Иля Велчев, или как Поета надделява в схватката с Властта

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8234484 www.24chasa.bg
Корицата на книгата

Авторът го доказва с документалния си роман “Биографични снимки”

Всеки знае Иля Велчев. Дори да не се е докосвал до поезията му и да не е гледал филмите му, със сигурност е слушал “Ако си дал”, обявена от допитването на БГ радио за най-великата българска песен. И неведнъж, и винаги с вълнение. Когато поетът дава текста на Емил Димитров, певецът се вдъхновява дотолкова, че мелодията буквално избухва върху пианото му.

Но дали всеки успява да вникне в същността на Иля Велчев? Творбите му помагат за това, документалният му роман “Биографични снимки” - още повече, но все пак не напълно.

Който не е изпитал на гърба си поне частица от онази подигравка с достойнството, упражнявана от самозабравили се ръководители, от отричането на сътвореното чрез лостовете на авторитаризма и механизмите на идеологическия контрол, трудно ще излезе от клишираната представа за онези по върховете, които си живееха живота, докато ние строяхме социализма за жълти стотинки.

“Биографични снимки” (КК “Труд”) е разказ за схватката между Властта и Поета. На пръв поглед Властта е всесилна. Тя може да реже късче по късче от душата и плътта на твореца. Дори не ѝ е нужно да доказва негови прегрешения. Достатъчно е, че светла фигура като баща му Борис Велчев, по чийто доклад са закрити лагерите в България, вече е втори в йерархията. А за Властта няма по-голям грях от този някой да застраши поста на Първия. Особено когато превъзхожда интелектуално и въобще като личност заседелия се на най-високата позиция. И Тодор Живков решава да го отстрани, като го удари чрез сина,

организирайки

разправа със сериала

“Завръщане от Рим”

Филмът на Иля Велчев е първата копродукция на нашата телевизия със западен партньор. Оценките в Италия са ласкави, над 15 страни са готови да го купят още преди премиерата, но това не спира уплашилия се за поста си. Сериалът е заклеймен като утвърждаващ начин на живот, чужд на социалистическия, бащата е свален, а синът - низвергнат.

Всъщност младият Велчев ангажира сетивата на идеологическите надзорници още с първия си филм “Мандолината”, в който застъпва немислимата тогава тема за комуниста-ренегат. А на финала включва документални кадри с партизанския командир Чапай, играещ хоро с народа на 9 септември 1944 г. Т. Ж. така и не преглъща факта, че е пренебрегнато собственото му ръкуване с партизаните на тази дата, за което имаше виц, че едва тогава се е запознавал с тях. А

в “Ако те има” лично

шефът на

кинематографията

реже 27 минути

от “честните очи”, по думите на Иля, на филма, и го предупреждава, че може да му бъде отнет статутът на режисьор.

В лентата “От другата страна на огледалото” цензурата недоумява защо фашисткият офицер е показан като човек със съвест. И как може героиня от съпротивата да се целува с него, па макар и да изпълнява задача като разузнавачка. Газенето с ботуши не сломява Иля Велчев, а калява волята му да изповядва идеала, а не партийния билет. Да вижда и отразява събитията в тяхната сложност и противоречивост, а не с шаблони и клишета.

Сигурно всички сме били предавани от приятели. Различното при Иля е, че това се случва “на горния етаж на живота”. На който интелектуалци и шефове се надпреварват да му заявяват своите добри чувства и уважение. А някои и да го напътстват като в описания случай в бар “София”, в който голям писател иска да пие шампанско от обувката на балерина. А именит поет се опитва да неглижира изумлението на младия Велчев, като го “успокоява”, че това е нищо в сравнение с онова, което ще вижда занапред. Та да свиква, иначе ще остава сам и ще поражда враждебно отношение към себе си. Но

когато си грозен в

живота, а се правиш

на красив

в изкуството,

кого лъжеш,

коментира Иля лицемерието на онези, смятащи себе си за морален критерий на обществото.

Тъкмо подобни наставници и приятели с кариеристични костюми, изживяващи се като еманация на нацията, потъват в гузност и страх, когато Поета е “дръпнат от белия кон”. Навеждат глава с облекчение, че не върху тях са се изсипали камъните. Мълчанието им ги прави съучастници, а някои даже доволно потриват ръце. Почти никой не смее да защити не само поставения на мушката творец, но дори и собственото си право да бъде свободен в изкуството.

Романът “Биографични снимки” обаче доказва, че в битката между Властта и Поета надделява творецът. Според Иля Велчев е така, защото поезията е силна любов и мощно оръжие, което му помага да издържи. Подтиква го не да унива, а да приема сраженията. И да побеждава в тях чрез подкрепата на хората, смятани от лицемерите за обикновени. Тъкмо в техните среди Поета намира истинските приятели, които никога не го предават. Както и той - тях. Остават му верни, защото са почувствали, че с творчеството си отстоява правото на честния човек да получи така нужната му топлинка.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Президентът на Филипините Родриго Дутерте нареди на полицията да застрелва всеки жител, който причини "проблем", докато са в сила правилата, наложени с въвеждането на карантина заради коронавируса. "Ако възникне проблем или ситуацията се усложни дотолкова, че хора се бият до бой и животът ви е застрашен, застреляйте ги" - каза той

На съд за изнудване и последвал грабеж на жена отива влюбена двойка от Велико Търново. Пострадалата живеела в апартамент в града и предлагала нерегламентирано сексуални услуги срещу заплащане рекламирайки се в интернет. Обвиняемата дама видяла обявата и решила да я изнуди за процент от заработеното

Близки и роднини на заразени пациенти с Covid-19 се оплакаха пред сайта "Mediapool", че повече от 48 часа не са уведомени за резултатите от пробите, които са им взели. "Как може на депутатите да излязат резултатите за ден, а нашите се бавят повече от 48 часа", недоволстват роднини на заразени, които са силно притеснени