Хвърля оставка заради Леон Даниел, но го задържат в Бургас, събират се пак с режисьора години по-късно
Другарят Ташев паркира пред блока. Вкарва колата си в едно тясно място, където иначе децата от квартала играят и копнеят да превърнат тези няколко квадратни метра в баскетболна площадка.
- Махайте се бе, лайна! - изревава Ташев на хлапетата, които му се пречкат. А те моментално му вдигат мерника.
По всичко личи, че сцената е повече от реалистична и въздействаща, защото се запечатва силно в съзнанието на малките зрители, които гледат “Войната на таралежите”. Скоро след излъчения епизод от петсерийния филм актьорът Вълчо Камарашев излиза от вкъщи, за да се метне в колата си и да отиде в театъра. И какво да види - на жълтата му лада комби е написано с боя “лайно”. Ей, тоя Ташев, каква беля му нави на главата. Артистът, изглежда, е надминал себе си в ролята и се оплаква от станалото на режисьорката на “таралежите” Иванка Гръбчева. Тя го съветва да събере децата и да им обясни, че той не е същият човек. Камарашев така и прави - извиква хлапетата от квартала и подробно им разяснява как другарят Ташев е измислен образ от филм, който няма нищо общо с него.
Кой колко е разбрал в онзи момент така и не става ясно, но пък няколко дни по-късно колата е прясно боядисана от бащата на едно от момчетата.
С над 100 роли на театралната сцена и над 90 в киното Вълчо Камарашев си отиде на 82 години по време на извънредно положение. Обичаният актьор ще бъде кремиран, а кризисните обстоятелства заради COVID-19 налагат траурната процесия пред тленните му останки да бъде отложена за след 13 май. Очаква се за сбогуването с Камарашев да се завърне от САЩ и неговата дъщеря Мина. Наследницата му от много години живее в Щатите, след като завършва Класическата гимназия у нас и е приета в Браун юнивърсити, като се дипломира със специалност “Модерни изкуства и медии”, а после се омъжва за Джейсън - американец с руски корени.
Приживе Камарашев не криеше гордостта си, че и двамата му внуци носят български имена - Николай-Алексей и Сашо-Момчил, макар и да са далеч от родината.
Самият актьор е отраснал до морето - бургазлия, който обаче съвсем случайно се ражда във Видин. Майка му се качила на пътнически кораб от Бургас заедно с баща му, който бил моряк, но край дунавския град синът им решил, че му е време...
Нетърпелив да играе, още в училище Вълчо обиква театъра. Участва в драмсъстав, организиран от учителката му по история. Всяка година правят по 2-3 представления, а Камарашев е забелязан и става част от миманса на професионалния театър на Бургас. Там започва да си краде много рано от тънкостите на занаята.
Дръзва още преди да завърши X клас, да кандидатства във ВИТИЗ. И е приет! Ректорът Д. Б. Митов му обяснява, че си заслужава мястото, но го заставя да подпише декларация, че ще завърши като частен ученик средното си образование. И така: “Довиждане, Бургас! Здравей София!”
Дипломира се с актьорско майсторство при проф. Филип Филипов заедно с Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Живко Гарванов, Петър Славов, Надя Савова, Светла Дочева и др.
В института се запознава и със своята бъдеща съпруга Виолета, която по-късно става преподавател в НАТФИЗ. Двамата са в един курс, а след завършването тя работи в Сливен, а той е разпределен в Бургаския театър. Все пак минават под венчилото - актьорът и театроведката.
Ето че системата връща отново Камарашев при морето за още няколко години. Още тогава той взема една тетрадка, съвсем новичка, където започва старателно да си записва всички свои роли и участия, за да не забрави след време някое. И пише: “Барабанчица” на Афанасий Салински с режисьор Юлия Огнянова; “Аве Цезаре, моратури те салутат” с автор и режисьор Вили Цанков... И т.н. Десетилетия по-късно тази износена вече тетрадка ще пази стотици изяви в театъра, киното и телевизията.
Със завръщането си в Бургас освен всичко Вълчо започва да събира в едно читалище хора, които да подготвя за кандидатстване във ВИТИЗ. Така именно той е човекът, който помага на големия режисьор Георги Дюлгеров за влизането му в института. И двамата - бургазлии и почти комшии. Дюлгеров влиза в актьорски клас, а после се прехвърля в режисурата.
“Забравете тази измишльотина за положителния и отрицателния герой. В живия човек доброто и понякога лошото вървят ръка за ръка.
Светците са само в Библията, а престъпниците трябва да са в затвора.”
Това припознава за цял живот като своя философия Камарашев от любимия си режисьор, учител и приятел Леон Даниел. И е допълвал неговите думи: “Всеки прави грешки. Някой - по-малко, друг - повече, но ако можеш да ги поправиш, е добре.”
Заради Даниел още през първата си година в Бургас Вълчо се проявява като бунтар. Пиесатата на режисьора “Сизиф и смъртта” е спряна от горе, а той - извикан в София да отговаря пред партийното ръководство. Три дни по-късно Камарашев и други негови колеги от рано сутринта чакат завръщането на режисьора на гарата.
Отваря се вратата на вагона, но Даниел се разтреперал, като ги видял, и се дръпнал назад, а Вили Цанков излязъл напред и им казал: “Спокойно. Леон го уволниха. Ние с Юлия (Огнянова) си подадохме оставките. Вие ще решите какво да правите.”
И така, наред с Вълчо, една група от 25 души също си подава оставката. Камарашев обаче не го пускат да си отиде, защото по закон трябва да изкара целия срок на първото си разпределение.
Как двамата се срещат отново и каква е младостта на Камарашев, четете тук.