем други ситуации и спомени.  

- И какво стана с натрупванията във вас, докато ви измъчваше депресията?

- То тръгна като един вид  автотерапия  цялото това нещо. Много дълго бях в усамотение, а когато физически се възстанових и в състояние да се движа и да излизам, не можех да се усмихвам, психическото страдание не си отиваше. Аз много обичам филма “Не тъгувай”...

- На Георгий Данелия?

- Да. Чувствах, че съм на ръба. И изведнъж, като започнах да пиша, се появиха много малки сюжети, някои от тях са измислени, разбира се. Много бързо написах историята, но сюжетът беше главно около погребението.  Казах си, че само така не може да остане.

И започнах да търся драматургични пътища, за да създавам дълбочина на характерите и ситуациите. Например появата на Малинчо (Борислав Чучков)  на погребението на Влади е изцяло измислена.

- Той е вторият съпруг на бившата жена на Влади?

- Да. Но по сценарий. Исках да навляза в дълбочина в персонажа, да мотивирам поведението и характера на Влади с изживяна драма, разтърсващ житейски епизод.

- Как избрахте Ивайло Христов за ролята на Влади? Да ме прости г-н Христов - той е изключителен актьор, но не е първи красавец.

- Много относително понятие е красотата. За мен са важни очите, излъчването,   личностното присъствие. Камерата не обича празната красота.    Първоначално мислех режисьорът (Никола Додов) да е разказвачът на историята.

Но един ден гледам Ивайло - усамотил се на чардака  на  Жожовата къща (на Георги Данаилов - б.а.), беше в особено състояние, излъчването му ме стъписа. Моментално побутнах операторите  Кирил Проданов и Делян Георгиев -  снимайте!  Направихме   няколко портрета   със скрита камера.  Цялата дълбочина на душата му се четеше   в очите му.  Гледам ги и се чудя - не мога да ги вкарам във филма!  Реално   Влади   е покойник (вече си е отишъл), а разказва чрез видеото... И оттам ми дойде да  го развия като линия приживе. Още на другия ден започнахме да  импровизираме в тази посока - на  състояния. “Обрах” линията на режисьора и основна стана  линията на Влади.

- Георги Данаилов ли е прототип на писателя, в чиято роля е Валентин Ганев?

- Да.  Такъв, какъвто ние   го знаем  в  последната  му  година.  Понякога беше рязък, понякога - много мек. Личност, която не влизаше в никакъв калъп. Многокоординатна и абсолютно неординерна.

- А прототип на режисьора в “Живи комини” вие ли сте?

- Донякъде само.  По-лесно ми беше, като усещане , да водя разказа от режисьора, но се отказах, както вече споменах. Първо  избрах Мария Коцева- Мумето - студентка по педагокика,  за ролята на момичето.   После трябваше да намеря подходящ  партньор   за нея. И  се спрях   на  Ники Додов за режисьора.

- Който във филма да се окаже неин баща...

- Отначало мислех да се стигне до магия между тях, до харесване, а след това да се разкрие, че е неин баща. Но нещо ме притесняваше, че   ако го подам това в началото, не е хубава пътека. Не е добра струна, на която да работя.

- И натуршчици играят във филма, как те се справяха с актьорските си задачи?

- Много натуршчици използвах. Доволен съм, че успях с тези реални хора от живота,  някои  играят себе си. Като Альо циганина, Крумчо, който разказва каракачанската история.  Други   познаваха добре прототипите си  и също добре се справиха. Използвах много   хора от екипа. Кметшата например играе гримьорката Бистра. Снима се и художничката Боряна. Директорът на продукцията играе полицай, двете ми асистентки също имат роли.

- А как се сетихте за писателя и драматурга Христо Бойчев, който наистина впечатлява с играта си?

- Бойчев прилича малко на Йошката, който притежаваше природна интелигентност и личностен колорит.   Христо влизаше в дълбочина на образа си и намираше   неща, които му помагаха като актьор. 

А  Ангелина Славова, една  много добра  актриса  и обаятелен човек,  го предразположи,  паснаха  си  така, сякаш цял живот са били семейство.

- Тя спечели наградата за поддържаща женска роля на последния фестивал “Златна роза”, нали?

- Да. Нейната роля е обогатена с истинска случка. Един ден при мен дойде мой приятел мохамеданин и ми показа пръстен, който е намерил под голям дъб на поляна. И на пръстена, сигурно сватбен, наистина пишеше “Бъди ми вечно вярна”.

И веднага ми хрумна идеята за сюжетна линия за изневяра. Защо си е свалила пръстена?  Този монолог като изпълнение с неин коментар е бисерът на нейната роля.

Откритие смятам, че е и композиторът Веселин Митев - освен музикант той е и реставратор, също пришълец в близкото с. Долен. Той получи наградата за музика на фестивала “Златна роза”, а Димитър Коцев- Шошо взе приз за поддържаща мъжка роля.

- Тъкмо щях да ви питам за този избор. Шошо в ролята на селския идиот!? С годините той все повече заприличва на баща си Константин Коцев, явно е наследил от него и актьорска жилка...

- Дълго време търсих човек за ролята на  “селския идиот”. Не знам как се сетих за него, но един ден   художничката на филма Северина Стоянова ми казва: “Защо не вземеш Шошо?”. Била работила с него. Исках този “идиот” във филма да е нисък, мъничък. И изведнъж идва Шошо - една върлина. Викам - Севе, ама той много висок, бе? А тя казва: “Не, Славчо, той не е много висок, ти ставаш нисък...”

Шошо измисли много неща за образа  си. Припомних му, че съм снимал баща му и искам като него да проявява специфична напрегнатост, енергичност, постоянно  да кипи отвътре, тялото да се движи. 

Тръгнахме   в тази посока. Исках героят му да  е човек с някаква обремененост, който  да успее да се изправи, да има развитие. За филма поканих и много изявени актьори - Иван Савов, Николай Урумов, Илияна Китанова, Рая Пеева, както и младите Димитър Николов и Вики Оганасян.

И много колоритни хора от региона и приятели - художника Георги Тодоров-Жози, журналиста кулинар Георги Делиев-Гофи, фотографа Косьо Косев, строителя Сюлейман Джалев и много други.

Букет от различни персонажи, над 20. Тук трябва да кажа, че за да го има този филм, след критични финансови проблеми в НФЦ, продуцентите на “Дриим Тиим Филмс” с Евтим Милошев поеха всичко и ми създадоха добра атмосфера за неговата реализация.

- Имате ли вече информация как зрителите приемат “Живи комини”?

- На премиерата в Дома на киното филмът се прие много добре. След това го показах в град Гоце Делчев и на видео - на хората в Ковачевица. Събрахме се голяма част от  екипа, както и почти всички от натуршчиците и след прожекцията си говорихме до 4 сутринта.

Преди седмица, на премиерата в Ловеч, залата беше препълнена, хората реагираха спонтано по време на прожекцията.  Водихме след това много смислен разговор  със зрителите.  Развълнуваха ме думите на кметицата г-жа Корнелия   Маринова: “Вярвам, че “фините прахови частици” на филма “Живи комини” ще ни заразят с любов, страст и жажда за живот!”  Така   самите зрители стават естествената  реклама на филма. Мисля, че той ще намери своята публика.

- Вие доволен ли сте от “Живи комини”?

- Разбира се. Всеки един филм го правя като за последно. Влагам всичко от себе си.  Мисля, че филмът буди размисъл, човещина и любов...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Малки и големи кукери прогониха злите сили в Елин Пелин. Групи от общинското градче и близките села Лесново и Ноевци бяха сред най-атрактивните участници в събитието, събрало хиляди зрители в слънчевия февруарски уикенд. Четвъртото издание на кукерския фестивал събра на едно място над 1800 участници

Сценаристът Христина Апостолова си направи музикална разходка в столицата, видяха папараците на "България Днес". Съпругата на Евтим Милошев сложи тапите в ушите, усили любимата си песен и започна да крачи по-смело и в по-добро настроение по софийските улици. СНИМКИ: БЪЛГАРИЯ

С черни очила, клюмнала шапка, съвсем неглиже и с любимото куче се разхожда из центъра на столицата Ники Илиев, видя зоркото око на "България Днес". Актьорът видимо е позаслабнал и с немалко бели косми на брадата. Къде отиде онзи красавец, мечта за немалко