С първата опера „Рейнско злато“ от тетралогията „Пръстенът на нибулунга режисьорът Пламен Карталов отваря нови хоризонти за артистите и за бъдещето на оперната ни традиция, въпреки кризата. Италианският оперен критик Андреа Мерли пише в сп. „L’Opera“ : „Самата идея да бъде поставен цикълът „Пръстенът на нибелунга“, като се използват само български певци, показва също така голяма смелост. Това съобщиха от Софийската опера и балет.
Инициатор на тези идеи и проекти е един човек на театъра, за когото е характерна психологическа вглъбеност: Пламен Карталов – директор на Софийската опера, който заедно с актьори, следващи по призвание италианската школа, спечели облога да бъде поставен Вагнер в България.“
Габриеле Хелбих от сп. „Das Opernglas изтъква : „Карталов доказа, че когато модерното е включено в стройна режисьорска концепция, хората буквално биват „засмукани“ в театъра. Имаше безброй детайли, с които той прави историята интересна и я изгражда според театралните норми; така той подготвя почвата за онова, което ще се случи в следващите три части на тетралогията.“
Соня Рув – Увалиева е категорична : „Нима си мислехте, че операта е нещо скучно? Помислете пак!
Тази нова постановка на първата опера от тетралогията на Вагнер, цикълът на „Пръстена“, подхваща традицията и я преобръща! Със сигурност може да се каже, че „Рейнско злато“ в ръцете на режисьора проф. Пламен Карталов ни извежда от XIX направо в XXI век!“
Самият режисьор изтъква преди представлението на „Рейнско злато“ на 24 и 25 юли на сцената в Панчарево:
„В моята работа и за задачата на режисурата функцията на музиката е най-важната мотивация и способ за постигане на въздействието на театралната страна на оперната партитура – споделя Пламен Карталов. – Музикалният език на Рихард Вагнер има могъщото качество постоянно да произвежда театрални светове. В тях характерите и ситуациите са извори от хомогенно цяло, от чиято енергия се възпламеняват действените епизоди. Всеки жест и поведение на действащите лица искри от всеки такт на оркестрацията, модулациите, интервалите и тембрите на инструментите, в сериите от теми, които съдържат конкретна значимост, име, адреси и послания към действието и героите в драмата. Пеенето, словото и играта от сцената и театърът на инструментите от оркестъра да са в едно непрекъснато подаване, приемане и връщане на посланията и енергията си един към друг.
Стараех се да конструирам динамизъм на действие на принципа на портретуване в непрекъснатост на идеи и създаване на последователност от сцени към сцени (кадър по кадър) – разказва Карталов за процеса на работа върху постановката. – Много ясен и театрално продуктивен за това е начинът на интерпретиране и изразяване на Вагнеровия музикален език и поетика. От тяхната неразривна връзка се раждат и философската, и психологичната архитектоника на сценичния стил на режисурата, и функцията на сценографията и костюма като единно цяло – обобщава режисьорът.
Спектакълът е за зрителите и те участват и довършват с оценките си мислите на авторите и интерпретаторите им. Дано разсъжденията на Ницше се отнасят и за нас: „За да придобие едно събитие величие, необходими са две условия: величие на духа на тези, които го осъществяват, и величие на духа на онези, които го преживяват."