Доц. Ангел Кунчев винаги се връща - като Терминатора

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8747970 www.24chasa.bg

l Упорството на епидемиолога на държавата да не спира пред препятствията му спечели прозвището. Той не се мисли за герой, скромната му самооценка е: инат

l Ако съдбата му даде избор за промяна? Бих отишъл да стана пазач на морски фар - късче суша в морето, голяма библиотека, добра музикална уредба, цветна градина

Една от малкото реплики, които Арнолд Шварценегер изрича в “Терминаторът”, оглавява класациите за най-запомнящи се фрази от филм. Култовото I`ll be back - “Ще се върна”, отдавна се е превърнало в елемент на попкултурата, въпреки че мнозина нямат представа за контекста, в който е използван за първи път изразът. Думите вече живеят свой живот в смисъла на обет за преодоляване на препятствия към целта. Дори по време на пандемията бившият губернатор на Калифорния се изкуши да ги използва прагматично и качи в инстаграм своя снимка, на която е с черна маска с изписано в бяло посланието “Ще се върнем”.

Когато математикът от щаба срещу вируса проф. Николай Витанов нарича доц. Ангел Кунчев Терминатора срещу COVID има предвид точно решимостта му да не се отказва от целта и да вдъхновява структурите, за които отговаря. Като главен държавен здравен инспектор д-р Кунчев е шеф на всички здравни инспекции – армията, която стои зад термокамерите по граничните пунктове и летищата, следи за издирване на контактните на заразените, съдейства за карантинирането и тестуването, оказва съдействие и на вирусоносителите, и на медицинските екипи. По логика пое адаптирането им към условията на пандемия. Здравните инспекции поради задълженията си ще са

последните,

които ще кажат

Корона, чао!

Никой не може да оспори, че доц. Кунчев е възпитан човек и умерен в думите си началник без склонност към изтъкване. Това е част от обяснението защо е

уважаван и от тези

над него, и под него

в йерархията на

здравеопазването

Нарича инат упоритостта да не се отказва от каузи, в които вярва. Дори когато битката е почти загубена, не се предава. “Има някакъв инат в мен в това отношение. Невинаги е здравословен.” Не се отказва и сега – след месеци на убийствени усилия, чийто край допреди 2 седмици изглеждаше близо, но започва да се отдалечава.

Първият труден момент в битката на щаба с вируса е бил определянето на точния момент за налагане на карантина и с каква строгост да бъде. Ситуацията е безпрецедентна, отделните страни тръгват по различни пътища и е трудно да се каже без колебание кой е правилният. “В момента най-труден е балансът между оценката на риска от епидемията, от самия вирус, заболяването и смъртността и ефекта от мерките. Няма как при 3 месеца замразяване на обичайния живот да не си даваме сметка за икономическата, финансова и социална цена. Да, лекари сме, да, като ценност здравето за нас е на първо място и така ще остане, но осъзнаваме, че не бива и всичко останало да бъде разрушено. Усещаме също, че в хората се натрупаха умора, неразбиране, гняв. Няма как да спреш живота за повече от 2-3 месеца. И не трябва. На сегашния етап най-сложно е да се намери баланс между контрола на инфекцията и поносимост на мерките. Надявам се да го постигнем, но няма да е лесно.”

Това е – връща се.

В системата на общественото   здраве събота и неделя от месеци не са почивни дни. “Дирекциите на РЗИ са свързани в мрежа и дейността тече и през уикенда.  Не искам да се изкарваме герои или да се оплаквам, но натоварването е достигнало предела.”

Епидемиологът на държавата признава, че черпи сили от равносметката на свършеното и от оценката на хората. “Ежедневно по улицата спонтанно ми благодарят десетки българи. Правят го искрено, по много човешки начин. Оценявам подкрепата и доверието, но това товари с още по-голяма отговорност.

Свръхочакванията

граничат с надежда

за чудеса,

но те могат да се случат само ако сме заедно в усилия – всеки на своето място да дава максимума. Така животът ще продължи без излишни загуби на хора. Но и на болничен ресурс, на обществен капитал, на лични блага. Като народопсихология продължава да е в сила очакването държавата да се грижи нещата да са наред. При заплахи като сегашния вирус няма как човек да бъде пазен от нехайство към собственото здраве и на семейството му. Каквито и мерки да се наложат, те не могат да заместят личната отговорност. В същото време съзнателните се чувстват предадени, когато не се гарантира защитата им от хора, които ги поставят в риск.” Добавя, че голямата благодарност за успешното ни справяне докъм края на май не е за щаба, правителството, полицията, а към хората, които спазваха всички препоръки и мерки.

Първоначално у нас боледуваха хора, пипнали патогена на ски в Алпите. Тръгна

легендата, че

вирусът обича

богатите, днес го

подозират в евгеника

– повече жертви взима сред старите, болните, тъмнокожите, нискоквалифицираните, бедните. “Истината е, че обича тези, които не се пазят – казва епидемиологът   - въпреки че наистина има данни за роля на етноса, възрастта, придружаващите заболявания, професиите, водещото е събирането на много хора на едно място в близък контакт, видя се след Великден и след това след Рамазан Байрам. В ромските махали също очевидно не се спазват основни правила, а под един покрив живеят много хора. Затова казвам, че обича не бедните или богатите, а тези, които не се пазят. Но и за самия вирус липсват още много парчета от пъзела. Продължава да ни изненадва с неяснота дали и как се създава имунитет, колко е напрегнат и каква продължителност има. При опитите да търсим донори за плазма, за да се помогне на тежко болни, се оказва, че

не повече от 20-30%

са подходящи

да дадат кръв

за антитела

И в патогенезата има особености.

” Пулмолозите са много учудени, че за разлика от другите пневмонии, при които процесът върви от центъра към периферията – от хилусите, входовете на белия дроб към алвеолите,   при коронавирусната пневмония е точно обратното – от най-периферните участъци към центъра.

Има вече и много сериозни научни публикации, че отделните хора при равни други условия разпространяват вируса различно – открояват се т.нар. суперспредери, суперразпространители.

“Този парадокс го наблюдаваме и у нас – хора, които боледуват, без да заразяват семействата си, и такива, които отделят огромно количество вируси и влизайки някъде, предават вируса на 20-100 души, както установихме в някои от предприятията. На какво се дължи, медицината още не знае.”

Предполага се, че има значение преобладаващо къде се развива инфекцията – в носоглътката или в белия дроб. Когато е в горните дихателни пътища, изглежда, по-лесно се отделят и разпръскват големи количества вируси. А

при остра инфекция

в трахеята, бронхите,

алвеолите хората

боледуват по-тежко,

но не излъчват

голямо количество вируси. Такова обяснение е най-лесното, но не е сигурно дали е най-адекватното.

Въпросът в момента е какво ни очаква.

Епидемиологът на държавата следи прогнозите на няколко центъра, в чиято надеждност се е убедил за над 30 г. в професията. Сега обаче и те си противоречат. “Крайностите са от вирусът ще изчезне до ще остане постоянно с нас. Вероятно истината е по средата. Големият майсторлък до създаване на ваксина или лекарство е да намерим баланса между контрол, който позволява всеки разболял се да бъде лекуван адекватно, и да не убием социалния живот и икономиката. Прозаично, но това е главното.”

В епидемиологията има много медицина, много микробиология, но и много социални науки. Водещо е да пази обществото, не отделния човек, затова в определени случаи реакциите на ситуацията са привидно нелогични. “За епидемиолога

понякога е по-добре

болният да е

наистина болен,

защото лесно

се разпознава,

бързо се взимат мерки, изолира се, набелязват се контактите и се потушава огнището. А когато като в момента има много носители с лека клинична картина и не можеш да идентифицираш заразените, може да е много неприятно, защото е най-трудно такива инфекции да се контролират. 

Дори повсеместното тестуване само по себе си не е панацея. PCR  тестът е над 90% сигурен, но при пропуски в някои от стъпките лъжливите проби се увеличават.

При подобен казус повече плашат лъжливо отрицателните резултати – човекът се приема за чист, а продължава да разпространява вируса.”

В епидемиологията е познат ефектът на укротяване на вируса - когато преминава през много хора, се променя генетично и инфекцията протича по-леко. “Ако ще протича като грип, не е драматично, въпросът е да не изпускаме хора. 

Масовото тестуване в Пловдив показва, че

само 1% са се

срещали с вируса,

очевидно не може

да разчитаме на

групов имунитет

в страната. Картината вероятно ще е подобна и в други градове.”

Доц. Кунчев е тракиец, коренът му е от Симеоновград. Никой във фамилията на главния държавен здравен инспектор не е изкушен от медицината – баща му е бил счетоводител, майка му е работила в общината. Назад в родословието са застъпени всякакви професии. Адаптивност, любопитство, свободолюбие? Може би по нещо от всички качества в съчетание с трудолюбие. “В математиката и физиката не съм си представям реализация. Не знам как точно се насочих към медицината, бях решил твърдо, че ще кандидатствам хуманитарна специалност с биология или химия, защото ми бяха интересни. Логично първият избор беше медицина – утвърдена професия, уважавана. Не мога да кажа обаче: От малък мечтаех.., Знаех, че това е съдбата ми.. Но и никога не съм съжалявал за избора на професия и за специалността, която се оказа изключително интересно нещо и с необятни възможности за работа.”

Когато не е погълнат от това "интересно", доц. Кунчев предпочита

да се отправи към

морето – в малкото

кътчета извън

бетономорието

“Може да звучи антисоциално, но мечтая за по-усамотена почивка с няколко най-близки хора. Или дори сам. Няма да ми липсва компания. Е, това ще е една седмица, после подобна изолация няма да изтърпя. Но в момента вероятно съм повлиян от стреса на половин година почти непрекъснати срещи, обсъждания, координация, неизвестности, стремеж да си с няколко хода пред задаващата се заплаха. При възможност бих се запътил веднага. Край море се чувствам най-спокоен и в хармония с природата. Срещата на вода и небе на хоризонта и шумът на вълните ме зареждат. Има нещо сбъркано в откъсването на човечеството от природата, която го е създала като част от всичко останало. Въобразявайки си, че е някакъв изключителен елемент и има права да се разпорежда с природата, човекът се е отделил в неестествен свят с илюзията, че ще живее по-удобно и по-добре. Няма как. Без природата, която ни дава цялост, сме залутани в градската джунгла същества. Живеем все по-неестествено, а очакваме да ни се случват простите естествени радости, които са най-истински.”

Докато “всичко това не утихне”, все така няма да разполага с личното си време, но след надмощие над вируса при първа възможност ще се отправят към морето. “В много камерен състав.”

Със сигурност общуването тези дни му идва в повече. Въпреки това от целия апарат анти-COVID е

най-достъпният

и най-диалогичният -

в социалните мрежи

включително.

Личното му местенце във фейсбук е нещо средно между университет по обществено здраве и трибуна за здравна просвета. Там може да се прочетат най-нови проучвания и убедителни доказателства за безопасността на ваксините, за здравния етикет и политики за безопасност в условия на една или друга инфекция, а напоследък – съвети и оценки на противодействието на пандемичния коронавирус. Енергия за това му дава непримиримост към “многото заблуди, които от незнание или умишлено се тиражират в мрежата”. Д-р Кунчев казва, че ролята на знаещия е да дава обяснения и доказателства. Чувства се разочарован, когато въпреки всички научни доводи някой остава глух. Казва:

Влудява ме, ако

всички факти са на

моя страна, а не

мога да убедя

човека насреща

"Започвам да се чудя дали намирам верния тон или съм се натъкнал на някой от малкия процент хора, на които каквото и да приведеш в доказателство, не вярват или изобщо не искат да го чуят.”

Дори да е очевидно, че каузата е почти загубена, не се предава.

"Наистина има някакъв инат в мен в това отношение. Невинаги е здравословен, но човек е социално същество и не може да не го интересува какво мислят другите, да не му пука. При сегашните условия нервите ми не издържаха само с един човек, с когото в началото се опитвах да водя научен спор, но се видя, че е невъзможно, бяха преминати всички граници и ситуацията заприлича на търсене на шоу. Не участвам в такава игра. Но за всички останали, за които има и най-малък шанс да водим разумен диалог, съм готов до края да обяснявам и убеждавам.”

Този живец се проявява във всичко, което прави. “Да си въобразяваш, че с мисълта за достатъчност и завършеност може да сложиш в рамка една красива идея, преживяване, хоби, е някаква форма на закостенялост – светът се променя, ние се променяме и това винаги преформатира представата за живота”. С времето се променят и интересите на д-р Кунчев. Мястото на младежкото увлечение по киното и театъра, когато не пропуска нов филм и постановка, сега е заето от литературата – в книжарниците минават много часове от свободното му време в добрите времена, в които това понятие не е мираж. Книжното хоби се конкурира с насладата от музиката. Установих, че

имам вътрешна

необходимост от

музика, тя е изкуство

на друго ниво

Необяснимо е защо съчетанието от звуци ни влияе толкова силно, но е факт. Ако дълго не съм ходил на симфоничен концерт, усещам липса. Не на запис, въпреки че при съвременните средства можеш да си пуснеш всичко на най-добрите оркестри в света с невероятно качество, но имам вътрешна необходимост да съм в залата. Дори да не е съвършеното изпълнение, магия е да съпреживееш произвеждането на музиката, усещането, че се ражда в момента пред теб и веднага изчезва в нищото.”

Харесва произведения на Хайдн, Вагнер, но и по-лесносмилаемите популярни концерти на Брамс, Бетховен, Моцарт. Има си любимо произведение с клавесини от предкласиката, което нито е много известно, нито трудно технически, но има интересно звучене и му доставя наслада.

Смята за лична

находки творби от

средновековната и

църковната музика

“Не е музика за всеки ден и звук за колата, но е интересна, дълбока.”

На път доцентът си пуска най-често радиата с надеждни новини и приятна музика.

Обича да шофира, действа му разтоварващо, особено ако маршрутът е през красива природа или пътува със семейството. С пораснали деца това е все по-рядко, но се опитват да се съберат ако не за ваканция, поне за дълъг уикенд или на празници, задължително са заедно на Коледа. Трудно напасват времето си за почивка, защото

цялото семейство

са с професии

на постоянно

разположение

Съпругата на доц. Кунчев също е лекар. Дъщеря им е избрала за поприще обществените науки и се занимава с комуникация в Берлин, синът на семейството е невролог в Александровска болница. Равноправен член на семейството е котката Минка, която преди повече от 12 г. децата прибират от улицата.

Пословичната толерантност на доц. Кунчев го е възпирала да не  се намесва в изборите им и за важни неща като професия, приятели. “Недопустимо е дори с добри намерения да тласкаш един човек в посока, която не харесва. В семейството ни се е наложило от само себе си, че решенията са лични, отговорността за тях – също.”

По подобен начин епидемиологът на държавата не се държи началнически и назидателно с никого, дори с най-младите в системата на РЗИ.

“Децата ни са не просто различни, а по-добри от нас в социален план: по-критични, по-взискателни, безкрайно по-екологични.

Да бяхте чули каква

екокритика ми удари

дъщеря ми за

кафето вкъщи

Защо - пита ме тя - просто не си смелиш кафе и да си го свариш, а товариш планетата и с пластмасата от капсулите. Не бях се замислял даже, а е така с почти всички “удобства” и консуматорски моди в съвременния живот. Създаваме ненужен боклук, който ще остане и след нас. Така разсъждават не само моите деца, а много от тяхното поколение. “Зелената” им загриженост е само пример, те са по-добри от нас в хиляди неща. Не разбирам хората, които се оплакват обобщаващо: Колко ужасни са днешните млади, а ние едно време... Прекрасни интелигентни хора са и го доказват и със световни изяви, въпреки че като народ сме капка в морето на човечеството. Ако децата ни бяха наши съветници в по-битов план, щяхме да сме по-балансирани, да се занимаваме повече със спорт, да си обръщаме повече внимание и по отношение на здравето, и като психологически комфорт. При младите е по-подчертано. Следващотопоколение просто си идва по-добро от нас. Дали го прави еволюцията, или нещо друго, не знам.”

Учуди ли го с нещо кухнята на Националния оперативен щаб и взаимодействието с премиера и правителството?

За премиера

Борисов казва,

че го е изненадал

с верни реакции

в област, в която се объркват и много лекари.

“Много навреме осъзна тежестта на проблема. Ако не беше обърнал изцяло държавата към него, вероятно нямаше да спечелим първия рунд в битката с вируса – бяхме сред първите 5 държави с малко заразени и починали. Ролята на щаба е голяма, но не можехме да измислим гениални мерки, те са ясни в епидемиологията, решаващото е дали държавата ще ги въведе.”

Може би е късмет, но в щаба попаднаха много добри професионалисти и отговорни хора, казва шефът на здравните инспекции. “Не само генерал Мутафчийски, проф. Кантарджиев, доц. Димов и д-р Пенчев, които се показвахме по-често, но и ръководители от Външно министерство и Гранична полиция, логистичният щаб. Получи се добър екип - нещо което не е често срещано в България. Всеки на своето място дава максимума, никой не се опита да прехвърли работа или отговорности на другите. В критичен момент това е от решаващо значение.

Много хора си

мислят, че

премиерът формално

ги изслушва и прави

каквото си е наумил,

грешат много

Създава такова впечатление, защото на мига не взема важните решения. Всъщност много внимателно вниква, но търси и други мнения, които също “чува”. Трупа информация, претегля плюсове - минуси, следи какво се случва в Европа и на Балканите и се опитва на база рационален анализ да вземе доброто политическо решение. Всяка сутрин искаше да докладваме много подробно какво се случва в областите у нас и по света. Това е добър подход. Можеше експертно да си препоръчваме,  колкото си искаме, но без разбиране и действия на ниво държава не би имало никакъв ефект. Правил съм го при други епидемии в миналото, без някой да ме чуе. Сега премиерът и целият кабинет до такава степен подкрепиха стратегията, че се получи резултат. Яд ме е, че през последните 2 седмици с липсата на дисциплина за спазването на елементарни правила за лична защита ефектът беше помрачен. И все пак като цяло се справихме с много неща, което при предишни кабинети не се случи.”

Експертът по обществено здраве има база за сравнение. По стените на стълбището на министерството са снимките на всички негови досегашни шефове и над 20 от портретите са окачени след влизането на доц. Кунчев в институцията. Позицията на главен държавен здравен инспектор по форма е политическо място, част от ръководството на министерството.

Реалната роля е по-близка до управление на система за бърза реакция в сферата на националната сигурност в обсега на здравеопазването. В този смисъл Терминатора му стои по мярка по принцип, не само срещу  COVID.  В сферата му на отговорност е обществено здраве, но районните здравни инспекции и заразните болести са само видимият връх, следят се чистотата на питейните води, въздухът, шумът, радиацията във всичките й проявления, химикали, биоциди... Може да му се има доверие и като човек. Неслучайно

на парламентарни

вотове винаги е

избран за народен

представител.

Печели, но отстъпва

да влезе следващият

в листата.

“Не ми се занимава с политика. Чувствам се съвсем на мястото си като експерт. Изкушен съм дотолкова, че искам България да върви напред, и ако видя, че някой го прави, се опитвам да му помогна, но дотам. Нито искам да ставам депутат, нито да влизам в политиката. При професия, в която се изграждам повече от 30 години и продължава да ми е интересна, защо да се преквалифицирам и да ставам някакъв друг? Мотивът ми за участие в избори е човешки. Ако видя, че е в интерес на България и някой прави всичко възможно да вървим напред, вътрешно се чувствам задължен да го подкрепя. Работил съм с почти всички партии и коалиции след 10 ноември и съм се убедил, че някои могат да са много вредни. Трябва да имаме памет и за доброто, и за лошото. Но минусите в новата история бяха повече и е добре да се напомнят, за да не се повтарят. Всеки има личен избор как да работи за това. Аз го правя по моя начин.”

Какъв личен избор би направил, ако трябва да промени живота си д-р Кунчев, който въпреки че е най-откритият за интервюта и обсъждания по професионални теми от всички важни фактори в здравеопазването, е дискретен, та чак потаен за личните неща?

“Ааа... то всяко нещо е с времето си, но бих отишъл да стана пазач на морски фар. Представям си

късче суша в морето,

с голяма библиотека,

добра музикална

уредба. Ако има и

хубава градина, май

нищо няма ми липсва

Но ако махнем розовите очила, сигурно ще се чувствам в рая една седмица и после отвътре ще ме зачовърка за нещо друго, непознато.”

Ако може да си пожелае някакъв подарък от съдбата, нещо, което не зависи от него, това ще е:

Да не ми се случва

предизвикателство

като това в момента

Мислех, че най-трудното епидемиологично препятствие сме го преминали с пандемичния свински грип през 2009 г. Тогава ситуацията беше сложна поради некоординираните действия на държавата и в резултат на това неразбиране в обществото. Но напрежението сега е в пъти по-високо. И не е свършило.”

Дали сегашният подем на инфекцията прераства във втора вълна, е рано да се каже.

“Това, че се случва навсякъде по света, намеква, че не е само въпрос на народопсихология или непремереност на мерките. Изглежда, допринасят и характеристиките на вируса. Създава се усещането, че сега вече

по-лесно се предава

и по-леко се кара,

но това ще усложни

нашата работа

Когато инфекцията е лека, много безсимптомни носители на вируса го разпространяват, защото са активни, работят, общуват. Второ, комбинацията лесно предаване – леко прекарване дават храна за теории на конспирацията и недоверие към институциите: като става по-кротък вирусът, защо да се спазват някакви си мерки и да се обърква икономиката.  Тези хора щяха да са прави, ако всички изкарваха инфекцията като грип, но всеки ден плащаме данък на тежко протичане. Трябва ли твой близък да е засегнат, за да помислиш за губещата страна?!”