Лени Вълкова е най-възрастната записваща  певица в света

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8161460 www.24chasa.bg
СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ И JAZZ FM

Джаз звездата от години живее в Лондон, но милее за България

Българка е най-възрастният записващ артист в света. В навечерието на 93-ия си рожден ден Лени Вълкова - първата джаз певица у нас, подготвя албум.

“В албума включвам част от любимите си песни”, каза тя пред “24 часа”.

Проектът е на радио Jazz FM, което не само продуцира албума, но и ще кандидатства с него за вписване в Книгата на рекордите “Гинес”.

“Ние кандидатстваме като продуценти, но с албума на Лени. Процедурата вече е задвижена, от “Гинес” имат нужда от няколко месеца, за да я завършат”, казаха от Jazz FM пред “24 часа”.

В записите участват едни от най-ярките имена на джаз сцената ни днес - Вили Стоянов (тромбон), Калин Жечев (пиано), Димитър Благоев (китара), Даниеле Феббо (бас) и Николай Данев (ударни). Автор на аранжиментите в албума на Лени е внукът на Йосиф Цанков - Вили Стоянов, а гост-солист е тромпетистът Мишо Йосифов.

“Албумът все още е в процес на подготовка”, уточнява Вълкова. “В момента се довършват последните песни, скоро ще бъде готов”, обясниха от екипа. 

От години джаз певицата живее в Лондон заедно със семейството на дъщеря си.

“Животът и там, и тук е прекрасен, защото там е дъщеря ми, а тук е моят син”, разказва легендарната певица и уточнява, че се прибира в България веднъж годишно.

Лени Вълкова носи във вените си емигрантска кръв. Родена е на 22 май 1927 г. в София, район “Илинден”, но е потомка на първите заселници на територията на района - македонските българи от Кукуш, опожарен по време на събитията около Илинденско-Преображенското въстание. За да поддържа гласа си на тези години,

Вълкова пее

непрекъснато

Тя е първата жена, пяла публично джаз в България дори в тоталитарните времена. Режимът тогава и репресиите към нейни колеги обаче не я отказват от джаза.

“Джазът беше и е моята музика. Щастлива съм, когато пея това”, казва Вълкова и признава, че любовта към тази музика ѝ е вродена. Още тогава възхитени от таланта ѝ, и музиканти, и публика провъзгласяват Лени Вълкова за Кралицата на джаза.

Като ученичка тя пее, танцува и участва в постановки и оперети. Поетесата Евгения Марс често я кани на светските приеми в дома си, където Вълкова показва таланта си. Освен това Лени посещава уроци по балет и театър. Когато идва ред да избира с кое от всичките си артистични занимания да се раздели, не може да вземе решението сама.

“Моите родители ме насочиха към пеенето”, казва Вълкова. След това става първата солистка на водения от Асен Овчаров оркестър “Джаз Овчаров”. Явява се на конкурс сред 50 кандидатки. 

“За конкурса разбрахме от Мици Добрич (една от дъщерите на Лазар Добрич - б.а.). Тя беше доайен на българския цирк “Роял-Добрич” по онова време. Дойде вкъщи, взе ме заедно с родителите ми и ни заведе в бар сладкарница “София”. Аз пях последна от 50-те кандидатки, които се бяха явили. Изпълних “Мини от Тринидад” и “Чатануга Чуу Чуу”. След като ги изпях, целият оркестър ме вдигна на ръце, казвайки:

“Намерихме

момичето, което ни

трябваше”

Тогава бях 16-17-годишна”, разказва Вълкова.

Започва да записва с “Джаз Овчаров”, а в репертоара ѝ са песни на Йосиф Цанков, стиховете към които са на Надя Трендафилова - известна авторка на детски пиеси и книги, както и преводач на детска литература. Работят в най-голямата на Балканите звукозаписна фирма - “Симонавия”, основана от Симеон Петров - първия ни авиатор и световен новатор във въздухоплаването. Част от произведенията, включени в репертоара ѝ тогава, са “Пролет”, “Пролетна песен”, “Бригадирска мечта”, “В планината”, “Знаеш ли, кажи ми”, “Тихо гасне тая вечер” и др. Гласът ѝ звучи на много сцени в София - и в зала “България”, и във Военния клуб, в ресторант “България”, в баровете “София” и “Астория” и др. Горе-долу по това време от Елена Вълкова става Лени. “Моите колеги решиха това и на мен Лени ми допадна много”, обяснява тя. 

Сериозна следа в живота ѝ оставят хора като Павел Елмазов, Николай Фол, Мария Димова, проф. Иван Попов.

“Павел Елмазов имаше много високи изисквания към пеенето ми, а Дора Мамберг ме учеше на професионализъм и висок стандарт на сцената. Николай Фол и Мария Димова ми поставиха танците за изпълненията на “Герман”, “Приказка” и “Тракия” в Народния театър. Проф. Иван Попов пък ми казваше: “Елена, аз те уча на постановка на гласа, но разбирам, че като излезеш от консерваторията, пееш нещо друго.” И беше прав. Пеех всички шлагери, които знаех от моите родители”, спомня си Вълкова. А в дома на родителите ѝ се пеело много. Предимно шлагери и градски песни. Изпълнявали ги майката и бащата на Лени, които възпитали у нея любовта към музиката. А сега благодарение на тази любов и на джаз музиката, България ще бъде вписана в книгата на “Гинес”.