Нели Хаджийска и Меги Димчева от “Търси се...”: Снимахме предаването с Нети в карантината

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8470987 www.24chasa.bg
Нели и Меги са приятелки и колежки вече почти две десетилетия, а всяка неделя влизат в домовете на зрителите на Би Ти Ви с предаването “Търси се...”

Двете водещи живели повече от месец с тайната на актрисата

- Миналата седмица излъчихте едно от най-гледаните предавания не само в историята на “Търси се...”, а и в тв ефира. Как разбрахте, че Нети е осиновена?

Нели Хаджийска: С Дони и Нети сме близки от дълги години. Потърсихме Дони по друг повод и той ни разказа тази история по телефона. Сподели ни, че вече започва да се разчува в театралните среди и те искат заедно да я разкажем, за да не гръмнат жълтите издания с всякакви версии по темата, преди те да са я обяснили от първо лице.

Меги Димчева: Когато чухме тази потресаваща история, дори не знаехме как да реагираме в чисто човешки план. Искахме я. И то веднага. И бяхме наистина много поласкани, че изборът е паднал върху нас с Нели. Първоначално даже не бях сигурна, че съм разбрала цялата история, толкова оплетена ми се видя. После обаче лека полека започнахме да разгръщаме страниците и всичко си дойде на мястото.

- Нееднократно казахте, че сте благодарни на Дони и Нети, че избраха вас за изповедници на този разказ. Обмисляхте ли начина, по който да го разкажете в предаването?

Нели: Този телефонен разговор с Дони се състоя в началото на март. Оттогава сме наясно със съкровената тайна и ние като истински изповедници проведохме всички необходими разговори, интервюта с хората, замесени в цялата история. Имаше много силни моменти, които няма да забравя. Помня как получих късно вечерта разговора на Нети и баща ѝ Петко, в който

тя за първи път му

споделя, че е негова

дъщеря

Успях да го изслушам в полунощ в спалнята си. Толкова се вълнувах, че не успях да спя до сутринта. Ако имаш сърце, няма как тази история да не мине през него и да не преобърне мислите и чувствата ти.

Меги: Разговорите ни с близките на Нети, с новото ѝ семейство бяха изключително вълнуващи за нас. Аз поддържах почти всекидневна връзка с нейната майка - Джилда, която живее във Франкфурт. Чувахме се почти всяка вечер, говорихме си по вайбър, плакахме заедно. Тя е удивителна жена! Каза ми, че човек трудно би издържал този живот, който тя е имала, но ето - Създателя я награждава за всички страдания. Тя е много вярваща жена. Притесняваше се, че много хора ще я обвинят, ще я мразят, но в името на дъщеря си беше готова на всичко! А когато чух гласа ѝ, все едно говорех с Нети.

- Нели ми каза преди седмица, че това предаване е подготвяно дълго време. Колко време ви отне, кое наложи дългата подготовка?

Нели: От началото на март до 12 април, т.е месец и половина, живяхме, мислейки и подготвяйки това предаване. Тъй като ние снимаме напред, външните снимки с близките на гостите бяха готови още към средата на март, после дойде карантинено време и ние също имахме колебания дали да снимаме студио с нови 5-има гости, или да изчакаме, защото имахме готови предавания за около месец напред. Но именно заради тази история решихме да преодолеем страховете и съмненията си и взехме всички мерки за безопасност и заснехме предаването.

Меги: Всеки от хората в тази история трябваше да я преживее наново и мисля, че ние им дадохме необходимото време. Пазихме строго в тайна това предаване. Живяхме с него, докато го заснехме. Самата Нети също е пазила тайната от баща си 3 месеца. Искала е да го види на живо на морето и да му я съобщи очи в очи. Какво ѝ е било на нея, представяте ли си? Аз ѝ казах, че за мен тя е един от най-щастливите хора, които познавам - с цялата обич, която Господ ѝ дава. Да намери семейството си след толкова години и те да я обожават, да я обичат безумно и да има толкова много щастие в тази история. Не на всички потърсили истинските си родители им се случва това.

- Наложило се е да отрежете една трета от записа, защото е станал много дълъг. Обмисляхте ли вариант да го пуснете на две части?

Нели: Да, разговорът беше толкова силен и увлекателен, че суровият материал на записа беше 1,30 ч. Изпотих се, докато съкращавах, защото не исках да се загуби нито един важен детайл, който допълва емоционалната, духовната и моралната стойност на тази покъртителна история. В две части не сме мислили да го излъчим, защото историята щеше да се размие. А тя е толкова емоционално наситена, че трябва да се гледа на един дъх.

Меги: Преценихме, че е по-добре да излъчим един епизод, наситен с много емоции, сълзи, усмивки от щастие. Не успяхме да излъчим една много важна част от творческия път на Нети в момента. Това, че тя

завърши оперно

пеене в

консерваторията

и вече има две главни роли в Старозагорската опера. С голямо възхищение за нея говореха хората, които са я поканили да пее на тяхна сцена - директорът и зам.-директорът на операта.

- Как работите в последния месец в условията на карантина?

Нели: Както вече споменах, ние винаги работим с месец напред и това ни спаси. И тъй като вярвам, че няма случайни неща, така и при нас видеоматериалите с близките на гостите бяха заснети, готови и ние просто отделихме един ден за запис на нови 5 предавания. Всичко друго като описи и монтажи от години го работим от вкъщи, така че сме свикнали да прозвъняваме гости, да уговаряме снимки, да описваме материали от вкъщи.

Меги: Заради ситуации като тази предпочитаме да имаме заснети предавания напред. За наше щастие, толкова занапред не бяхме снимали от периода, когато и двете бяхме бременни. Но ето че съдбата си знае работата и сега се получи същото, което улесни нашата работа.

- Телевизиите минаха на нов режим на работа, много предавания спряха. Да очакваме ли промяна на формата на предаването заради карантината?

Нели: Засега сме благодарни на Би Ти Ви, че успява да ни задържи в ефир въпреки тежката ситуация. Не предвиждаме промяна, защото имаме предавания напред и сме оптимисти, че скоро ще излезем от тази ситуация и ще успеем да снимаме и записваме, както преди.

Меги: Мисля, че сме едно от малкото предавания, които в условията на извънредно положение внасят глътка свеж въздух, позитивизъм, усмивка у зрителите. Ние сме като

“хапче за щастие”

след всичките тези

тревожни новини,

които идват от целия свят.

- Кого ще “открием” в “Търси се...” утре, във великденското издание?

Нели: За Великден на гости ще ни бъде един мъж с голямо сърце, благодетел от най-високо ниво - доктор Милен Врабевски. Той стана мъж на годината за 2019 година, по професия е лекар, подпомага двойки с репродуктивни проблеми, грижи се за многодетни семейства в нужда и носи необходимата хубава енергия на спокойствие, от която вярвам, че всички ние имаме нужда в тези времена.

- Как избирате кого да поканите вече толкова години и имали ли сте спорове по този въпрос?

Нели: Не, ние с Меги толкова сме се напаснали в тази насока. Допълваме се. А и вече доста често ни се случва наши близки сред гостите ни да ни звънят с предложения за техни приятели, при които се случва нещо голямо, интересно и значимо.

За нас основното е човекът да има интересна и вълнуваща история, а не толкова да е масово популярен. И също така държим всяко предаване да показва, че истински ценности са семейството, приятелите, любовта.

Меги: Радваме се, че успяваме да повторим срещите с наши любими гости, чийто живот продължава да се развива, те самите са други хора, а в голяма степен може да се каже, че и ние с Нели сме доста променени като усещания за живота, емоции. Тези втори срещи открехват още повече врати към душата на госта ни и стават неповторими предавания. Ето например след доктор Врабевски ще излъчим срещата ни с актьора Иво Аръков, който видяхме в съвсем друга светлина – мъдър, променен, целеустремен. Това все едно беше нова среща помежду ни, която няма нищо общо с предишната.

- Преди 18 г. очаквахте ли, че “Търси се...” ще има такъв успех?

Нели: Винаги сме вярвали, че “Търси се...” придава смисъл. Първо на нас самите, защото, снимайки го, мисля, че учим в най-добрия житейски университет. След това на гостите ни и не на последно място - на зрителите. Ние показваме любовта, близостта между хората, приятелството, семейните ценности, прошките – тези неща винаги са придавали смисъл на живота. За нас това не е работа, а мисия, в която и двете безусловно не спираме да вярваме.

Меги: Дългия живот на “Търси се...” в Би Ти Ви го предсказа още през 2007 година нашият любим продуцент Денис Ризов. Тогава той с типичното си чувство за хумор каза: “Ще видите вие,

ще се пенсионирате с

това предаване!”

Тогава изобщо не му повярвахме, защото за нас беше важно да започнем, а не колко ще продължим. Ние имаме прекрасен екип, който е съвсем малък, но много добър. Обичаме другия ни продуцент Юри Коцев като наш баща, обичаме режисьорите ни Иван и Мария Шадови – това са хората, на които дължим нашия успех също!

- Освен че работите заедно, сте и много близки приятелки. Успявате ли да се виждате и сега?

Нели: Не, сега се виждаме само в студиото. И двете имаме деца и твърде много ангажименти в дома, а и аз от една година вече не живея в комплекса, в който живеехме заедно. Така че срещите ни на живо са редки, но пък си изпращаме нонстоп клипчета на децата и знаем всеки ден какво се случва с другата.

Меги: Това, че не се виждаме, не пречи на близостта ни. Чуваме се непрекъснато, децата си разменят клипчета и се забавляват, макар и виртуално. Като се видим, си наваксваме пропуснатите разговори, дори понякога сме толкова улисани в тях, че тръгваме в друга посока с колата.

- Как се промени всекидневието ви в последния месец?

Нели: О, за мен промяната е огромна. Преди карантината децата ми излизаха рано сутрин и се прибираха вечер, а целият ден беше посветен на мен, на работата ми, на грижа за дома. Сега от сутрин до вечер съм изцяло посветена на тях. Ставам и имам хиляди ангажименти с тях – готвене по 3 - 4 пъти на ден, сервиране, чистене, игра на двора с мечове, с футболни топки, вкъщи играем настолни игри, баткото е в първи клас, така че се налага да съм и преподавателка на ученик.

Меги: На мен много ми липсват пътуванията. Ние много обичаме да пътешестваме. Слава богу, за тази година не бяхме планирали много, защото ни предстои да се преместим в ново жилище и времето ни отива предимно в тази насока. Иначе всекидневието при мен не е много променено. Моето дете рядко ходи на градина, до обяд винаги съм ангажирана с менюто за хранене, което съм измислила предишния ден. Моето време е следобед, когато се отдавам и на другите си ангажименти.

- Как обяснихте на децата си, че не трябва да се излиза навън, че трябва да носят маски и няма да ходят на училище и детска градина?

Нели: Карантината нас ни завари, слава богу, в къща с двор. От година живеем тук, но чак сега оцених щастието и привилегията да имаш твое парченце земя под слънцето. Дворът е нашето спасение, аз се грижа за цветенцата, децата ритат, правим пикници с одеяла, скачат на батут. Имам всекидневен досег с тревичка и слънчице, което е незаменимо. Моите деца са още малки и

не усещат трудността

да си изолиран

толкова, а и фактът, че са двама, им помага да не се чувстват самотни. Напротив, за тях има предимно позитиви – двамата се сближиха още повече, играят заедно, учат заедно. И ако на баткото му липсват приятелчетата понякога, малкият е безумно щастлив, че е непрекъснато с мама и бати. От тях се уча да виждам хубавото в тази трудна ситуация.

Меги: И при нас ситуацията не е трудна. Ние живеем в затворен комплекс в апартамент с огромна тереса. Излизаме всеки ден или на терасата, или слизаме пред къщичката ни да ритаме топка и да играем. Времето ми е посветене изцяло на сина ми. Сега, когато сме вкъщи, имам много повече време за игри с него, за разговори. Освен това изключително много се усъвършенствах в готвенето. Непрекъснато експериментирам и досега не съм сготвила едно ястие втори път. Фактът, че сме тримата заедно, също ми харесва, но все пак очаквам с нетърпение нашите любими пътешествия!

- Нели, вие отпразнувахте и рождения си ден в изолация, но пък станахте герой в онлайн “Търси се...”. Как прекарахте празника си?

Нели: О, това, което организира моят съпруг, беше невероятно! Беше накарал всичките ми близки приятели да запишат поздрави, песни и емоционални послания към мен и на рождения ден, рано сутринта, ми поднесе тази изненада. Много се зарадвах, но и много се натъжих, защото аз съм изключително социален човек, силно свързан с приятелите си и осъзнах колко много ми липсват, колко ми е нужна срещата с тях, разговорите, емоциите, които споделяме.

- Предстои Великден. Как ще го отпразнувате в тази обстановка?

Нели: Ще си бъдем вкъщи. Ще украсим яйца, ще направим голяма трапеза. Но извън масите и храната за мен е по-важна духовната част на празника. Този Великден ще бъде малко тъжен за нашето семейство, защото преди месец загубихме моя втори баща, съпруга на майка ми. И това ще е първият Великден без него. Хубавото е, че взехме моето майче при нас и каквото и да ни е, ще бъдем заедно.

Меги: По традиция всеки Великден гостуваме на родителите ни, които живеят в провинцията. Миналата година празникът ни завари на пътешествия в Хърватия. Тази година ще останем за първи път у дома. Ето пак нещо ми се случва за първи път! (Смее се- б.а.). Ще боядисаме яйца и ще прекараме пак прекрасно време заедно. В Страстната седмица аз спазвам и строгия пост, така че това е още едно предизвикателство за моите кулинарни умения.

- Какво ще кажете на хората, които все пак ще отидат на църква за “жив огън” или на Великденска литургия?

Нели: Аз съм силно вярващ човек и ходя на църква не само по празници. Но знам, че вярата е в сърцето, в мислите, във всяка фибра на нашето същество, не в църквата! Този Великден няма да отидем на църква. Ще се помолим вкъщи, както всеки ден. И бих призовала вярващите да се обърнат към вярата в сърцата, да благодарят, да се помолят, пък когато всичко това отмине, отново ще напълним храмовете.

Меги: Аз също имам своите ритуали у дома, които ми дават надеждата, че Господ чува молитвите ми и ще ни помогне, но само ако е за наше добро. Нека в мислите си се помолим най-вече за здраве. Да благодарим за всичко, което имаме, защото то е най-доброто за нас. Да благодарим за онова, което нямаме, защото ни кара да се стремим нанякъде.

- Кое ще е първото нещо, което ще направите, когато бъде отменена изолацията и можем да се върнем към нормалния си начин на живот?

Нели: Мечтая отсега за море - моя най-голям антидепресант! Щом падне карантината, искам да съм на плажа - да гледам голямото синьо море и да вярвам, че доброто предстои.

Меги: Пътешествие! Категорично. И то морско! Дано да ни се случи скоро. Мен ме владее и емоцията, че ще се преместим в нов дом, и най-вероятно това ще е първото нещо, което ще ми се случи след карантината.