От патриарх на литературата ни до шовинист и буржоазен автор

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8747507 www.24chasa.bg
Иван Вазов със своя приятел и изповедник Иван Шишманов

Поетът обаче никога не е

забраняван в училищата

Работният кабинет на Иван Вазов
Работният кабинет на Иван Вазов

Титлата “патриарх на българската литература” днес е така сраснала с името на Иван Вазов, че никой не го поставя под съмнение. И не се замисляме кой първи го нарича така.

Според едната версия това е поетът Гео Милев. Така твърди сайтът “Българска история”, но не го подкрепя с доказателства. Другата версия гласи, че първи е литераторът Александър Кипров. Тя изглежда правдоподобна, защото я е описал в дневника си Иван Шишманов.

В края на 1916 г. български писатели са поканени да гостуват в Германия. В делегацията е включен и Иван Вазов, но

той отказва да

пътува, бил болен

На 10 януари 1917 г. на чаша бира в Градското казино в София седят Вазов и приятелят му Иван Шишманов и естествено, коментират състава на делегацията - Елин Пелин, Добри Немиров, Антон Страшимиров и Теодор Траянов.

На съседна маса седи Александър Кипров - журналист, литератор и член на ВМРО. Вазов го пита, защо и Кипров не е заминал за Германия. “Когато патриархът на българската литература не отива, какво търсят нейните клисари в Германия?”, отговаря Кипров. Шишманов, който освен приятел е и изповедник на Вазов, чува думите на Кипров и ги записва в дневника си.

Истинското популяризиране на височайшата титла започва от лятото на 1920 г., когато се подготвя честването на юбилея на поета. Министерството на народното просвещение пуска окръжно, в което се казва: “Никое културно празненство не би могло да се нарече така с право всенародно, както предстоящото чествуване патриарха на българската книжовна мисъл Ив. Вазов”.

“Това окръжно е посветено тъкмо на организацията на всенародното поклонение и придаване на юбилея на максимална представителност и тържественост сред учители и ученици”, пише литературоведът Емил Димитров.

Друго окръжно на МНП, в което пак се смоменава “патриаршеската титла” на Вазов, е от 8 април 1921 г. То е по повод разпространението на сборника “Прослава на Ив. Вазов”, в който “са събрани и поместени всички речи, поздрави, адреси, дарения и изобщо всичко онова, което целият български народ направи да ознаменува най-тържествено 50-годишната дейност на народния поет”.

И още: “Тоя сборник е ценен документ, той е вечен паметник за прославата на патриарха на съвременната българска книжнина, той ще послужи за назидание на бъдещите наши поколения и ще им показва как ние, съвременниците на поета, сме го приживе ценили и чествували.”

На 21 септември 1921 г. поетът умира. В некролога на МНП пише: “Патриархът на българската литература, великият поет на българската земя, Иван Вазов предаде Богу дух днес в 12 и 1/2 часа”.

На 6 октомври 1921 г. министърът на просвещението издава друго окръжно, в което се казва: “Одобрява се за училищните библиотеки в Царството песента за смесен и еднороден хор “На патриарха на родната литература и поезия Иван Вазов” от капелника А. Ковачев. Издание в Пловдив, 1921 г. Цена 3 лева”.

Не е известно доколко тази песен е била популярна и всеобщо разпространена, но със сигурност е разучавана и изпълнявана по училищата в началото на 20-те години на ХХ век “Ето как метафората “патриарх на българската литература” прониква в “низините”, с което изразът става титул, устойчива формула, като че част от името на Ив. Вазов, негов синоним”, пише литературоведът Емил Димитров.

Така съвременниците демонстрират своето преклонение и почит пред твореца, поставил основите на съвременната българска литература.

Трудни времена за

творчеството му

настъпват след 1944 г., когато на власт идват комунистите. Литературната критика не знае в кое чекмедже да постави творчеството му.

Защото през 1878 г. той пише стихотворението си “Здраствуйте, братушки”:

– Мамо, мамо, я ги виж! – Що е? - Идат,

погледни ги. С пушки, с саби...

– Що стоиш?

Скоро, чедо, поздрави ги!

Тях ги Бог прати насам,

да помагат, чедо, нам.

И детето дава крушки

на солдатите без страх

и крещи на тях:

Здравствуйте, братушки!

Но през 1917 г. в книгата му “Нови екове” е и стихотворението “На руските воини”:

"О, руси, о, братя

славянски,

защо сте вий тука?

Защо сте

дошле на полята балкански

немили, неканени гости?

----

"И пак ви не мразим

(не крия:

обича ви още народа);

но любим и свойта

свобода,

стократно по любим я ние.

За тоз кумир ние се бием

и с чужд, и със

близък упорно

и няма ний врат

да превием

пред никакво иго позорно!

И умните глави от “народната власт”

измислят следния

двоен аршин

С творчеството си, пропито от русофилски и славянофилски чувства, Вазов е прогресивен писател.

Но заради стихосбирките си “Под гърма на победите” (1914), “Песни за Македония” (1916), вече споменатата “Нови екове” и други свои творби Вазов е определен като “певец на великобългарския шовинизъм и буржоазен автор”. В книжката “Македонски песни е публикувано стихотворението “Тържествен час”, написано на 26 април 1913 г.

От Охрид до Чаталджа,

от Дунав до Кавала

в една душа и мисъл

днес цял народ е слян,

една го мъка трови,

една го люшка хала,

един го пълни блян.

Най-чугунените глави на литературната критика и крайните екстремисти във властта дори настояват Вазов да не бъде изучаван в училищата. Слава богу, това не се случва дори и през най-мракобесните години. Потвърди го и проф. Милена Цанева. Някои критици гледат подозрително и с неприязън и романа “Под игото”. Смущава ги отношението на автора към социализма. Вазов пише, че

“Ботев бълнувал

за всемирен

социализъм”

Най-убеден привърженик на идеята е Кандов - “студент от един руски университет, дошъл за поправка на здравето си, човек начетен, но краен идеолог и увлечен от утопиите на социализма”.

В спор с него не друг, а самият Бойчо Огнянов отхвърля идеите и вижданията му: “Колкото до принципите на социализма, с които ни угощавате, те не са за нашия стомах, българският здрав смисъл ги отхвърля и те нито сега, нито кога да е не могат да намерят почва в България..."

Действието в “Под игото” се развива през 1876 г. Само след 5 години - през 1891-а, основателят на БСДП Димитър Благоев издава книжката “Що е социализъм и има ли той почва у нас?”.

А в спора с Кандов Бойчо Огнянов продължава: “Вашите шумни принципи и знамена на съвременното чувстващо човечество и трезви науки на разума само хвърлят мъгла въз предмета. Тук е работата да запазим огнището си, честта си, живота си от първото краставо заптие. Преди да развързваме общочовешки въпроси, или по-добре мъгляви теории, трябва да развържем себе си от веригите. Ония, на които ученията четете, нито мислят, нито знаят за нас и нашите страдания.”

Новата власт не задрасква съвсем големия творец. През 1946 г. на тържествено събрание в Народния театър Тодор Павлов произнася реч, озаглавена “Иван Вазов. Народен поет и класик”. През 1947 г. Тодор Павлов написва предговора на книгата “Писма на Иван Вазов до Евгения Марс”. В нея са поместени фотоси, портрет на Вазов преди заглавната страница и няколко страници с неговия почерк.

През 1950 г. пак Тодор Павлов заедно с Николай Лилиев и Стойко Божков съставят сборник с произведения на Вазов по случай 100 години от рождението му. През 1950 г. родният му Сопот е прекръстен на Вазовград. Смята се, този акт означава пълна реабилитация на Патриарха на българската литература.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Това са първите снимки на снежния леопард Никс, който пристигна на 20 октомври тази година в Софийския зоопарк от зоопарка в Ихлава, Чешка република. Той е настанен в сектор Хищници в зала "Големи котки, терариум и аквариум" и засега се адаптира на спокойствие във вътрешните помещения, определени за него

Гунди се блъска в москвич на Цариградско шосе и по чудо отървава боя! Неразказваната досега култова история е от края на 60-те години. По това време Георги Аспарухов е близък с нападателя на ЦСКА Петър Жеков, с когото са съотборници в националния отбор. Двамата живеят в съседни квартали - Гунди е в "Редута", а Жеката е в близост до хотел "Плиска"

Звездата на "Манчестър Юнайтед" Аарън Уан-Бисака се забърка в грандиозен скандал. Той бе зарязан от дългогодишната си приятелка Риана Бентли, след като наяве изскочиха негови изневери. Последната му любовница се оказа моделката Марлисия Ортис. Американката обяви в онлайн интервю, че е спала с него. Мадамата