Даниела Динева: Винаги има една сила, която не ти дава да се отказваш. Не се давай и ти!

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9045634 www.24chasa.bg

Даниела е фигура, която свети в пространството много преди да чуем термина „инфлуенсър“. Тя е жена, която не може да не забележиш. Не защото е красива, будна и стряскащо откровена. Не защото е създала дома на мечтите и владее естетическите закони като един от техните откриватели. И не защото домашните гозби и сладкиши в нейния блог Cooks and Bakes конкурират образци от световното кулинарно изкуство. Дани е забележителна с начина, по който превръща личната си болка във вдъхновяващо откровение...

Преди 12 години тя и съпругът й започват да се борят за голямата си мечта – да имат дете. Всички възможни процедури, седем провалени опита инвитро. Нищо не праща надежда, че осмият ще е различен... Дани създава блог за вкусна и красива храна и по-късно го нарича „моето дете“. Защото тя няма друга представа за себе си и за мисията си в този живот освен това да бъде майка. Да се грижи. Да обича. Да дава. Десетки жени започват да я следват, а между ценните рецепти и съвети Дани не спира да споделя за премеждията си. Без да премълчава раните, които идват заедно с борбата.

Осмият опит по чудо носи най-желаното. Синът й осмисля всичките тревоги и цялата болка. Дани продължава да мотивира другите жени с проблеми да не се отказват. Като доказателство, че отказът от битката не е опция, Дани ражда още едно дете.

Чудото й не спира дотук. След месец тя ще прегърне и третия си син, а през това време всички нейни последователи вече са научили урока. Вече са поели щафетата на възможното чудо.

Дани, 12 години чакаш и се бориш за своята мечта да бъдеш майка. Какво освен ясната цел те водеше и даваше сили толкова дълго време, за да не се откажеш?

- Това е наистина много дълъг период, през който човек минава през различни фази. Чисто емоционално е сериозно предизвикателство, но в същото време ти опознаваш себе си и порастваш. Знам, това е прекалено дълъг период дори за най-голямата мечта. В никакъв случай не ни е било лесно, но съпругът ми, благодарение на когото не спрях да се боря, беше непрестанно до мен. Познавам двойки, които за съжаление не останаха заедно, защото едно такова препятствие покосява всичко по пътя си, също и любовта. Ние се справихме с това и дори беше ценно за всеки от нас. Съхранихме се и останахме заедно като семейство, като в същото време се опознахме дълбоко. Което пък ни подкрепи като двойка и за в бъдеще. Така че проблемите ни помогнаха да бъдем по-сплотени, да вървим и мислим в една посока.

Какво конкретно се случи през тези 12 години?

- В началото бях доста вглъбена в проблема и все търсех отговори и съответното решение. Но жената е една необятна вселена и не за всеки проблем може да получиш конкретен отговор. Нещата започнаха през 2006 г., когато след две години безрезултатни опити нямахме и грам надежда. Тогава потърсих лекарска помощ, като се обърнах към най-добрите екипи в България. Лекувах се при доктор Стаменов. Моят проблем беше т.нар. Луф синдром, при който яйцеклетката не може да излезе от фоликула. Това по принцип се преодолява с различни медикаменти и процедури. Минах през какво ли не. Въпреки това нещата не се получаваха. Нямахме ясна и конкретна причина защо не се случва. Докторът казваше, че ембрионите са достатъчно добри, че се делят добре, че нарастват, но в момента, в който ги връщаха обратно, не настъпваше имплантация.

Колко опита направихте?

- През годините съм почивала, понякога и по една година, защото имах нужда от обновяване, от свежи глътки въздух. Гледах да не се фокусирам прекалено много върху проблема. Реших, че трябва да се оставя в ръцете на лекарите и да не мисля толкова. За тези 12 години сме направили 8 опита, като осмият беше успешен. Преди него се видях с д-р Стаменов и му казах, че повече не мога да понеса този емоционален товар, защото не са два, три или пет опита. Човек има някакъв лимит – изчерпва се. Тогава вече бяхме взели решение да си осиновим дете. Минахме и през тази процедура, защото в крайна сметка родителството и майчинството са един път, който ние трябва да минем и изживеем, за да дадем любовта си на едно дете, без значение дали е биологично родено или не.

През това време ти стартираш своя кулинарен блог, който приемаш като свое дете, и започваш да споделяш с последователите си за всички проблеми със забременяването. Какво ти даваше даването?

- Когато успееш да изминеш един трънлив път и да се съхраниш, без да падаш духом, си мотивиран да дадеш от тази сила и на другите. Аз имам нужда да давам обич и подкрепа на всички около мен и това направих чрез блога – започнах да предлагам безплатни рецепти и съвети на хората с надеждата да им помогна да бъдат по-здрави и щастливи, да са по-сплотени около масата. Всички знаем, че храната сближава. А по отношение на мечтите дори един човек да съм мотивирала със своите разкази и споделяне да не се откаже и да преследва най-бленуваното, за мен е невероятен успех. В България още трудно се говори на тези теми. Те не са „за пред хора“ и будят притеснение, затова се премълчават. А всъщност проблемното забременяване и стерилитетът не са нещо различно от всеки друг здравословен проблем, нито са срамни. Ние трябва да се подкрепяме и да правим взаимно живота си по-цветен. Когато имаш възможност да помогнеш, на всяка цена го направи. Аз така съм възпитавана и така ще възпитам и своите синове.

Имаш ли обратна връзка? Има ли хора, които те припознават като човек, за когото да се хванат, докато се давят в същия проблем?

- Да, има такива момичета. Прочели моята история в някое списание или в инстаграм, където аз разказвам всички тези неща, и се вдъхновили да се борят. Всеки има някакъв проблем и нужда да поговори с някого. Всеки има нужда да си каже: „Ето, тя също е изминала този път и е успяла, ще успея и аз“. Най-често са ме питали: „Ти как издържа, как не се отказа?“ При мен мотивацията беше водеща – аз просто исках да бъда родител и не се виждах като самостоятелна единица, дори и в семейна обстановка. Да няма на кого да споделя чувствата си, да няма за кого да се грижа, да няма на кого да предложа храната, която приготвям. Аз просто исках да слагам повече прибори на масата.

Ти вече ми отговори как се воюва с отчаянието и страховете, но не ми каза нищо за вярата.

- Честно казано, аз не вярвах, че ще се случат нещата. Толкова химерно ми се струваше всичко. Цялото време, прекарано по клиниките, всички процедури, през които минавах... Вътрешно сигурно съм имала надежда, но аз съм здраво стъпил на земята човек и измервайки чисто процентно вероятността, тя беше вече много ниска. Всъщност повече не можех да се надявам и тогава докторът ми каза: „Хайде, един последен опит, искам аз да ти го подаря!“ Беше сигурен, че ще стане. Това беше осмият опит, в който аз самата не вярвах заради натрупаната през годините болка, заради седемте отрицателни резултата. В един момент не виждаш светлина в тунела. И въпреки това нещо те бута, някаква невероятна сила те дърпа да продължиш. Съпругът ми никога не е настоявал, аз бях водещата в това да действаме и да не се отказваме.

Как влезе в живота ви новината?

- С гръм и трясък. Беше много емоционален момент. Спомням си всяка промяна в тялото ми след това. Бяхме минали през училище за бъдещи родители, но ти само си мислиш, че си подготвен. Влиза едно ново същество в живота ти и обръща целия ти свят. Но това е хубавото на хората, при които се е случило трудно – след това нямаме право да се оплакваме (смее се). Всички безсънни нощи и неудобства, които навлизат с малкото същество, се преглъщат лесно, защото ти си се борил точно за това.

Когато благодариш, на кого благодариш, какво казваш?

- Благодаря на Господ на първо място, защото вярвам, че има една по-висша сила от нас, която ни дърпа напред и ни движи. Тя ни подтиква за нашите действия и решения. Изключително съм благодарна и за това, че сбъднахме мечтата си, и за това, че се съхранихме и останахме заедно със съпруга ми, а не се разпаднахме на съставните си части. Имахме един такъв период, в който му бях казала, че нещата не се получават и вината е у мен, а той може да е с всяка една друга жена, която да му роди дете. Тогава той се обърна и ми каза: „Аз искам да остарея с теб, без значение дали ще имам дете или не...“ Това беше начинът, по който ме задържа близо до себе си, аз се събрах и намерих сила да продължа.

Щедра е Силата към вас, защото ти очакваш третото ви дете. Как стана това, планирано ли беше?

- Истината е, че никога не сме планирали да имаме повече деца, защото те не се случваха. Господ е милостив обаче... Всичко дойде непланирано, но очевидно измолено много по-рано. Така че нещата се случват, въпросът е хората да вярват в тях.

За много жени ти си жената-чудо. Невъзможната жена – красива, талантлива, силна, вдъхновяваща. Поддържаш популярен блог, великолепна къща, чакаш трето дете. Но какъв е животът ти от твоя гледна точка? Уморяваш ли се да бъдеш перфектна понякога?

- Баща ми беше строг родител и с брат ми сме възпитани в дълбоки морални ценности. Израснах мъжко момиче. Била съм самостоятелна от малка и това, че съм мъжки характер в женска опаковка ме е съхранило по някакъв начин.
Като всяка жена и на мен ми се иска понякога да имам повече време за себе си, но сякаш съм чакала този живот толкова дълго време, че не ми тежи. Аз започнах тази борба на 24-25 години. Може би цял един съзнателен живот съм се подготвяла за едно дълго и продължително майчинство, без да го осъзнавам.

Четат те хора, които се борят с различни неща в момента. Какво искаш да им кажеш?

- Да запазят позитивния дух. Знам колко клиширано звучи и че някой ще си каже, че аз съм от другата страна и ми е много лесно да раздавам такива съвети. Но истината е, че ако не продължаваме да опитваме и да се борим, няма да успеем. Начин винаги има, просто не трябва човек да се отказва. Ако проблемът е като нашия, може да опитат да сменят специалиста. Ако трябва, да си направят дълга почивка и после да опитат пак, а ако трябва, да потърсят помощ от психолог... или да потърсят мен.

Може да се свържете с Даниела, да почерпите вдъхновение за весели моменти с децата си или просто да се насладите на невероятните й кулинарни умения и пъстровкусни идеи на нейната страница във фейсбук, в профила й в инстаграм, както и в самия й блог.

"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване. Ще ви разказваме за тях на страниците на в. "24 часа", както и на двата ни сайта - 24chasa.bg и MILA.BG.

Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на "Филип Морис България" и Eucerin.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Това са първите снимки на снежния леопард Никс, който пристигна на 20 октомври тази година в Софийския зоопарк от зоопарка в Ихлава, Чешка република. Той е настанен в сектор Хищници в зала "Големи котки, терариум и аквариум" и засега се адаптира на спокойствие във вътрешните помещения, определени за него

Гунди се блъска в москвич на Цариградско шосе и по чудо отървава боя! Неразказваната досега култова история е от края на 60-те години. По това време Георги Аспарухов е близък с нападателя на ЦСКА Петър Жеков, с когото са съотборници в националния отбор. Двамата живеят в съседни квартали - Гунди е в "Редута", а Жеката е в близост до хотел "Плиска"

Звездата на "Манчестър Юнайтед" Аарън Уан-Бисака се забърка в грандиозен скандал. Той бе зарязан от дългогодишната си приятелка Риана Бентли, след като наяве изскочиха негови изневери. Последната му любовница се оказа моделката Марлисия Ортис. Американката обяви в онлайн интервю, че е спала с него. Мадамата