Всички във фамилията на доц. Казанджиева са лекари - стигат за една болница

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8639673 www.24chasa.bg
“Рядко имам почивка, затова се радвам на всеки такъв ден.” СНИМКА: Личен архив

Стотици деца с “малинови” тумори вече са здрави с приноса на известната дерматоложка

Студентите ѝ: Тя не декламира лекции, разказва уникални истории за здраве и лечение

Докторски ген от едно поколение назад, но и от двата клона на родословното дърво, кодира житейския път на доц. д-р Жана Казанджиева, дм, опитен специалист в Александровска болница, член на ръководството на Българското дерматологично дружество с опит и

в борда на

Европейското

дерматологично

дружество

“Майка ми и баща ми бяха лекари – кардиоложка и дерматолог, ръководеха отделенията в болницата в Ловеч. След тях медиците във фамилията се увеличават дотолкова, че когато се съберем, се шегуваме, че можем да направим заедно цяла клиника. Между нас има хирурзи, анестезиолози, кардиолози, педиатри, физиотерапевти, дерматолози. Като прибавим следващото поколение - сина ми, който е невролог, и снаха ми – психиатър, и племенниците ми също лекари в САЩ и в Германия, фамилията може да попълни щат за 1 болница по основните специалности.” Преди 10-ина години дерматоложката научава, че в рода има още лекари: брат на дядо ѝ емигрирал навремето в Румъния и внучката му също е кожен лекар.

Изборът на доц. Казанджиева за специалност по дерматология не е толкова поемане по татковия път, колкото резултат на среща с Учител.

“Завърших немска гимназия, но нямах съмнение, че ще продължа с медицина. Колебаех се само дали да е в областта на най-големия орган в човешкото тяло, или най-натоварения със символика, сърцето - казва. – Но в университета имах изключителен преподавател, доц. Мариана Трашлиева, която ме привлече като студентка в кръжока по дерматология. С колегите ми проф. Господинов и доц. Йорданова шеговито, но с гордост казваме, че сме

възпитаници на

Магнаурската школа

- обучавани взискателно, а всъщност с много любов. Учителят ни вече живее и работи в Германия, но продължава да следи какво правим. Когато прецени, че изпускаме нещо в науката, продължава да ни хока като ученици. С още повече енергия ни хвали, когато види, че сме по верния път.”

В медицината, освен да вървиш в правилната посока, има и по-голямо предизвикателство: когато няма път, да проправиш. Така след натрупан опит във всички сфери на дерматологията преди 10-ина години доц. Жана Казанджиева влиза в поредната кауза - с много усилия отваря вратата за модерното лечение на детските хемангиоми у нас и приобщава съмишленици. Причината за тези тумори на кръвоносните съдове не е съвсем ясна и в повечето случаи прогнозата е добра. Освен в случаите, когато бързо растат и се развиват като животозастрашаващи около очите, носа, ушите, половите органи и ги “затварят”. От сравнително редки или неглижирани преди, днес хемангиомите са най-честата туморна патология при бебетата. През 2008 г. в детската болница в Бордо “обикновената” д-р Кристин Льоте-Лабрез в процеса на лечение на кардиологична патология случайно открива терапия, която “свива” и дори напълно изчиства тумора без операция. Доц. Казанджиева оценява потенциала на алгоритъма и стъпка по стъпка заедно с група ентусиазирани лекари като проф. Кънева, доц. Демерджиева, доц. Маркова, д-р Масларска и д-р Семкова методично проправя път за навлизането му. Днес методът е вече рутинен, а неколкогодишните усилия за поемане на лечението от здравната каса са почти забравени. Стотици деца с “малинови” тумори са здрави. Списъкът с признателни пациенти обаче е отпреди това. Доц. Казанджиева е един от първите номинирани за лигата “Лекарите, на които вярваме”.

По особен начин показват респекта си студентите по медицина. На въпрос какъв преподавател е не отговарят с традиционната мярка къса/не къса на изпита по дерматология, а с оценки за начина ѝ на преподаване. “Интересно е, на лекциите не отбива номера с дефиниции, а за всеки симптом и болест разказва запомнящи се факти и истории от опита на медицината.” Когато например говорят на лекция за ювенилните хемангиоми и модерното им лечение, успява да вмъкне феномена на случайните открития серендипити.

Заимствано е от арабска приказка за пътешествията на трима принцове от страната Серендип, както е старото име на Шри Ланка, които със смелите си постъпки откриват неща, които не са търсили. Защо ѝ е това допълнително усилие да поднася интересно лекциите си? “Да искаш да научиш някого на нещо, е вътрешна потребност да даваш това, което знаеш, по най-добрия начин и не зависи от условията или заплатата.” Със същата нагласа формулира по оригинален начин темите за симпозиумите по дерматологична алергология. Известни са като срещи на участниците в Националната кампания за превенция на кожните алергии и дават информация за най-разпространените алергени в страната и новите тенденции за лечението им. Ако пандемията разхлаби хватката си, център на поредния 11-и алергологичен симпозиум ще е златното сечение на традициите и новите терапии при атопичния дерматит.

Форумите са инкубатори за модерна дерматология във всичките ѝ области. Едно от миналите издания е с фокус върху суеверията и кожните болести, друго търси “истината във виното” – закачка с образността, използвана за описание на специфични кожни симптоми като например “винени петна”. В историята на инициативата има и сесия за

законите на Мърфи

в дерматологията

Кой не знае, че като изпуснеш капачката на най-ценния си крем, тя винаги пада откъм вътрешната страна!

Помни се и лятната академия “Алерго виваче (музикалния термин за темпо, алегро виваче – много бързо) и алерго нон тропо (от алегро нон тропо – бързо, но не много)” на фона на припева “По-полека, по-полека, забави, забави”. Кожните алергии са сред топфокусите на дерматологията днес, а и доц. Казанджиева е лидер на алергодерматолозите у нас. Но има и още нещо – подсказката от въображението има връзка с любовта към музиката. През ученическите години Жана ходи на уроци по пиано. Сега рядко свири, но често си говори с вече 90-годишната си учителка от Ловеч - случайно се оказват почти съседи в центъра на София. “Музиката е удоволствие, и аз, и мъжът ми сме големи почитатели на операта, но ако трябва да избирам, това няма да е само класика, всяка хубава музика ме трогва.”

Професионалният темперамент на известната дерматоложка несъмнено е много, ама много виваче, а в живота се опитва да балансира между виваче и нон тропо. “Невинаги успявам.”

Най-дългогодишният ѝ колега казва, че доц. Казанджиева има неподвеждащ усет за предизвикателствата “от утре”. Като например набиращите сила алергии на цивилизацията, каквито са контактните дерматози – кауза, в която отдавна е ангажирана целогодишно, но особено по време на инициативите за безвъзмездно консултиране и тестване. Друга област, в която е пионер, е заличаването на татуси, които от мода често стават проблем, но съвсем не се махат толкова бързо, колкото се правят. Тя и съпругът ѝ чл.-кор. проф. Николай Цанков са автори на първата българска научна книга за татуировките, ефекта им върху кожата, рисковете и лечението. На тема татуировки и пиърсинг двамата са и гост-редактори в авторитетно американско списание.

Доц. Казанджиева е автор на над 280 научни публикации и участия в монографии. Широк отзвук в света получават трите книжки на списанието от САЩ “Клиника в дерматологията” на тема “Системни заболявания ли са кожните болести?”, на които тя е поканен редактор заедно с проф. Цанков и доц. Дърленски. Темата дали кожните заболявания са самостоятелни или свързани с дейността на целия организъм е толкова интригуваща, че

пишат глава за

американски учебник

“За каквото и да пишеш или да говориш пред аудитория, трябва да го поднесеш интересно, а ако си обичаш работата, не ти тежи, даже ти доставя удоволствие. Тогава чупиш оковите на сухото познание и намираш допирни точки между дерматологията и други области на човешкото знание и култура.” Магнаурската школа ли се обажда? Или вродена интуиция на будител? Има и трето – научното любопитство, което при доц. Казанджиева е запазило студентска свежест, но съчетано с визионерство на основа на опита. Мъчно ѝ е, че условията за световен клиничен принос изостават в сравнение с потенциала на учените в България.

“И все пак да останеш, е личен избор. Българските лекари излизаме от университета с много добри знания, но шансовете за върхова медицина не са пропорционални. Възможността дори за кратко да си в голямата медицина има ролята на запалване на искрата и създаване на контакти. Имах възможност да променя кариерата си, специализирала съм електронна микроскопия на кожата в една от най-добрите дерматологични клиники във Виена и ми предлагаха удължаване на срока, но детето ми беше малко и по-важно беше да има майка до себе си.”

Доц. Казанджиева има опит във всички направления на специалността, но в сърцето си е класически дерматолог. Не е привърженик на конфекционното излъчване особено за себе си, но оценява като напредък възможностите на съвременните методи и козметиката да удължат без груби намеси младостта на кожата. Смята, че медицината е близо до отделянето на естетичната дерматология в отделна специалност.

Ако трябва да избира между двете направления, ще остане в клиничната класика. Защо - там има мъчителни болести, болка, нелечими патологии...

“Заради това да се опитваме да ги направим по-малко. Вече няколко състояния, смятани за нелечими, днес се контролират с таргетни и биологични терапии, с преоткрити природни методи и иновативни лазерни интервенции. Медицината днес дава възможност пациентът да си “върне” качеството на живота при все повече сериозни хронични заболявания на кожата.”

Има ли си доц. Казанджиева професионален враг сред стотиците кожни болести? Казва, че голямото предизвикателство в работата ѝ остава малигненият меланом – най-агресивният злокачествен тумор на кожата. Един от факторите, които увеличават риска, е слънчевата радиация. Заедно с борда на научното дружество дерматоложката е сред организаторите на паневропейските кампании за профилактиката на рак на кожата, в които лекарите преглеждат про боно хора със съмнителни промени по кожата.

“Ако имам враг сред болестите, това е. Цял живот

сърцето ми се

свива, като видя

специфична

черна “бенка”

с лоша прогноза, която налага спешна консултация с онкодерматолог.”

Когато си почива, доц. Казанджиева чете или пътува, ако е свързано с работа - и двете. Най-притегателните места са свързани с морето. На неповторимо красивия скалист бряг на Тюленово посрещна и юбилейния си рожден ден на 27 май. “По това време на годината гледката е еклектично вълшебство от сливането на необятното синьо на морето и небето, слънцето и нацъфтелите диви макове.”

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Едва два дни изкара извън килията соченият за авер на Митьо Очите - Юмер Мехмед! Малко след като апелативният спецсъд пусна бургазлията под домашен арест с електронна гривна за проследяване, той е изненадан вкъщи по пантофи с нов чифт белезници. Ченгетата заключват Юмер като заподозрян за отглеждане на марихуана

Едра милинка накрак хапна актьорът Ивайло Вълчев, забеляза "България Днес". С къси дънки, които отдалеч изглеждаха като изцапани с вар, и до модерното си возило озвучителят на реклами и сериали блажено се наслади на тестеното изделие. За финал съвестно си изхвърли найлоновата торбичка и с пълен стомах продължи да обикаля по задачи

За сватба се стяга голямата щерка на изчезналия "кокаинов крал" Евелин Банев-Брендо! След като миналото лято се сгоди на острова на звездите - Миконос, сега Александра Банева се готви да мине под венчило със своя избраник. Наследницата дори е раздала поканите за тържеството, доверяват запознати. Кой точно е годеникът и както върви бъдещ съпруг на