Участва Леонид Йовчев
Малдорор“ е спектакъл по култовата творба на Лотреамон „Песните на Малдорор“ (1869).
След огромния успех на премиерата на спектакъла през 2015 г., който се игра в продължение на няколко години на сцената на Френски институт в България, "Малдорор" се завръща в онлайн формат.
От 4 юни нататък зрителите ще могат да гледат спектакъла чрез уеб-страницата на Fanstream.
Сценична версия на текста и режисура: Ани Васева
Теория: Боян Манчев
Графичен дизайн: Георги Шаров
Боряна Пандова
С участието на: Леонид Йовчев
Роденият в Уругвай френски поет Изидор Дюкас, известен с псевдонима си граф дьо Лотреамон, умира в Париж през 1870 г. на двадесет и четири годишна възраст при неясни обстоятелства. „Песните на Малдорор“ е спряна от печат малко преди това поради „скандалния“ си характер. Сюрреалистите „откриват“ произведението почти век по-късно и оттогава датира легендарният му статус.
„Малдорор“ е спектакъл и за самия Лотреамон, който до голяма степен се идентифицира с героя си. Представлението е разделено на „песни“ – фантастични фрагменти, в които постепенно се разгръща фигурата на Лотреамон-Малдорор – чудовище, което не само преминава всички рамки на човешкото, но и границите на въобразимото. „Песните на Малдорор“ е избухване на поетичното и невъзможното, в чийто взрив посредствеността и пошлостта са заличени. „Малдорор“ следва плътно стъпките на оригинала.
„Малдорор“ е спектакъл, съсредоточен на първо място върху текста, в който задълбочената работа с движението и вокалната партитура въплъщава тревожните фантазии на Лотреамон. Литературата е трансформирана в театър не като сценична адаптация, интензивността на текста не е укротена и опростена, а напротив – мобилизирана е чрез физически техники и работа с образа. Поетически театър отвъд машинарията на конфликта, катастрофата и катарзиса. Кошмарният свят на Малдорор като преобърнат свят на насладата. Чудовищата са осъществени желания.
„Експресивен като звучене, радикален и агресивен, моноспектакълът „Малдорор“ предизвиква не само любопитство, но и възхищение към актьорската свръхспособност за интерпретация“, пишат критици.