Кремена Кунева - заразното Добро

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8853843 www.24chasa.bg

Когато през март светът затвори и наоколо стана тъмно и страшно, се откроиха различни реакции и хора. Едни се уплашиха и призоваха да си останем вкъщи, да останем добри. Други се уплашиха и започнаха да отричат вируса, мерките и опасността. Трети седяха удобно във фотьойла на социалните си мрежи и раздаваха всеки ден правосъдие и тежка мъдрост. Всъщност от всички страни летяха думи. Статуси, коментари, спорове, конспирации, заплахи.
Имаше и още един вид хора - те запретнаха ръкави и се задействаха. Без много думи, без умуване, без излишна суета.
Проект "За Доброто" бяха от тези с делата, а не с думите. Още на 13 март те обявиха начало на своята кампания за събиране на средства и предпазни материали за българските болници. От 13 март всеки ден Кремена Кунева отчиташе в тяхната фейсбук страница свършеното добро за деня, а то не беше никак малко. И растеше. Включиха се доброволци и добродейци. Светкавично енергията на проекта се мултиплицира и като кълбо от светлина освети мрака на кризата. Проект "За Доброто" помогна на десетки български лекари да получат предпазни облекла и събра над половин милион лева в помощ на борбата с COVID-19.
Кремена - една от добрите, е само на 35 години с 3-годишна дъщеря. Извън доброволчеството тя е управител на една от фирмите за оперативен лизинг на автомобили и финансов директор в друга автомобилна компания. Кремена е майка, съпруга, мечтател, идеалист и творител на добро. Истински, не само на статуси.

- Как стартира проект "За Доброто"? Свързано ли е с това, че заедно с други родители направихте ремонт на нефрологичното отделение в Педиатрията в София?
- Всичко започна с един мой пост във фейсбук миналия септември, след като с дъщеря ми лежахме във въпросното отделение. Апелирах към приятели да направим нещо и да го преобразим, защото това беше всичко друго, но не и нормално място за лечение на деца. Имам предвид материалната база, защото лекарите и сестрите бяха уникални. Публикувах снимки и явно съм го описала достатъчно въздействащо, защото бувално един ден по-късно след хиляди споделяния вече имахме група, която започна да действа. След още две седмици стартирахме ремонта, а още две седмици след това го приключихме. Беше феноменално. Превърна се в приказно кътче, което не приличаше изобщо на болница. Тогава реших, че цялата енергия, която се събра, и всички тези хора, които искаха да дават и да правят добро, не трябва да се губи. И така заедно с част от инициативния комитет на групата и още доброволци създадохме проект "За Доброто". За нас това беше нещо като социален експеримент.

През декември направихме нов ремонт на интензивното детско отделение и през януари започнахме основен в инфекциозната клиника към УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив. Допълнително организирахме и благотворително ски училище за 22 деца без родители.

- И после дойде Covid-19. Едва ли сте очаквали, че толкова скоро ще сте необходими в още по-мащабна кауза?
- Не, имахме текущ проект в Пловдив, но същата седмица го спряхме временно заради необходимостта клиниката да има пълен капацитет до отминаване на епидемията. Истината е, че бяхме свръхизморени всички. Бяхме си казали, че ни трябва поне година почивка преди нещо ново, защото всички наши кампании са с изключително силен интензитет. Не знам дали може да си представите как се прави ремонт на цяло отделение за 2 седмици с изрисуване на стените и пр.

Просто нямаше избор. Видяхме какво стана в Италия и как там такива кампании се включиха, но вече беше късно.

- Колко човека сте?
- Осем. Във всяка кампания си определяме титуляри, които я поемат, и нов инициативен комитет от различни хора, като заедно взимаме решение, така че да няма спекулации. От 13 март сме всички от проекта без Йордан.
Той беше зает, но затова пък активно се включи Веселина от фондация "Бикоуз". Та тази кампания се прави от осем жени, една от които е изкарала две години казарма. 

- Сигурно си спомняш как се развиха събитията около 13 март. Как се събрахте, какво си казахте? Пак ли ти първа би камбаната?
- В седмицата преди да започнем кампанията си говорехме всеки ден дали можем и как да помогнем. При нас никой не е по-важен и пръв от другия. Не знам кой е бил камбаната, не помня. Ние сме един организъм, когато работим за дадена кауза. 

- Каква беше първата стъпка? На кого помогнахте най-напред и как?
- Първата стъпка беше за много кратко време да съберем достатъчно средства и едновременно с това да влезем в контакт с всички болници, които имат нужда. За една седмица помогнахме на десетки и събрахме стотици хиляди лева. За две седмици помогнахме на повече от сто болници и събрахме повече от половин милион.
Но не е само това. Една огромна част от добрините и даренията, които се случват в тази кампания, се вдъхновяват от нея. Пример е изработката на 3D шлемове. Страшно много компании ни пишат и предлагат свои продукти или възможности за подпомагане. Това го няма в цифрите, но е значима част от помощта. 

- Как ги вдъхновявате?
- Голяма част от хората стават съпричастни и искат да правят добро в кампанията. Така е било във всички наши инициативи досега. Една от големите ни цели е да караме хората да се докосват сами до даден проблем и "с ръцете си" да го поправят. Само тогава ставаш друг. Променяш се. Заразяваш после и другите с доброто.

- Дай примери, моля те, за хората, които заразявате. 
- В нашите кампании с ремонтите например са се отзовавали хора, които от летището слагат по едни ръкавици и идват да чистят, да стържат мухъл, да рисуват стени, да сглобяват. Децата помагат да подреждаме, а медиците виждат как някой го е грижа за тях и това също ги заразява и тях да имат една идея повече мотивация и позитивизъм за работа. От тези 8 жени в момента само с една сме приятелки от детството. Всички други са от "заразените" по пътя дотук.

- През 2019 г. ти получи две награди за организираните от вас кампании: на Българската педиатрична асоциация за "Личност, допринесла за детското здравеопазване", и на Българския пациентски форум - "В името на живота". Как доброправенето променя живота ти и защо имаш нужда от него?
- Наградите за нас не значат нищо, но значат за всички, които са станали част от това. Защото ние не сме фондация, неправителствена организация (НПО) или друга социална организация.

Никога не съм планувала или мислила, че ще се занимавам с това. Вечерта, преди дъщеря ми да се разболее, имах много странен сън. После всичко, което ни се случи, беше съвкупност от съвпадения и така се стигна до днес. Някакви точки са, по които явно трябва да мина.

- Няма ли да ти е по-добре, ако си седиш при семейството и си почиваш между някой и друг сладкиш и някой и друг козметичен ремонт у дома? Защо помагаш, вместо да живееш като повечето други жени?
- Аз всъщност правя всичко това - имам изключително динамичен живот, работа, семейство, игри с детето ми, ремонтирам нов апартамент, пиша, ходя на актьорско майсторство... Има време за всичко, стига да го пожелае човек. Понякога наистина е мега трудно, няма да крия. Особено когато сме в активна кампания, но това минава със своите позитиви, опит, емоции, прекрасни нови хора, които иначе нямаше да срещна. Просто не съм от тези, които робуват на бита. Други неща ме правят жива.

- Какво гориво ползваш?
- Самозареждам се, не съм на външно гориво. Ако трябва да съм честна, има моменти и дни, в които съм аут. Наистина аут.

- И какво правиш тогава?
- Говоря с дъщеря ми, гледам някой готин сериал, чета за иновации и технологии в бизнеса, споря с мъжа ми за дреболии... Нямам нещо определно. Не съм чак толкова интересен човек.

- Имаш ли страхове във връзка с това, което се случва - имам предвид вируса? Или страховете са по-малко, когато човек действа точно като теб?
- Имам, разбира се. Аз съм малко хипохондрик, но истината е, че не ми остава много време за мислене. В момента работя от вкъщи, гледам дъщеря си, готвя, работим почти денонощно по кампанията. Мисля, че това ме спасява. А и тази съпричастност и добрина, които се случиха след 13 март, също ми помагат да мисля, че каквото и да се случи, е хубаво заедно да минем през него.
Като стискаш нечия ръка и някой стиска твоята, страхът намалява, а силата се увеличава
Един ден се надявам да не забравим всички уроци от днес.

- Очакваше ли, че толкова добрина и човещина дремят в хората наоколо?
- Ако трябва да съм откровена, чак толкова не съм очаквала, но пък виждам, че доброто е заразно и математически би следвало да става повече и повече. Мен лично ме трогват малките, но истински от сърце жестове. Като например 4а клас, които дариха някакви парички по кампанията. Като Мариела Роза, българка, медицинска сестра, заминала да работи от години в Италия, която дари тринайстата си заплата, за да ремонтираме интензивното отделение, и оттогава всяка седмица ми пише да ме пита как съм. Ето такива неща ме трогват. Как всекидневно получавам десетки съобщения от всякаки хора без значение от социален статус, които искат да помагат.

- Можете ли да включите всички желаещи?
- Всички за съжаление не можем, защото наистина са много, а това отнема време (да обясниш, да научиш), но включваме много хора. Както казах, това винаги е била една от основните цели. Има една прекрасна дама, която ми писа, че може да ми редактира граматически постовете, ако види грешки, защото е редактор, и с това да ни помага. Сега прави корекции след всеки мой пост, който се налага да пиша бързо. Супер мил жест. Никой не хули: "Ей, ти тука си изпуснал една запетая, една буква...". Напротив. Имаме ПР-и, които са дарители, също и ИТ-специалисти, и уеб дизайнери. Всичко в проекта е от дарители. Ние нямаме собствен бюджет за нищо.

- Прекрасни хора имаш късмета да срещаш, но в същото време не са малко и тези, които по цял ден от комфорта на дивана си раздават правосъдие, правят политика и здравеопазване, като най-често смятат, че държавата е длъжна да поеме всичко в този момент. Едва ли имаш време да им се дразниш, но ако можеш, какво би им казала?
- В началото повече им се впечатлявах и се ядосвах, и се обяснявах. Виждах, че след всяка наша кампания стават все по-малко и по-малко. Винаги казвам, че въпросите към държавата трябва да се насочват към държавата. Дарителството и благотворителността са изключително важни за всяко общество. Дори и в най-добре развитите държави ги има и винаги ще ги има. Това не трябва да се разбира и като оправдание за несвършените работи на държавата. Просто двете неща не бива да се противопоставят, а да вървят заедно. Дарителството и доброволчеството са подкрепа. Те отразяват отношението на социума.

Както и "хора от дивана" винаги ще има. Но лека-полека и те ще започнат да се надигат. В момента в България гражданското общество съществува основно на думи. Може пък с проекта да го посъбудим.

- Според теб как ще се променим след всичко това? Виждаш ли надежда?
- О, да! Със сигурност ще сме една идея по-добри. Убедена съм. Безпрецедентен урок е за всички ни. Ще осъзнаем много неща, повече, отколкото когато и да било. Дали ще е траен ефектът, не знам, надявам се. Вероятно няма да е траен, но много неща няма да се забравят. Това са твърде трудни уроци.

- За какво мечтаеш и с годините променят ли се мечтите ти?
- Въпроси, свързани с мечти, са ми странни. Мечтая да не спирам да мечтая.

- Вместо да мечтаеш, действаш, така ли?
- Като се замисля, може и така да е. Просто действам в осъществяването на желанията си според възможностите си. Мечта може да е нещо, което не зависи изцяло от мен - като например да сме здрави и да сме заедно - за семейството си говоря. Иначе глобално мечтая да станем по-осъзнати към планетата хора. Да са по-добре разпределени благата на човечеството. Да няма толкова бедност, болести... Другото е нещо, което зависи от нас. Иначе като дете мечтаех да стана актриса.

- Как би дефинирала личния успех?
- Когато си в такава точка от живота си, в която се чувстваш спокоен и удовлетворен, когато си мотивиран да продължаваш да се развиваш. Успехът е една точка от многото други, която е малко по-приятна. Но това е миг. Важното е как ще продължиш.

- Какъв успех искаш да постигнете с проект "За Доброто"?
- Създаване на една идея по-добро, осъзнато, отговорно и подкрепящо се българско общество. Искам доброто да не звучи като утопия. Искам много точки, които да се свържат един ден и да дадат на децата ни по-добро бъдеще. Това искам.

- Кажи за актьорството. Защо човек като теб, който явно постига всичко, което мечтае, не е сбъднал докрай детската си мечта?
- Поради семейна лична драма се наложи да работя от много малка. Нямах възможност да уча нещо, което не ми дава шанс да работя едновременно и респективно не беше ясно дали ще ми е достатъчно, за да се издържам. Не го отчитам като грешка. Напротив, така е трябвало да стане. Мога само да кажа, че съм преминала през изключително трудни години, но когато човек дава най-доброто от себе си, няма как да не успее.

"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване. Ще ви разказваме за тях на страниците на в. "24 часа", както и на двата ни сайта - 24chasa.bg и MILA.BG.

Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на "Филип Морис България" и Eucerin.