Гергана е единствената у нас жена, шофьор на линейка

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9007825 www.24chasa.bg
Гергана Николова е единствената жена шофьор на линейка у нас. СНИМКА: Йордан Симeонов

Възрастни хора, на които си помогнал, да ти целуват ръката - това е безценно, описва тя професията си

Тя е дребничка, слаба, с големи сини очи. Добра фризьорка, но това е зад гърба ѝ. Защото 44-годишната Гергана Николова решава преди 2 г. да преобърне напълно живота си и става единствената жена, шофьор на линейка, в страната.

За да постигне целта си, Гери трябва да изкара професионална книжка и да натрупа стаж - това установява, когато подава документи да започне работа в столичната Спешна помощ. Така се озовава зад волана на огромен камион и година работи в транспортна фирма. Все пак шофирането, особено в столицата, не ѝ е чуждо, защото преди 2000 г. е работила и като такси в София. Познава улиците на града като пръстите си, това определено е плюс за един кандидат-шофьор на линейка.

Гергана няма конкретен отговор защо е пожелала да стане част от екипа на спешните медици. Няколко години има свой фризьорски салон. Чувствала се удовлетворена, освен да разкрасява хората и да разговаря с тях. Те споделяли и хубавото, и лошото, разговорите с хората някак я увличат по идеята, че може да помага на тези, които изпадат в беда.

Така,

след като изкарва

точно 1 година и

1 ден като шофьор на

камион, крехката

жена вече е покрила

изискванията

за стаж. Остава задължителният тест, който да провери нейните способности на водач, колко добре познава София и може ли да се ориентира по карта. Тя се справя без проблем и така вече повече от две години лети със сирената през града и спасява хора.

Отначало мъжкият екип, в който попада, се съмнява, че Гергана ще издържи повече от месец-два. Днес си спомня за това с усмивка и разказва, че не е отнело много време да я приемат напълно. “Колегите ми са невероятни, виждам уважението във всички тях и знам, че при нужда винаги ще се отзоват”, казва с обич за тях Николова.

Срещата с хората и разговорите с тях продължават да са нещото, което я мотивира за тежката професия и желанието да помага. Нещо повече - вече е изкарала 6-месечния

курс за парамедици,

за да е още

по-полезна в мисията по спасяването на пациентите.

Когато пристигат на адрес с линейката, близките на болния ги посрещат разтревожени, подвластни на всякакви емоции, описва Гергана всекидневието си. Тя е убедена, че точно в този напрегнат момент те заслужават да има кой да поговори с тях, да ги изслуша, успокои и най-вече да ги увери, че всичко ще бъде наред. И тъмнокосата шофьорка с добрите сини очи винаги е готова да бъде този човек.

“Един поздрав в началото ги предразполага да не са агресивно настроени. Това, че ти отиваш да им помогнеш и да кажеш “Сега ще погледнем, ще оправим нещата!”, обяснява единствената жена у нас зад волана на линейка.

Докато сме на адреса, аз съм абсолютно мобилизирана, емоциите ми избиват после, описва Гергана.

“Приключи ли

всичко, може

да ми се подкосят

краката”,

разказва тя.

Двамата с д-р Лъчезар Василев, с когото в момента са екип, знаят, че зависят един от друг, и е важно да се разбират само с поглед. Заедно изкарват 12-часови смени, дневни и нощни. За една смяна понякога се налага да посетят по 15 адреса, които ги срещат с всякакви случаи. Тя преживява лично трагедиите. Още не може да преодолее тази с блъснато дете, което не успяват да спасят.

Сега COVID-19 е допълнителното голямо изпитание пред екипите на спешните медици. Двамата с д-р Василев често се отзовават при пациенти със съмнение за инфекцията. Разказват, че у хората понякога има страх да признаят, че най-вероятно са инфектирани, и се случва да премълчават симптоми, когато се обадят на 112.

Процедурата за такива посещения е изтощителна - екипиране с гащеризони, маски и калцуни, а след като се върнат в централата, се прави 40-минутна дезинфекция - лична и на линейката. Самият д-р Василев е от медиците, заразили се с COVID-19. Десет дни се бори с вируса и разказва, че наистина не е като другите. Лекарят пациент е бил страшно отпаднал, загубил е вкус и обоняние. “Беше тежко. Когато човек го преживее, си казва - да, ето, има го вируса”, добавя той.

И Гергана Николова, и д-р Лъчезар Василев разказват, че

са срещали агресия,

но избират да не се концентрират върху тази част от своето всекидневие. Двамата вярват, че най-важното е да свършват работата, за която са поели отговорност. В последните месеци, когато центърът на столицата беше парализиран от протести, всички екипи на ЦСМП - София, са се старали да не се сблъскват с недоволните. На една от своите смени обаче Гергана и д-р Василев поемат малко дете с 40° температура в Горубляне и се налага да минат през блокадите на Ректората и Орлов мост. Протестиращите започват да освиркват линейката, вътре чуват обиди. “Толкова съм разочарована от хората там! Не може да псуват по линейката, да ни обиждат. Да, направиха път, но в същото време се изсипва, меко казано, помия по наш адрес”, коментира Гергана.

Един от най-големите проблеми на Спешна помощ е недостигът на медици. За София е изчислено, че трябват около 80 екипа, а средно те са между 15 и 20. Този малък брой екипи поема и социални функции - когато трябва да се окаже помощ на бездомни, хора с психични отклонения и такива в нетрезво състояние, които всъщност нямат нужда от медицинска помощ.

Школа - така определят и Гери, и младият спешен медик работата си в ЦСМП - София. “Безспорно ще помогне, ако хората започнат малко повече да ни уважават. Да имат доверие, защото ние отиваме да помогнем и те трябва да ни посрещнат с тази нагласа”, казва д-р Василев.

Гергана е категорична, че обожава това, което прави. Най-високо оценява благодарността, която получава. Определено приема професията шофьор(ка) на линейка за свое призвание.

“Случвало ми се е възрастни хора да ме хванат за ръката, да я целунат и да ми благодарят. Това просто не може да се опише... То осмисля цялата ми работа”, разказва жената и очите ѝ заблестяват.

Те блесват и когато споменава за дъщеря си Валя. Момичето е на 20 г., миналата година е била абитуриентка. И също като майка си винаги иска да помогне, ако някой е в беда. Обмисляла да учи в Академията на МВР и да стане полицай, но след 3 години доброволна работа в "Екоравновесие" - София, засега е амбицирана да се занимава с ветеринарна медицина. Парамедичката смята, че като родител е успяла да предаде на своето дете желанието да помагаш като ценност. “Тя е малко по-емоционална, всичко идва от годините. Каквото може, ще направи, за да помогне на приятел, ще стане по нощите, ще запали колата...”, описва я Гергана.